Историята се случила в края на 80-те в град Райкот, Индия. Една среща трябвало да се проведе на брега на местната река – и дискретността била от съществено значение. Махатма Ганди, който по това време бил само юноша, не казал на родителите си къде отива; ако бяха разбрали, щяха да бъдат шокирани до смърт.
Ганди отивал на пикник. Този път бъдещият национален герой на Индия – и един от най-известните вегетарианци в историята – не е планирал да обядва сандвичи с краставици. Не, за първи път в живота си той щял да яде месо.
Както по-късно пише в своята биография, Ганди е отгледан като строг вайшнавски хиндуист, така че никога преди този съдбовен ден не бил виждал месо. Но неговият спътник на пикника бил от ъндърграунда и с необичайна мания – идеята, че месото е ключът към физическото и психическото здраве на човека.
В крайна сметка Ганди се справил с хапването на месото – въпреки, че било твърдо като подметка.
Идеята, че избягването на месо е лошо за мозъка ни, има някакъв интуитивен смисъл; антрополозите спорят какво са яли нашите предци в продължение на хилядолетия и много учени смятат, че по пътя на развитието на всичките ни органи – особено на мозъка, е имало много костно трошене. Някои дори стигнаха дотам да твърдят, че месото ни е направило хора.
Една от причините е, че интелигентността ни струва скъпо – мозъкът поглъща около 20% от дневните ни калории, въпреки че представлява едва 2% от телесното ни тегло – а какъв по-добър начин да си набавим голямо количество мазнини, аминокиселини, витамини и минерали, които по-бързите ни органи изискват, отколкото чрез пиршество с животни, които сме ловували или отгледали?
Но въпреки че е трудно да си представим, че нашите предци биха избрали ряпа пред риба тон, днес нещата стоят по различен начин. Според последната статистика на планетата има около 375 милиона вегетарианци. На Запад веганството се е отървало от стигмата на „храна за хипита”, за да се превърне в една от най-бързо развиващите се хилядолетни тенденции в храненето; в Съединените щати, тя нарасна с 600% между 2014 и 2017 г. Междувременно в Индия диетите без месо съществуват от VI век пр.н.е.
От една страна, неотдавнашната загриженост относно хранителните пропуски в диетите на растителна основа доведе до редица тревожни заглавия, включително предупреждения, че те могат да преустановят развитието на мозъка и да причинят необратими щети на интелекта и нервната система на човека. Още през 2016 г. Германското дружество за хранене стигна дотам, че категорично заяви, че на децата, бременните или кърмещи жени и юноши – не се препоръчват вегетариански диети, което бе подкрепено от изследване, проведено в страната през 2018 г. В Белгия, ако принудите потомците си да бъдат вегани можете да попаднете в затвора.
Но от друга страна, ако въздържането от месо имаше някакво реално въздействие върху мозъка ни, не мислите ли, че вече щяхме да го забележим? Така че наистина ли веганството и вегетарианството вредят на интелекта ни или всичко това е само страх от неизвестното или навик?
В идеалния случай, за да тествате въздействието на безмесната диета върху мозъка, бихте взели произволно избрана група хора, след това ще помолите половината да спрат да ядат животински продукти и в последствие ще видите какво ще се случи. Но за сега няма нито едно такова научно проучване
