Курц

Какво означава новото дясноцентристко правителство за Австрия? А за Европа? На първо място – връщане към онова, което е нормално за една демокрация. Две от партиите, които спечелиха най-много гласове на изборите и постигнаха единодушие по достатъчно голям брой теми, съставят коалиция, а канцлерът е от Австрийската народна партия (АНП), която е първа политическа сила. Разбира се, не всеки одобрява политиците на двете партии или посоката, която те задават. Това не е и нужно. Към тях обаче трябва да се проявява уважение, защото те са избрани по волята на избирателите.

Програмата, представена тези дни от новоизбрания канцлер Себастиан Курц и неговия вицеканцлер Хайнц-Кристиан Щрахе, предвижда известни реформи, но не радикални. Новото коалиционно правителство възнамерява да втали администрацията, да облекчи данъкоплатците, да подобри рамковите икономически условия, да спре нелегалната миграция. В общи линии това отговаря на обещанията, дадени преди изборите.

Радикалността, с която през май 2017 Курц промени символния цвят на Австрийската народна партия от черно в тюркоазено синьо, си проличава също и в подбора на хората, с които се е обградил – предимно политически новаци и хора с реформаторски идеи.

Партията на свободата пък си остава дяснопопулистка партия с прогерманска традиция – факт, който след всичките години на австрийската независимост изглежда направо абсурдно; и с ръководство, което воглаве с Щрахе, твърде неприятно напомня за национално-патриотарските студентски сдружения от 19-ти век. И все пак: Ханс-Кристиан Щрахе наложи една по-умерена дясна линия в партията. Тя например застана зад членството на Австрия в ЕС. Това решение бе взето не толкова заради настойчивите предупреждения, които президентът на републиката отправяше лично към партията, колкото заради горчивия ѝ опит от президентските избори през 2016 година. Тогава избирателите, които са най-добрият коректив в една демокрацията, я наказаха заради реторичните упражнения на тема „Öxit“ – т.е. излизане на Австрия от ЕС.

Ако действа последователно, Австрийската партия на свободата би трябвало да напусне антиевропейската фракция в Европарламента. Защото заедно с Марин Льо Пен, която си е поставила за цел да унищожи ЕС, няма как да се води проевропейска политика. На европейската сцена обаче, включително и по време на австрийското европредседателство през втората половина на 2018, ще се изявява най-вече канцлерът Себастиан Курц.

При наличие на обективни причини, човек би трябвало да критикува новото австрийско правителство заради онова, което то прави, а не заради състава му. Защото е ясно, че демокрацията и правовата държава в Австрия не са застрашени. Сходна беше ситуацията и през 2000 година, когато страната за първи път бе управлявана от коалиция между Австрийската народна партия и Партията на свободата с канцлер Волфганг Шусел. Някои държавни и правителствени ръководители в Европа тогава не одобряваха състава на въпросното австрийско правителство и дори му наложиха „санкции“. Това обаче беше неправилно. Днес подобна грешка едва ли може да бъде повторена.

Ситуацията в днешна Австрия е друга. Партиите, а изглежда и не само те, следват свой собствен, вътрешнополитически дневен ред. Крайното отрицание е средство в битката за налагане на мнения. Понякога – особено в медиите, и то не само в частните – се стига и до такива крайности, които карат човек да реагира с недоумение. Прекрачват се всякакви граници – говори се например за „фашисти“, дори за гражданска война, която можела да избухне в Австрия, защото дяснопопулистката партия на Щрахе оглавява силовите министерства в страната (на вътрешните работи и на отбраната).

Ако в Австрия съществува някаква заплаха, то тя произлиза по-скоро от склонността към насилие на анархистичните „черни блокове“, които явно смятат, че крайностите, говорени в медиите, могат да послужат като оправдание за действията им.

––––––––––––––––-

Коментар на Щефан Льовенщайн от „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“