Начало Анализ Ксения Собчак, „идеалният кандидат”

Ксения Собчак, „идеалният кандидат”

611
Сподели
Ксения Собчак

Анализ на Бойко Пангелов


Актриса, протестър, дъщеря на висш съветски номенклатурчик, популярна тв водеща, руската Парис Хилтън, светска лъвица… И – кандидат-президент! Всичко това е Ксения Собчак. Тя обяви своето решение веднага след като на 16 октомври чиновниците в Кремъл решиха, че най-известният руски опозиционер Алексей Навални няма право да се регистрира като кандидат в надпреварата през март, защото изтърпява присъда.

За да участва в изборите, Собчак трябва да събере 300 000 подписа, както е по закон, защото няма да бъде издигната от политическа партия или коалиция. Бившата телевизионна водеща обяви преди дни намерението си с писмо до редакцията на в. „Ведомости” – същата медия, която преди повече от месец писа, че се очаква в президентската надпревара да се включи жена. Анонимните източници на вестника още тогава нарекоха тази жена „идеалният кандидат”.

„Срещу всички”

В писмото си 35-годишната дъщеря на Анатолий Собчак, народен депутат на СССР и първи кмет на Санкт Петербург (1991-96 г.), когато между другото е началник на сегашния президент Владимир Путин, обосновава решението така:

За петте години, изминали от протестната вълна през 2012 г., моите политически възгледи се оформиха окончателно. И съм готова да ги отстоявам на каквото и да е, дори най-високо ниво… Осъзнавайки рисковете и невероятната сложност на тази задача реших, че участието ми в президентските избори наистина може да бъде крачка към така необходимите на страната ни преобразования, пише Собчак.

„Въпреки опитите на чиновниците да ме компрометират, въпреки нападките от страна на някои мои приятели-либерали, въпреки спекулациите на кушетните политолози, моето издигане може и трябва да стане полезно и за опозицията, и за цялото общество”, казва оше тя.

И обещава: „Аз ще бъда кандидатът на онези, които искат да гласуват „Срещу всички” (б.а. има такава опция в бюлетината за гласуване редом с имената на кандидатите)”.

Под „опозиция” тя, естествено, има предвид извънпарламентарната опозиция, в чийто символ се превърна Навални, а не „системните опозиционери” като вечните кандидат-президенти националиста Владимир Жириновски или комуниста Генадий Зюганов.

Ксения е родена на 5 ноември 1981 г. в Ленинград, като дете учи балет и живопис. Завършва политология в елитния Московски държавен университет за международни отношения, владее английски, френски и испански. Но вместо дипломацията избира телевизионната журналистика, където започва да печели луди пари. От 2004 г. е водеща на риалити шоуто „Дом-2” и след 5 г. според „Форбс” доходът й е 1,2 милиона долара годишно. Междувременно записва песни, клипове с рапъри, пише и се снима. Руските медии я наричат „светска лъвица” и „поп-символ”.

Опозиционната й дейност започва през 2011 г., още докато е водеща на шоуто. След парламентарните избори подкрепя редица протести срещу фалшифицирането на вота, държи речи на митинги на извънпарламентарната опозиция. Дни след президентските избори на 4 март 2012 г., завършили с разгромна победа на Путин, е сред ораторите на митинга „За честни избори”, организиран от извънпарламентарната опозиция в центъра на Москва. При поредния протест на 8 май е арестувана заедно с Навални.

Изоставя „Дом-2” и се включи в политиката, като сътрудничи и на опозиционния тв канал „Дождь”. В класацията „100-те най-влиятелни жени на Русия”, организирана през 2014 г. от радио „Ехото на Москва”, сп. „Огоньок” и агенция „Интерфакс”, е на 22-ро място.

На прицел

Старите муцуни Жириновски и Зюганов бяха сред първите, които веднага след обявяване на решението й да се кандидатира я засипаха с нападки и подигравки, макар че не я щадят и „своите”.

Русия трябва да се управлява от маршал, а на избори тръгва сержант… Тя на какви избори се е явявала? На никакви, никога никой не е гласувал за нея, високомерно обяви националистът и дори оцени кандидатирането й като „опасно”.

„Вечно вторият” Зюганов (четири пъти се е кандидатирал за президент от 1996 г. насам и четири пъти завършва след победителя) направо я нарече „русофоб” и припомни едно нейно изказване, в което тя определи руския народ „генетически боклук”. „Тя иска да стане президент, давайки на хората такава оценка… Това е невъзможно дори в Буркина Фасо”, коментира комунистическият лидер.

Генадий Зюганов

Собчак действително използва определението „генетически боклук” по време на едно интервю в радио „Ехото на Москва” през 2010 г., но го прави в определен исторически контекст. Ето точния цитат: ”Аз не бих отписвала 1917 година (б.а. годината на революцията). А след нея – 1937-ма (б.а. годината на най-жестоките сталински репресии). Два последователни унищожения на елитите, плюс последвалата война… доведоха дотам, че Русия се превърна в страната на генетичния боклук”.

Фарс или хитър ход

Не е особено ласкава към нея и Ирина Хакамада, бивш кандидат-президент и бивш съпредседател на Съюза на десните сили (1999-2003 г.). Според нея с кандидатирането си Собчак иска да предизвика „провокационен фарс”. Никой и не разчита, че тя ще стане президент, казва Хакамада. И добавя – Собчак иска нагледно да покаже, че повечето избори у нас и без това са си един фарс, че „всичко и без това е нагласено и се знае предварително”.

За „имитация на фарс” говори и друг виден руски опозиционер – Леонид Гозман, президент на Общоруското обществено движение „Съюз на десните сили”. Според него лансирането й е хитър ход на Кремъл, който дори не е насочен към разкол сред либералния електорат (неявяването на Навални няма как да се компенсира, според Гозман).

Истинската цел е превръщането на изборите във фарс – да се покаже, че всички освен Него са палячовци или изкукуригали старци. Тезата „Всички са палячовци!” ще позволи според Гозман психологически да се легитимира резултатът от изборите: „Е, какво да се прави, нямаме нито истински либерали, нито леви кандидати, нека първо да пораснат, пък тогава…, а дотогава – Той!”

Какво ли мисли самият Той? Путин засега не коментира, макар че за бащата Собчак винаги е говорил с голямо уважение. Изказа се лаконично неговият прессекретар Дмитрий Песков. „Това не е така”, отговори той на въпрос дали Кремъл има нещо общо с издигането на кандидатурата й.

Самата Ксения витиевато обяснява как е запознала Путин с решението си, докато го е интервюирала във връзка с филма, който прави за баща си. „Семейството ми е свързано с Владимир Владимирович още от времената в Санкт Петербург, затова сметнах за правилно да обсъдя този въпрос с него. Казах му след интервюто… Той каза, че всеки човек има право да взима решения и да носи отговорност за тях. Не останах с впечатление, че му хареса това, което казах… Произнесе тази единствена фраза, след това попита как е майка ми със здравето”, споделя Собчак пред руски медии. И добавя, че не познава „толкова добре” реакциите на Путин, но й се сторило, че „това не му харесва”.

БиБиСи обаче цитира анонимен източник от Кремъл, който твърди, че Собчак е „така устроена”, че ще тръгне на избори само ако Путин й каже :”Трябва”. Ако не й каже това, няма да тръгне.

Дали е имало такива „указания” – няма как да се разбере, а Путин може би ще даде оценка на конкурентите си чак когато самият той обяви участието си.

Предизвестен край?

Но какво казват по въпроса за дамите кандидат-президенти традициите и социологията?

Традициите не вещаят нищо добро. Само два пъти в историята на Русия жени са се борили за върховния пост, без никакъв успех. През 2000 г. това е Елла Памфилова, член на КПСС в годините на „перестройката”, сега оглавява Централната избирателна комисия (ЦИК). Тя получи само 1,01% от гласовете. По-добре от нея се представи Ирина Хакамада (баща й Мацудо Хакамада е японски комунист, емигрирал в СССР през 1939 г.), издигната от Съюза на десните сили през 2004 г., тя взе тройно повече – 3,84%.

Социолозите също не вещаят светло бъдеще. Според проучване на „Левада”, извършено в средата на септември, участието на жените в политиката се подкрепя „напълно” от 23% от анкетираните, 48 % отговарят „по-скоро подкрепям”. Обаче само 34% отговарят положително на въпроса дали биха искали да имат жена за президент. И то не сега, а в „близките 10-15 години”. Противниците на този вариант са над половината анкетирани – 53%. И тенденцията през последните години е броят им да расте, посочват социолозите.

Тогава с каква цел се хвърля Собчак в тази битка с предизвестен край? По данни от октомврийско допитване на „Левада” Путин продължава да е безспорният кандидат N 1: за него са готови да гласуват 64% от анкетираните. Пак според БиБиСи обаче Кремъл изобщо не е загрижен за победата на Путин. Проблем би била ниската активност на изборите – смята се, че ако тя е под 70%, победата изобщо няма да е убедителна. Затова е необходим и нов кандидат освен старите и омръзнали „муцуни” – популярна дама от средите на опозицията, която хем да активира по-младите избиратели, хем да е безопасна.

В този контекст любопитна оценка за качествата на Собчак дава Константин Сонин, професор в Чикагския университет и във Висшата икономическа школа в Москва:

Ксения е идеалният кандидат за втора по значение личност в йерархията на руската държава. Личност, която добавя популярност на първия в йерархията и едновременно с това по никакъв начин не претендира за поста му.

Може и да е така. Една дама, и то опозиционер, вероятно би била интересно допълнение към Путин. Но в Русия още не е въведена длъжността вицепрезидент. Дали обаче и това няма да стане в навечерието на изборите?

Коментари