Начало Водещи Красен Станчев: България може да очаква повече пари за опазване на границите

Красен Станчев: България може да очаква повече пари за опазване на границите

215
Сподели
Красен Станчев
Красен Станчев
Красен Станчев е завършил спец. Философия. В периода 1984 – 89 г. е преподавател по Философия във Висшия икономически институт в София.
В периода 1989 – 1990 г. е бил научен сътрудник в Института по философия на БАН. През 1990 – 91 г. е народен представител във ВНС. 
Станчев е основател на Института за пазарна икономика и негов изпълнителен директор в периода 1993-2007 г.

 

 

Г-н Станчев, в предложението на ЕК за нов бюджет на ЕС са заложени повече приходи, но и повече разходи. Ще се запълни ли дупката от Брекзит?

За сега е много трудно да се каже, защото е трудно да се предвиди какви ще са приходите, особено т.нар. собствени приходи на ЕС, които са в общи линии някои мита и ДДС. Що се отнася до вноската на Обединеното кралство, тя намалява някъде с около 1,5-2% от общоразполагаемите средства.

Трябва да се знае разбира се, че от страна на държавите, които са по-скоро нетни кредитори на европейския бюджет и другите – които са по-скоро нетни бенефициенти, съществуват различни интереси. От страна на кредиторите има желание за съкращаване на разходите, което пък среща отпора, включително от страна на българското председателство, на онези от т.нар. „последната вълна” след 2004 г. – последните присъединени. Не е възможно нетните кредитори – Германия, Франция, Холандия, Италия и др. да не обърнат внимание на обстоятелството, че за последните 15 години най-неудачното разпределение на средствата е през т.нар. кохезионни фондове. Вероятно там също ще се търси някакво намаление.

Има намаление на разходите и това си личи по отчетите на Сметната палата на ЕС. Много е вероятно както при общата програма за селскостопанска политика, така и в тази област да има опит за намаление. Как ще стане това е трудно да се каже. Вероятно ще има преглед на бюджетите и трансферите към отделните страни, особено тези, които са бенефициенти. Вероятно е също така да има нови условия. Те ще бъдат изпълними по-лесно за страните, които имат наблюдения като България и Румъния, но е възможно по линия на управлението на закона да се сложат нови изисквания или (което е по-вероятно) Полша и Унгария да получат „честитка” за наблюдение, както е в момента ситуацията с България.

Ще има намаление на средствата за земеделие, но пък увеличение на парите за отбрана. Можем ли да очакваме повече средства за опазване на границите?

Вероятно по линия на опазването на границите ще има повече средства, но те са по-малко от 10%. До сега за България те бяха около 5-6 до 10% в зависимост от различните години. Вероятно този дял от общите трансфери към България ще се запази. Другото особено тук е, че всеки един трансфер трябва по някакъв начин да бъде доказан като разумен и целесъобразен.

Трябва ли според Вас да се мисли за намаляване на средствата за самата европейска администрация, за да се оптимизира още повече бюджетът? Към момента за нейната издръжка се отделят около 7%.

7% от около 120-130 млрд. на година не са кой знае колко много. Самата администрация вероятно ще намалее поради излизането на Обединеното кралство, ако това се случи. Въпреки това 7% за издръжка на администрацията е доста добър международен стандарт. В общи линии в отделните страни членки общата издръжка е повече от 7% с изключение разбира се на някои страни като Люксембург, Холандия, Дания и Швеция. При нас в България издръжката на администрацията вероятно е някъде между 8 и 10% от централния бюджет на правителството.

Стандартът, който спазва ЕК, при цялата работа която има, е доста добър. Много малко вероятно е да има някакво съкращаване на средства извън онези, които отиват за работа с администрацията на Великобритания. Комисията всъщност е доста евтина, включително с програмите за прехвърляне по някакви пера. Това е някъде около 1% от БВП на ЕС. Проблем за хората у нас би трябвало да бъдат онези 37% от БВП, които харчи българското правителство, а не този 1%, който България плаща за бюджета на ЕС.

Голяма критика от държавите от Централна и Източна Европа предизвика предложението отпускането на средства да зависи от спазването на принципите на правовата държава. Как ще коментирате това предложение на ЕК?

В Лисабонския договор няма единен стандарт на функциониране на съдебните системи. България е един особен случай – толкова особен, че почти никъде по света го няма вече. Така или иначе няма законово основание, по което това да се наложи. Единственото законово основание, което е част от Договора за присъединяване е мониторингът. Това означава, че за другите страни като Полша и Унгария, вероятно и Чехия и Австрия ще трябва да се въведе подобен механизъм. Дали това ще се отнася за всички, не мога да кажа.

 

Коментари