Съветът на Европа реши да закрие пост-мониторинговия диалог с България. На хартия това е наречено „огромен напредък“. Това написа в профила си във Фейсбук Лена Бориславова от „Продължаваме промяната“.
В реалността днес в България липсата на функциониращо правосъдие и на справедливост никога не са били толкова осезаеми.
Да, днес имаме по-добри закони на хартия, отколкото през 1992 г. (когато България влезе в Съвета на Европа и бе подложена на мониторинг). През последните 4 години благодарение на правителствата с участието на ПП-ДБ се приеха ключови реформи, засягащи съдебната власт и това е отчетено от Съвета на Европа. Факт е и че с нежелание и „клизма“ ГЕРБ също бяха принудени да гласуват за тях.
На хартия имаме нелоши закони.
Но какво от това?
На хартия служители на ДАИ нямат право да иска подкуп от всеки преминаващ камион. В реалността – във международните медии избухна казуса с искания подкуп от служители на Роби Уилямс.
На хартия не можеш да държиш човек в ареста без доказателства. В реалността – Благо Коцев и Никола Барбутов вече трети месец са в ареста по скалъпени обвинения.
На хартия Сарафов не може да е и.ф. главен прокурор. В реалността – Сарафов няма никакво намерение да освобождава този пост.
Това „падане на мониторинга“ отчита напредъка върху лист хартия. Но усещането за корупция, диктатура и несправедливост не е само „усещане“.
Единствената честна постъпка беше тази на Надежда Йорданова – да се въздържи при гласуването на резолюцията за отпадането на мониторинга. Защото не може да излъже българите, че „всичко е наред“. Не е.
И нека не се самозалъгваме – Съветът на Европа е и политическо тяло. Докладът е написан от депутат от ЕНП – семейството, в което членува ГЕРБ и чиито гласова са необходими за политическите действия на ЕНП в Европейския парламент.
Продължаването на мониторинга би означавало признание, че механизмите на Съвета и на ЕК не работят както трябва. Обаче Европа има нужда да изглежда силна.
На хартия сме демокрация. В живота сме пленена държава.
