В началото на втората година на антиправителствени протести в Сърбия италианската прокуратура в Милано се оказва във фокуса на международното внимание заради едно от най-чувствителните разследвания, свързани с военните престъпления в бивша Югославия. Жалба на хърватския журналист Домагой Маргетич срещу сръбския президент Александър Вучич съживи болезнени спомени за обсадата на Сараево и постави отново въпроса за отговорността, която историята понякога изисква — дори десетилетия по-късно.
Хърватският разследващ журналист Домагой Маргетич е подал наказателна жалба до прокуратурата в италианския град Милано срещу сръбския президент Александър Вучич, съобщи италианската информационна агенция АНСА. Жалбата се отнася до предполагаема връзка на Вучич с т.нар. афера „Сараевско сафари“ – обвинения, според които чуждестранни граждани и босненски сърбски бойци са участвали в „лов на хора“ по време на обсадата на Сараево (1992–1995 г.).
Аферата доби нова публичност, след като италиански прокурори започнаха разследване по сигнали, че богати лица от Италия и други държави са плащали, за да стрелят по цивилни граждани в обсадения град.
Според съобщението на АНСА, Маргетич е изпратил жалбата си именно до прокурорите, които водят това разследване.
Какво твърди разследващият журналист?
През последните дни Маргетич е публикувал в социалните мрежи материали, които представя като доказателства, че Александър Вучич — тогава млад доброволец — е присъствал на един от военните постове около Сараево, от които, по свидетелски разкази, чужденци и сръбски националистически бойци са стреляли по цивилни.
Публикациите не са потвърдени от независими източници, но вече са предадени на италианските магистрати.
Нито президентът Вучич, нито сръбските институции са коментирали публично съдържанието на жалбата към момента на публикуване на тази информация.
Според Маргетич през 1992–1993 г. Вучич е действал като „нелегален военен доброволец“ в Сараево, присъединявайки се към паравоенен отряд, свързан със Сръбската радикална партия (SRS), под командването на Славко Алексич.
В жалбата към прокурорите в Милано Маргетич посочва, че този отряд е бил позициониран на Еврейското гробище в Сараево — място, което според него е ключова „позиция за сафари“, от което се стрелял по цивилни.
Маргетич се позовава на свидетелства от Войислав Шешел – сръбски ултранационалистически политик, основател и дългогодишен лидер на Сръбската радикална партия (СРП), подадени пред Международния трибунал в Хага, според които той потвърждава, че Вучич е бил в отряда на Алексич.
Той публикува в социалните мрежи видеозапис, на който твърди, че Вучич държи пушка, а не чадър, както според него Вучич е заявявал по-късно.
В жалбата се използва и цитат от интервю на Вучич (според Маргетич от 1994 г.), в което той споменава, че е бил „по някое време на Еврейското гробище“, което съвпада с позициите, за които се обвинява в жалбата.
Твърденията на Маргетич в голяма степен се основават на разследването и материалите, публично дискутирани в документалния филм Sarajevo Safari (2022) на режисьора Мира́н Жупанич.
В жалбата се споменава, че Маргетич разполага с имена на свидетели, документи и потенциални участници, които могат да подкрепят твърденията му — но според медиите, тази информация засега е публично представена главно чрез публикации на самия журналист и не са потвърдени официално от други източници.
Контекст: „Сараевско сафари“ и обсадата на Сараево
Терминът „Сараевско сафари“ се използва за описване на твърдения, че по време на обсада̀та чужденци са плащали на бойци, за да им позволят да стрелят по местни жители — обвинения, които излизат наяве още през 90-те години, но рядко стигат до съдебни процедури.
Обсадата на Сараево — най-дългата в съвременната европейска история — продължава близо четири години. Според официалните данни, цитирани от международни организации и пресата, 11 541 души, включително мъже, жени и деца, са убити, а над 50 000 са ранени.
Босненските сърби поддържат гъста мрежа от снайперисти по височините около града, превръщайки преминаването през мостове, площади и открити пространства в смъртоносен риск за цивилните жители.
Освен човешките загуби, обсадата оставя тежки физически и психологически белези върху града и неговите жители.
Какво следва?
Към момента няма яснота дали прокуратурата в Милано ще призове официално сръбския президент или дали от жалбата ще произтече формално разследване. Италианските магистрати все още не са коментирали публично дали материалите, предоставени от Маргетич, съдържат основания за процесуални действия.
Жалбата идва в момент на засилен международен интерес към военните престъпления от балканските конфликти и към въпросите за индивидуалната отговорност на участници от различни държави. Както при всяко подобно обвинение срещу действащ държавен глава, правните процедури биха били сложни, а евентуални действия — зависими от международното право, имунитетите и вътрешното законодателство на Италия.
Имат ли италианските прокурори юрисдикция над действащ държавен глава?
Юридическата рамка около евентуални действия на италианската прокуратура спрямо Александър Вучич е сложна. Действащите държавни глави се ползват с много широк международен имунитет, признат както в обичайното международно право, така и в съдебната практика на множество държави.
Италия не прави изключение — според италианското законодателство и международните конвенции, които страната прилага, президент на чужда държава не може да бъде подведен под наказателна отговорност за действия, извършени преди или по време на мандата, докато е на поста.
Италианските прокурори обаче могат да проверят фактите, ако са свързани с разследване на военни престъпления или престъпления срещу човечността — категории, които нямат давност. Това означава, че те могат да събират сведeния, да интервюират свидетели и да приемат материали като жалбата на Маргетич, но не могат да повдигнат обвинение, докато Вучич е действащ президент.
Ако италианската прокуратура реши да продължи работата по случая, тя би могла да препрати констатациите си към международни институции или да изчака развръзка, свързана с евентуалното отпадане на имунитета в бъдеще.
На този етап обаче шансовете за незабавни съдебни действия остават минимални, а делото — в сферата на предварителната проверка.
