Мигриращите птици и бозайници, изразходващи много енергия, пътувайки на дълги разстояния, за да преследват храна или да търсят място за гнездене, обикновено живеят малко и умират млади, съобщиха учени.
В проучване, публикувано в „Nature Communications“, изследователите установяват, че мигриращите животни имат по-кратък живот от тези на своите домашни събратя. Но те компенсират, като имат повече потомство за по-кратко време.
Анализирайки над 700 птици и 540 вида бозайници, изследването установи, че от еволюционна гледна точка нито една от стратегиите не е „по-добра“ от другата.
„Това са само два различни начина за решаване на житейските проблеми“, каза професорът от британския университет в Ексетър Стюарт Беърхоп, автор на изследването. „Единият начин е да живееш кратко и да умреш млад, другият начин е да живееш дълго и да създаваш потомство през по-дълъг живот“.
„Изменението на климата не се случва равномерно и неговите ефекти вече се проявяват много по-лошо на по-високи географски ширини“, каза Беърхоп.
Арктика, предпочитана от прелетните птици, е една от тези области. Учените очакват да видят разлики в репродуктивността и степента на оцеляване поради изменението на климата.
Изследването също така установява, че размерът има значение.
„Мигриращите летци като птици и прилепи имат по-малки размери на тялото от местните обитатели“, казват авторите. Само по-големите ходещи и плуващи видове могат да съхраняват достатъчно енергия, за да извършват миграции на дълги разстояния. По-големите птици се сблъскват с проблеми с недостига на енергия, когато са принудени да извършват дълъг полет, добавят авторите
