На 28 срещу 29 март ще преминем към лятното часово време. В 3 ч. сутринта на 29 март, неделя, трябва да преместим часовниците с един час напред.
Лятното часово време е схема, създадена с цел намаляване на разходите за осветление, чрез по-ефективно използване на дневната светлина. При него официалното време обикновено се изкривява с един час напред спрямо астрономическото време, като този режим продължава през пролетните и летните месеци. Целта е да се увеличи съвпадението между светлата част на деня и активното време за работа и учене. В Европейския съюз преминаването към лятно часово време е регламентирано с директива 2000/84/EG, която определя началото и края на този период за всички държави от ЕС. Директивата се преразглежда на всеки пет години. Други европейски страни, извън ЕС, също я следват.
Концепцията за лятно часово време за първи път е реализирана от германското правителство по време на Първата световна война, в периода 30 април – 1 октомври 1916 г. Небрежно, Великобритания също въвежда такъв режим, като първоначално го прилага от 21 май до 1 октомври 1916 г. Лятното часово време в България е внедрено на 1 април 1979 година. От неделя ще спим с един час по-малко, но същевременно ще се наслаждаваме на растящата продължителност на светлата част от деня.
