Парламентът прие правилата за избор на новата Комисия за противодействие на корупцията (КПК), с което сложи край на продължило около година и половина отлагане на създаването на този ключов орган.
Това забавяне доведе до блокиране на важни средства по Плана за възстановяване и устойчивост, въпреки предупрежденията на опозицията в лицето на Лена Бориславова и Асен Василев, които многократно предупреждаваха за необходимостта от бързи действия, но изглеждаха безсилни или незаинтересовани.
Изведнъж, в последните дни, мнозинството в парламента бързо приключи процедурата и избра членовете на новата КПК, явно с цел да наложи контрола си върху органа.
С приетите правила номинационната комисия, която ще подбира кандидатите, е съставена от петима независими представители – по един от Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Министерството на правосъдието, институцията на омбудсмана и Сметната палата. Тези текстове бяха подкрепени от ГЕРБ-СДС, „ДПС – Ново начало“, „БСП – Обединена левица“, „Има такъв народ“ и двама нечленуващи в парламентарна група.
Против бяха депутати от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), „Възраждане“, „Алианс за права и свободи“, „Морал, единство, чест“ (МЕЧ) и „Величие“. Двама народни представители от ПП-ДБ се въздържаха.
Номинационната комисия ще оценява и публично ще изслушва кандидатите в срок от 30 дни, след което ще подготвя доклад за техните качества, който ще бъде разглеждан от парламентарната комисия по противодействие на корупцията.
След това Народното събрание ще избира членовете на КПК с обикновено мнозинство – промяна, предложена от ГЕРБ, която премахва изискването за квалифицирано мнозинство от две трети, с което се улеснява контролът на управляващите върху избора.
Тази промяна предизвика критики от опозицията и неправителствения сектор, които предупреждават, че новата КПК може да е „като старата, само че нова“ – с лица със спорна репутация и с изтекъл мандат, които продължават да държат властта.
Особено тревожно е, че номинационната комисия не може да бъде сформирана пълноценно, тъй като България все още няма избран омбудсман, което отваря вратички за политически манипулации при избора на новите членове.
Новата КПК е замислена като орган, който да обедини правомощия за превенция, разследване и противодействие на корупцията, като включва и Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество. Тя ще има правомощия да приема и проверява декларации за имущество и интереси, да образува производства за конфликт на интереси и да прилага специални разузнавателни средства, включително подслушване. Предвиден е ротационен принцип за председателството, а мандатът на членовете е дълъг, с цел осигуряване на независимост и устойчивост.
Тази реформа е част от Националния план за възстановяване и устойчивост и е ключова за получаването на над 1,3 млрд. лева от Европейската комисия. Вицепремиерът Дончев обяви, че с приетите промени България официално изпълнява изискванията за второто плащане по Плана.
Въпреки това, остават сериозни въпроси за реалната независимост и ефективност на новия орган, особено предвид липсата на ясни правила за работата на номинационната комисия и възможността тя да заседава и взема решения в непълен състав. Критиците предупреждават, че мнозинството бърза да си избере своята нова комисия, след като дълго време нарочно отлагаше процеса, а сега се стреми да наложи контрол и да избегне истинска реформа.
Приемането на правилата за избор на Комисията за противодействие на корупцията е важна стъпка към обновяване на антикорупционния орган, но остава да се види дали новата КПК ще бъде наистина независима и ефективна в борбата с корупцията по високите етажи на властта.
