Мика Зайкова
На снимката: Мика Зайкова
Мика Зайкова е завършила ВИИ “Карл Маркс”, специалност “Народностопанско планиране”.
Следдипломна квалификация по организация на управлението.
Работи като икономически съветник в КТ “Подкрепа”. Работила е като началник на управление в Министерство на промишлеността. Ползва руски, английски и немски език.

 

 

Имаме предложение на финансовия министър за разпределянето на парите на българските данъкоплатци за следващата 1 година. Какви са първите ви впечатления от бюджет 2020г. Има ли в него нещо революционно ново?

Достатъчно хубави думи се казаха за бюджета и ако ми разрешите, искам да акцентирам върху това, което ме тревожи в бюджет 2020, бюджета на ДОО и бюджета на НЗОК.

В новия бюджет се предвиждат 3 млрд. лева повече. Това са парите, които ще дойдат предимно от данъчни приходи. Ако трябва да бъдем точни, в приходната част на бюджета ще се съберат 46 млрд. и малко отгоре лева. Тези пари се дължат на данъка, който се събира от населението – преките данъци са 4 млрд. и 300 млн., а почти половината са от корпоративния данък, макар че, ставките са едни и същи – 10%. Това говори, че или нашият бизнес работи зле и няма печалби, или има намерение да дава повече пари на работниците си и да намали печалбите си, в което не вярвам.

Ако прочетете доклада, ще видите, че целите на правителството са по-висока събираемост, борба със сивата икономика, намаляване на административната тежест. Започвам отзад напред – за какво намаляване на административната тежест говорим, когато приходите от такси се увеличават със 150 милиона, но ако погледнете техния нетен размер, той се приближава към тези 4 млрд. на данъка върху доходите. Не можем да говорим за намаляване на данъчната тежест, при положение, че увеличаваме приходите от такси.

Второ – за каква борба със сивата икономика говорим, след като точно преди седмица беше публикуван доклада на Сметната палата от проверката в НАП и там има една цифра, която е ужасяваща – за две години има несъбираеми вземания в размер на 29 млрд. лева, от които НАП ще отпише 20 млрд. лева. Сега да сравним двете цифри – всичките ни приходи от данъци и трансфери и лихви са 46 млрд., а ние ще отпишем 26 млрд. Нещата са тревожни, защото ние не си събираме вземанията. Това личи от ръста на прихода от ДДС.

Второ – влизаме в разходната част. Да, наистина има близо 500 млн. в консолидираната фискална програма за здраве. Да, образованието е приоритет и ще се увеличат заплатите на учителите. Само че, учителите се нуждаят не само от заплати, а и от квалификации, защото ние сме 21 век. В 21 век трябва да въведем дигитализацията в икономиката и цифровизацията. А нашите учители клонят към моята възраст – около 60-70% са пред пенсия. Това означава, че те са малко скарани с дигитализация и се нуждаят от допълнително обучение.

БВП има три елемента – приходи от потребление, от износ и инвестициите. В България приход от инвеститори няма и се вижда в бюджета, че инвеститорите по-скоро си отиват, отколкото да идват. Не гледайте цифрата на преките чужди инвестиции, защото тя е глобална и в нея освен капиталовите разходи и реинвестираната печалба, са и дълговите инструменти. Тоест, има инвеститори, които въпреки че, имат собственост тук, предпочитат не да увеличават капитала и да обновяват техниката си, а да дават кредити. Това, на практика, означава, че с единия крак са навън.

Това личи и от ситуацията с българските инвеститори. Ако 2010г. те са изнесли 2,4 млрд. евро инвестиции, то през тази година те са 5,6 млрд. евро. Това означава, че българският инвеститор, дори и с по-малка печалба, иска да бъде по-сигурен и изнася навън.

Така че, от трите елемента, ръстът на БВП ще разчита главно на потребление от домакинствата (при които, макар да са увеличени доходите, ние все още сме най-бедната нация) и фирмите (от чийто принос в бюджета личи, че не са в много добра кондиция).

Реформи се правят в години на възход, а не годината преди да настъпи кризата, защото ние сме в нея. Догодина световната икономика ще бъде в рецесия, а ние като отворена икономика няма как да избегнем това. Това означава, че ние сме закъснели с реформите и това си личи.

Миналата година увеличихме средствата в НЗОК с 490 млн., а в бюджета на НЗОК ръстът е 395 млн. Да, обаче ние наливаме пари в нереформирана система. По целия свят няма система, която да е с клинични пътеки, защото в тях се остойностява лечението, апаратурата и лекарствата, но не труда на лекарите и сестрите.

В системата на Държавното обществено осигуряване не се случва нищо, ама от сърце. Вярно е, че се увеличават пенсиите с 6,7%, но искам да напомня на г-н Борисов, че в неговата програма от 2015г. е обещал на пенсионерите преизчисляване на пенсиите, защото все повече се разтваря ножицата между пенсиите на хора с еднакво образование, еднаква позиция, еднакъв принос, но са се пенсионирали 10-15 години по-рано. От 2009г. пенсиите не са преизчислявани и никой не мисли да ги преизчислява. Средният осигурителен доход, който е основен елемент в пенсионната формула през 2009г. беше 554 лв., а сега ще бъде 986 лв. – тоест, двойно се е увеличил. Има шанс, ако пенсиите се преизчислят, те да се увеличат с 30-40%, но не с 6,7%, защото това са жълти стотинки.

Да не говорим, че всеки пенсионер плаща за кофичката кисело мляко 20% ДДС. И че в цяла Европа има диференцирано ДДС – за храни, лекарства, за детски дрехи, но в България ДДС-то на всичко е 20%. Знаете ли защо финансовият министър не иска да диференцира ДДС-то – защото организацията и контролът са много трудни. И от липса на ефективен контрол, страдат всички системи и най-много системата на НЗОК.

И миналата година повдигнахме този въпрос, но искам да ви попитам има ли нови тенденции – не се виждат пари за политики за младите – евтини кредити за жилища, евтини кредити за образование. Все неща, които биха задържали младите в страната.

Една от политиките трябва да е тази, за която се говори – че за младите студенти ще има държавна поръчка за специализация – за магистратура, за специалност в медицината, но искат да ги задължат да ги разпределят.

Аз мисля, че вместо задължение за разпределение, на младите хора трябва да им се дават достатъчно пари. Младите не искат само пари – те искат перспектива за кариерно развитие и искат да имат реален научен обмен. Те са хората, които ще изведат България в новия век.

Има доста неща, за които бихме могли да спорим в този бюджет и бихме могли да подобрим.

 Тази година повече ли ще бъде доплащането за здравни услуги? Колко пари ще доплатят данъкоплатците на НЗОК, извън здравните вноски?

Аз разбирам министър Кирил Ананиев, той е бюджетар. Той може да измисли хиляди неща, но ние направихме тази система, за да може като си платиш здравната вноска, да имаш достъп до здравеопазване във всяка болница в България и да не мислиш за пари.

А те сега, ако направят това нещо, то се променя духа на системата. Това нещо трябва да бъде съгласувано с цялото общество. Ние години наред внасяме вноски. По време на Симеон Дянков имаше един огромен резерв – това са нашите вноски – 1,5 млрд. Какво направи той? Приватизира ги. Вкара ги във фискалния резерв, но не ги върна. Това са нашите пари, ние сме ги платили. Ако този 1,5 млрд. се върне в НЗОК, нещата ще бъдат далеч по-добри. Но само при реформа. Защото сега пълним каца без дъно. Няма ли реформа, няма ли контрол – каца без дъно.

Изкушавам се да Ви попитам – Владислав Горанов и преди тези избори обяви, че догодина ще ни поканят в еврозоната. Правителството обещава еврозоната за трети път преди избори. Задава ли се наистина покана или това е предизборен трик?  

Няма пречка България да влезе в ERM II, защото това е мястото, където регулират валутните курсове, а ние сме във валутен борд. Така че, EMR II на нас не ни трябва. Можем да престоим там малко, защото има какво да се говори.

За пръв път на нас ни поставят условие – да станем член на Банковия съюз преди да влезем в ERM II. Няма лошо до станем членове, но ако може не само да плащаме, а да ползваме услугите на Банковия съюз. На този етап ние не можем. Ние ще плащаме вноската, но не можем да се ползваме от услугите на Съюза, защото не сме в еврозоната. Второ – Банковият съюз помага на банките, които имат капитал над 50 млрд. евро. Ние нямаме такава банка, но не е да влезем, защото става въпрос за лихви и трансфери, които се олекотяват.

Престоят на България в ERM II трябва да е минимален, защото ние сме във валутен борд, няма никакъв проблем за нас.