Почина певецът, композитор и поет Михаил Белчев, съобщи за БТА съпругата му Кристина Белчева. Поклонението ще се състои на 9 април, четвъртък, от 13 часа в Народния театър „Иван Вазов“.
„Поклон пред поета на любовната мелодия“ написаха от Съюза на артистите в България в своите социални мрежи след новината за кончината на Белчев. „Лек полет на един изключителен музикант, носител на наградата „Икар“ за своето творчество. Ще помним за него в нашите сърца“, гласи публикацията.
Михаил Белчев е роден на 13 август 1946 година в София. Той е автор на музиката и текстовете на стотици песни, като някои от най-известните му произведения са „Младостта си отива“, „Не остарявай любов“, „Булевардът“, „Откровение“ и „Приятелство“.
Той е режисьор на телевизионни спектакли и филми, включително на първия телевизионен пантомимен спектакъл „Кръговрат“. Михаил е писал музика за театрални постановки и филми. Служил е като директор на Столичната библиотека от 2008 до 10 декември 2013 година.
През 2024 г. излезе неговата книга „Все по-близо до ангела“. През март миналата година Белчев представи своята автобиографична книга „Ти ме повика, живот“.
Носител е на орден „Кирил и Методий“ първа степен (1982), на четири първи награди от фестивала „Златния Орфей“ (1969, 1984, 1990, 1998), както и на награда за цялостен принос от фестивала „Златния Орфей“ (1996). Получава званието „Заслужил артист“ (1987). Той е първият носител на Националната литературна награда „Георги Джагаров“ на Съюза на българските писатели (14 юли 2004). Носител е на орден „Стара планина“ първа степен (12 декември 2018). Удостоен е със званието „Почетен професор на Университета по библиотекознание и информационни технологии“ (25 май 2021). Признат е за почетен гражданин на София (2004). Възнаграден е с награда „Икар“ на Съюза на артистите в България през 2021 г. за значителен принос към музиката.
И днес, когато се прощаваме с Михаил Белчев, думите му звучат като тихо утешение и човешко завещание. В интервю за ДЕБАТИ.БГ от 2021г той не говори за край, а за срещи – за приятелството като „кислород“ и за вярата, че връзките между хората не се прекъсват, дори когато животът ги поставя на изпитание.
„Приятелите са моят кислород. Аз не мога без приятели, имам много приятели. Затова и повечето от стиховете и песните ми са за приятелството. Аз ви казах – семейството, приятелите, децата, работата, роднината са най-важни за мен.“
„С Хайдо (Хайгашот Агасян – б.р) написахме една песен по стихове на Васил Сотиров „Последен послеслов”. Беше приета много добре. Финалът е много приятен:
„Недейте се коси от жал, недейте се измъчва, не вярвайте, че съм умрял, аз просто съм в друга кръчма”, споделя в интервюто той.
Белчев не се отдалечаваше – нито от хората, нито от себе си, нито от поезията, която превръщаше в музика. Остава верен на „изпятата поезия“, както сам я наричаше, и на онзи мек, човечен тон, в който винаги има място за надежда.
