Сподели
Красен Станчев
Красен Станчев
Красен Станчев е завършил спец. „Философия“. В периода 1984 – 89 г. е преподавател по философия във Висшия икономически институт в София.
В периода 1989 – 1990 г. е бил научен сътрудник в Института по философия на БАН. През 1990 – 91 г. е народен представител във ВНС. Станчев е основател на Института за пазарна икономика и негов изпълнителен директор в периода 1993-2007 г.

 

Г-н Станчев, от официалните данни на НСИ, които бяха публикувани по-рано тази седмица, стана ясно, че БВП на страната ни за миналата година е 101 млрд. лева. Това е близо три пъти повече от БВП на България по време на комунистическия режим. Какво означава това – по-добре ли живеем сега, отколкото тогава и по-голяма ли е покупателната ни способност днес?

Тези съотношения са сметнати отдавна. Вече може би 10 години покупателната способност и всички останали показатели са много по-високи отколкото през 1987 г. – трябва да се вземе тази година, защото дълговата криза и свиването на доходите започват тогава. Няколко икономисти предричаха, че БВП за 2017 г. ще е над 100 млрд., по този повод също няма изненада…

Реалните доходи на човек са нараснали от 1989 г. е около 2,5 пъти. Но ръстът е от втората половина на 1997 г. насам. За „качеството на живот“, един от основните показатели са парите за храна, понякога ги наричат „разходи за поддържане на живота в тялото”. За последните 30 години те са най-високи през 1989 г. – около 47,5% от домакинските бюджети. След това, вследствие на управлението на Жан Виденов (януари 1995 – февруари 1997 г.) тези разходи достигат почти 50% от домакинските бюджети. От тогава до сега те спадат. В момента са някъде на нивото на 28%.

Важно е и съотношението на тези разходи с другите пера на домакинските бюджети: след 2014 г. групата на нехранителните стоки надминава разходите за храна и безалкохолни напитки. Увеличават се и разходите за почивка, пътувания в чужбина, образование, здраве и култура.

През 1998 г. равнището на българския доход на човек от населението спрямо европейския е някъде около 22%. За последните 20 години той се е покачил два и половина пъти. Особено силен е ръстът на доходите след 2004 г. негов двигател са външните инвестиции, в резултат на членството в НАТО и присъединяването към ЕС. До 2009 г. сред първите десет страни в света по привличане на чуждестранни инвестиции. През 2006 г. е втора в света (след Хонг Конг). На тях се дължат всеки 60-70 стотинки от всеки лев увеличаване на доходите.

Разбира се, равнището от 50% от средноевропейските доходи на човек е ниско, може би след 15-20 години, ако не се правят глупости, то ще бъде 70%.

Причината за това равнище е ясна: всички стани (от бившия Варшавски договор) през 1989 г. са на едно и също ниво; на България й е нужен по-дълъг за преориентация на икономиката и търговията от изток на запад, защото когато търгуваш в по-заможни и ти забогатяваш.

През втората половина на 80-те години търговският оборот на България те 85% със Съветския съюз, за сравнение – пак тогава 60-65% от търговията на Словения, част от бивша Югославия е Европейската икономическа общност.

До 1994 г. реформите се случваха почти така, както в Полша и Централна Европа. През това 95-а година БСП премина към „регулиран пазарен преход” (както го наричаха в програмата си преди изборите от декември 1994 г.), всъщност второ издание на централното планиране. България два пъти прави преход към пазарна икономика, в другите страни той общо взето приключи през 1998-1998 г., когато тук той започна отново.

Нека ви кажа още веднъж да доходите… Според методологията Световната банка равнището на крайна бедност е 1,9 щ.д. на човек на ден, между декември 1995 г. и март 1997 г. делът на бедните по този показател нараства от 8-9% до 38-40% от населението. Между другото 96-а година е годината с най-голямо увеличение на всичко – като се започне от парно (180%), през електричество (118%) и се стигне до разходи за храна. През 1996 г. реалните заплати спадат с почти 20% на месец. Съответно спестяванията на населението в края на 1995 г. са 52% от БВП, в края на 1996 г. те са 8%. Т.е. хората са похарчили спестяванията си, за да се справят с текущите си потребности.

Но причините за сегашното положение, разбира се, са по-стари – сравнителният упадък започва през 1944 г. Това си личи по правителствените разходи. През 1942 г. има война, те са 23% от БВП, през 1944 г. – 10%, а през 1996 г. – 63,8%. Това е единствената страна в света с такова поведение на публичните финанси в мирно време за толкова дълъг период. Причината е във вземането на нови и нови държавни заеми и увеличаването на разходите по изплащането им. С тези заеми правителството финансира „купува“ спокойствието си от населението. И фалира страната четири пъти, два пъти пред централната банка на СССР и Московската народна банка в Лондон, един път (фактически през 1987 г., формално през март 1990 г.) пред Клуба на частните кредитори и един път по вътрешния дълг – през 1997 г. (което всъщност е причина за кризата от 1996-1997 г.).

Между другото след 1989 г., пак по повод качеството на живота, у нас постоянно се подобрява и качеството на околната среда: емисиите на замърсители на въздуха (прах, СО, SO2, NOx, NH3, намаляват с от 60 до 80%, замърсяването с тежки метали – с над 90% (и всички предприятия в този отрасъл, приватизирани, са вече най-чистите и напреднали в технологично отношение в Европа); качеството на питейните води и реките е в пъти по-добро; горите са се увеличили със 7 000 кв. км. (20%) само в Пирин прирастът на гората над 30 пъти надвишава сечта (за периода след 2004 г.); над 35% от територията на страната има някакъв статус на защита спрямо под 5% през 1989 г… България е сред водещите страни в света по относително намаление на емисиите на парникови газове – около 50% от равнището на 1988 г. Неотдавна Боян Рашев от Денкщат България обобщи данните по тези и други развития.

Как стои въпросът с икономиките на държавите от Западните Балкани, както и съседките ни Турция и Румъния – къде се намираме ние в региона?

Спрямо Западните Балкани, България е около 40% по-богата. Що се отнася до Гърция или Турция, нещата са по-различни. Доходът на човек от населението в Гърция до кризата от 2009 г. е около 2,5 пъти по-висок, отколкото в България. Горе-долу такава е и икономиката – тя е 3,5 пъти по-висок обем на реалния БВП.

С Турция нещата са малко по-сложни, тъй като са по-динамични. До 2001 г. България е малко по-бедна от Турция, но след това от 2001 г. до 2014 г. тя е една от най-бързо растящите икономики в света. След това положението започва да се влошава, в момента български граждани, емигрирали в Турция, с цел препитание или работа търсят начин за връщане в България. Имаме обезценяване на турската лира – само за тази година тя загуби около 45% от стойността си, на годишна основа обезценяването е 70%. Причината е във финансирането на  държавни проекти с печатане на пари (защото кредиторите нямат доверие на Ердоган).

Какви според Вас са най-належащите реформи, които трябва да направим, за да скъсим периода от 15-20 години, който ще ни е нужен за догонване на средноевропейското ниво и как влизането ни в еврозоната би могло да спомогне за това?

Влизането в еврозоната ще увеличи конкуренцията, но има риск от увеличаване на правителствените дългове и разрастване на неразумното кредитиране, той трябва да бъде овладян. Но не съм сигурен, че това се разбира от политическите партии, които имат шанс да управляват през следващите десет години. По-високата конкуренция ще означава по-високи доходи, по-висока производителност на труда и в някои сегменти на пазара, най-вече храни, по-ниски цени, отколкото са в момента. Както стана дума, българските граждани са на равнището от 50% от средните доходи на човек от населението в ЕС, но цените са приблизително 55% от нивото на цените в Европа, т.е. тези 5% разлика най-вероятно ще изчезнат.

Между другото, към предишния въпрос трябва да ви кажа как стои въпросът в страните от бившия Съветски съюз. България е два пъти по-добре, отколкото Украйна. В сравнение с Русия България стои доста по-добре, ако от изчисленията на а БВП се изчистят от приходите от продажба на енергийни и природни ресурси (по най-скромни преценки – 30% от БВП). По покупателна способност България е на равнището на Азърбайджан, приблизително 19 хил. щ.д. на човек на година, а България няма природните ресурси на Азербайджан.

Има и други интересни сравнения. От 1988-1989 до 2000 г. енергийните ресурси са 10-12% от БВП (най-вече внос от Русия) – сега тези разходи са под 4% от БВП.

Обратно на въпроса какво трябва да се направи. Сравнително ясно е, но не се прави.

Както е видно от последното, което казах, търговско-икономически България сега е много по-независима от Русия. Не е ясно защо всички партии в парламента мечтаят да увеличат тази зависимост. Разбираемо е, че Русия иска да засили своето доминиращо положение на българския пазар на енергоресурси. Но не ми е ясно защо българските политици искат да й дадат и ролята на кредитор и инвеститор. Това означава, че България ще взима пари от ЕС, за да плаща на руски държавни компании, ще се формират дисбаланси, които ще поставят под въпрос присъединяването към зоната на еврото.

Следва още да се гарантира върховенство на закона и да се премахне формата на публично-частно партньорство като философия на публичните финанси, която в България е много подобна на философията на публичните финанси на Русия и на Унгария: публичният интерес в него се представлява от тези, които са на власт, а пък частният интерес – от техните приятели.

Онова, което пречи това да се промени, е фигурата на главния прокурор в конституцията и и обрастването на главния прокурор с органи, които позволяват да се използва правораздавателният процес в тази му фаза за справяне с политически опоненти и търговия с икономическо влияние.

Следващото нещо, което трябва да се направи, е да се бардака в енергетиката. Там всички проекти вече са абсолютно рискови, поради това, че отрасълът се управлява в интерес на същите тези приятели.

Следващото нещо е да се засили частният сегмент в спестовната част на икономиката – пенсии, вкл. здравеопазване и образование. Засега тенденцията е по-скоро обратната – нищо да не се прави и да се засилва държавният сегмент, което не е далновидно.

Вероятно могат да се направят промени и в данъчната система. Първата и според мен най-важна промяна, която освобождава ресурс дава около 20-30% по-висок икономически растеж на година, е премахването на корпоративния данък. Нещо подобно беше направено в Грузия, а в момента има законопроект, който вероятно ще бъде приет в Украйна. Сметките за това са направени. Колеги излязоха с тях миналата седмица, а през 2016 г. аз също правих едни такива предвиждания какво може да се очаква при такава реформа.

Другото нещо, което може да се направи в областта на данъците, е да има ясна децентрализация – запазване на ставките от 10% по равния данък (по-коректно е да се казва „равен“, както е на македонски, а не „плосък“ данък), но 1/5 от подоходните данъци да остават на местно равнище. Това очевидно дава някаква възможност за по-голяма самостоятелност и известни ясни отношения между бизнеса и властите на местно равнище.

Тази централизация, която съществува в момента, беше много добра, защото от около 120% външен дълг от БВП преди 18-19 години, сега вече делът на външния дълг е около 22% от БВП и вероятно до края на годината ще бъде около 20%. Т.е. няма вече нужда от такава централизация.

Коментари