Сподели
Даниела Горчева
На снимката: Даниела Горчева

Българските комунисти са единствените, които през ноември 1940-та, искат България да влезе в Тристранния пакт. Това пише историкът и редактор Даниела Горчева в свой коментар за ДЕБАТИ БГ по повод скорошното отбелязване на жертвите от „Народния съд“ и събитията, които са предопределили историята ни за десетилетия напред.

Царство България се опитва да съхрани неутралитета си и го брани, буквално до последната минута с всички сили. България има не един, не два, а цели четири (4) отказа да се присъедини към Тристранния пакт! Отказва два пъти на Хитлер, веднъж на Мусолини и веднъж на Сталин (по това време Сталин и Хитлер са съюзници).

Ето фактологията по дати:

На 23 август 1939 г., една седмица преди началото на Втората световна война, Германия и СССР сключват договор за ненападение, известен като пакта Рибентроп–Молотов. Към него е прикрепен секретен протокол за подялбата на Полша, балтийските страни и определянето на „сфери на влияние“ (Финландия и Бесарабия) и окупационни зони.

Пактът между Хитлер и Сталин на практика позволява и подготвя Втората световна война, нещо повече – прави я неизбежна. Съдбата на Полша е предрешена. На балтийските държави и Бесарабия – също.

На 1 септември, една седмица след като се договаря със Сталин за подялбата на Полша и балтийските държави, хитлерова Германия нахлува в Полша. На 9 септември Сталин официално поздравява Хитлер за превземането на Варшава с телеграма, изпратена от Молотов. На следващия ден обаче се оказва, че съобщението за разгрома на Варшава е прибързано и че боевете за полската столица продължават.

На 17 септември 1939г. Червената армия напада Полша.

На 22 септември Вермахтът и Червената армия правят общ празничен парад в Брест-Литовск. Подписано е съветско-германско споразумение за делба на Полша и декларация „в полза на мира“. Коментарът на този цинизъм е излишен, но ето откъс от самата декларация:

„Правителството на Райха и на СССР чрез подписания днес договор, като уреждат границите между двете държави, вследствие разпадането на Полската държава и създавайки по този начин сигурна основа за продължителен мир в Източна Европа, единодушно изказват своето гледище, че е в интерес на всички народи да приключат положението на война, което съществува между Германия, от една страна, и Франция и Англия, от друга. Двете правителства, прочее, ще направят общи усилия да се постигне тази цел колкото е възможно по-скоро. В случай, че това не се достигне, ще се докаже, че Англия и Франция са отговорни за войната.“

На 28 септември 1939г. е подписан Пакт за приятелство и за границите между СССР и хитлеристка Германия. Според договора на територията на бившата полска държава се установява граница между Германия и СССР (член 1), която е окончателна и двете страни се задължават да не допускат намеса на трети държави (член 2). Тази граница се разглежда като основа за развитието на бъдещи приятелски отношения между двете страни (член 4).

На 30 ноември 1939г. Червената армия напада Финландия и до 12 март 1940г. води т.нар. „Зимна война“. СССР е изключен от Обществото на народите.

На 14 юни 1940 г. започва съветизиране на Прибалтика чрез изпратените за целта съветски емисари. На 17 юни Червената армия нахлува в балтийските държави и ги окупира. Следват убийства и депортации. На 28 юни Румъния „отстъпва“ Бесарабия и Северна Буковина на СССР.

На 27 септември 1940г. е сключен Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония.

Къде е България в тези месеци?

На 15 септември 1939г. България обявява своя неутралитет с правителствена декларация.

На 22 октомври 1940г. България отказва да влезе в Тристранния пакт.

На 28 октомври Мусолини обявява война на Гърция. От Рим предлагат България да се включи във войната срещу съседна Гърция „за освобождаване на българското Беломорие и Егейска Македония“.

За честта на цар Борис, той отклонява и това предложение и отказва да се възползва от критичното положение на Гърция, независимо, че в недалечното минало Гърция не е страдала от подобни скрупули.

Следва опитът на Молотов в Берлин на 12 ноември 1940г. да спазари включването на СССР в Тристранния пакт срещу съгласието на Германия България да влезе в съветската сфера на „гаранции“.

Веднага след този опит, Хитлер отправя повторна покана към цар Борис България да се присъедини към Оста. Това става на 17 ноември. Цар Борис съумява да отклони и тази повторна покана.

Че тези откази не са били лесни, личи и от факта, че между 20 и 24 ноември Унгария, Румъния и Словакия не успяват да отбият натиска и се включват в Тристранния пакт.

(На 20 ноември Унгария се присъединява към Тристранния пакт. На 23 ноември 1940г. Румъния се присъединява към Тристранния пакт. На следващия ден Словакия се присъединява към Тристранния пакт.)

На 25 ноември 1940г. България отхвърля и съветското предложение за „договор за взаимопомощ“, което предвижда разполагане на съветски военно-морски бази в България. В това предложение изрично се казва, че СССР не само, че не възразява България да се присъедини към Тристранния пакт, но и че сам ще влезе в него!

Соболевата акция

Буквално една седмица след повторния отказ на България да се присъедини към Тристранния пакт, на 26 ноември 1940 Сталин изпраща своя емисар Аркадий Соболев (помощник-комисар па външните работи на СССР) в България.

Съветският съюз обещава да „помогне” на България да „осъществи своите национални стремежи не само в Западна, но и в Източна Тракия”.
В замяна България трябва „да признае съветските интереси в Проливите”. Разбира се, СССР настоява да има свои военноморски бази във Варна и Бургас.

Соболевата акция се провежда при светкавично разпоредена от Георги Димитров по внушение на Сталин агитационна кампания, осъществена от българските комунисти. Кампанията е добре финансирана от Москва, тъй като са отпечатани стотици хиляди позиви. Цар Борис умело отклонява и това лицемерно предложение за „взаимопомощ”, защото вижда съдбата на балтийските републики и отлично разбира, че зад щедрите обещания прозира стремежът от „балтизация” на България.

Така, въпреки непрестанно оказвания натиск и от Германия, и от Съветския съюз, както и совалките на Англия и Америка, България успява да устои и да даде да се разбере, че ще се придържа към политиката на неутралитет.

На 17 февруари в Анкара е подписана българо-турска декларация за въздържане от всякакво нападение и за добросъседски отношения.

Сраженията в Епир обаче не са никак благоприятни и италианската армия търпи поражение след поражение. Вермахтът разработва плана „Марита”, който предвижда светкавично преминаване на елитната 12-а германска армия през България и оказване на помощ на закъсалия в Гърция Мусолини.

В началото на 1941 година положението става все по-напрегнато и става ясно, че германските войски ще трябва да преминат през България, за да окажат съдействие на италианските войски в Гърция.

СССР отново иска териториално разширение в замяна на присъединяване към Тристранния пакт. Едно от условията, които Сталин поставя е България и Дарданелите да бъдат включени в съветската сфера на влияние. На 17 януари 1941г. съветският посланик в Берлин Александър Скорцев заявява на Рибентроп, че СССР счита България и Дарданелите за съветска зона на сигурност.

На Дунава е съсредоточена половин милионна германска армия. България няма друг избор освен присъединяване към Оста или окупация с многохилядни жертви.

Какво да се прави?

Изправен пред този мъчителен избор, цар Борис има две или три възможни решения. Едното е да емигрира и да остави България на произвола на съдбата в ръцете на Хитлер. И до днес в Холандия се чуват гласове, че ако кралицата не е емигрирала, вероятно жертвите, дадени от страната във Втората световна война, щяха да са много по-малко.

Воден от чувството си за отговорност, цар Борис взема единственото възможно морално решение – за да избегне окупацията с всичките й страшни последствия (не само стотици хиляди жертви, както и вероятното включване на български „доброволни“ части във войната и осъществената със сигурност по-късно депортация на евреите от България в лагерите на смъртта), той дава карт бланш на правителството на Богдан Филов да подпише във Виена присъединяването на България към Тристранния пакт, запазвайки обаче статута на „неучастие във войната”.

Не ревизията на несправедливия Ньойски договор (към която България естествено се стреми, но по МИРЕН път, както и го постига с т.нар. Крайовска спогодба), а авантюрата на Италия в Гърция и наложилата се в тази връзка намеса на Германия на Балканите, налага присъединяването на България към Тристранния пакт.

При очерталото се неминуемо преминаване на германската армия през България, Цар Борис има само две възможности: германците да прегазят България като окупатори, или да минат като съюзници. Трета възможност няма.

Германците влизат в България няколко часа преди официалното подписване на Пакта на 1 март 1941.

Ставайки съюзник на Германия, но с определени условия: че България НЯМА да участва в нападателни бойни действия и че ще се бие само на своя територия и само ако бъде нападната, Цар Борис успява да запази суверенитета на България и това му позволява да лавира, доколкото може пред една мощна тоталитарна държава, начело, на която стои мнителен диктатор с неограничена власт.

Целта на Цар Борис и той я осъществява е: да не гинат българските войници и офицери по бойните полета на една мръсна завоевателна война. А съхраненият държавен суверенитет позволява на Цар Борис и на българското правителство да спасят всички евреи, намиращи се вътре в държавните граници на Царство България от депортация (изселване) извън страната. След войната се разбира, че това ги спасява не само от депортация, а и от сигурна смърт.

Тристранният пакт и българските комунисти

В България и до днес се премълчава позорното послушание на българските комунисти пред заръките на хитлеровия съюзник Сталин, писането и разпространяването на комунистически лозунги за присъединяването на България към Тристранния пакт в момент, в който цар Борис Трети и българското правителство отчаяно се опитват да запазят неутралитета на страната въпреки чудовищния натиск от Берлин, Рим и Москва.

Но ето признанията на Върбан Ангелов, виден комунистически функционер и обвинител в т.нар. Народен съд:

„В края на 1940 и началото на 1941 г. По нареждане на ЦК се разпространяваха хвърчащи листове, с които се подканяше българското правителство да подпише Тристранния пакт – да влезе в антикомунистическата ос, като се добавяше, че и СССР ще влезне в него.

Спомням си, че някой донесе в кантората ни един такъв лист. Аз го отнесох на Хр. Михайлов, който беше в съседната стая. Освен него там беше и Боян Българанов, а ако не ме лъже паметта и д-р Иван Пашов. Аз скъсах демонстративно този лист пред Хр. Михайлов и с възмущение заявих, че това не може да е дело на нашата партия; това е провокация от Дирекция на полицията. Хр. Михайлов се изчерви и не каза нищо. И понеже Б. Българанов каза, че той счита тази препоръка, която се даваше от нашата партия на правителството за много умна, влязохме с него в пререкания. Аз твърдях, че това е провокация, а ако е наш лист, то е грешка, която граничи с предателство. Помня, че Б. Българанов, с когото заедно излязохме от кантората на Хр. Михайлов, ми поиска подробни обяснения. Аз му дадох и той остана доволен.

Когато германските войски нахлуха у нас, Партията издаде нареждане да ги посрещнем не като враждебни, а като приятелски войски.

След и по повод на сключването на договора за ненападение между СССР и Хитлеристка Германия в 1939 г. Вътрешното ръководство на БКП поведе пропаганда за влизането на България в Тристранния пакт: Германия, Италия и Япония. От името на партията Централният Комитет издаваше позиви, хвърчащи листове, а и писанията по стените на зданията , в които се подканяше правителството да вмъкне страната в Тристранния пакт. 

В Пловдив, както се научихме тогава, комисия от трима наши другари, се явила пред гарнизонния началник и пледирала пред него, че България трябва да влезе в Тристранния пакт, подканяла го да действа в това направление, като се извърши мобилизация и влезе във война на страната със съюза – Германия и Италия.“

През юни 1940  – а това е доста преди Соболевата акция, която е през ноември, българската полиция залавя не кого да е, а Антон Югов ( по това време известен като Антон Танев Гьошев, православен българин, минал още през 30те години на обучение през съветска школа за терористи) със следния позив, както сам си признава в собственоръчно написани показания:

„Искаме военен съюз със СССР, смърт на агентите на англо-френския капитализъм и общ фронт със социално прогресивна и героична Германия“!

Тоест, по времето, когато България отчаяно брани своя неутралитет, българските комунисти по нареждане от Москва искат „съюз със СССР и социално прогресивна и героична Германия“ на Хитлер.

А ето и свидетелството на високопоставения комунист Върбан Ангелов за отговора на българските власти спрямо тези комунистически мераци за съюз със „социално-прогресивна и героична Германия“:

„През юни или юли 1940 г. ни привикаха около 28 наши другари в Дирекция на полицията и един от важните – Павлов или Гешев, ни упрекнаха, че агитираме да влезем във войната на страната на съюза, облепяме и пишем по стените на градските здания позиви с такива подкани. На нашите възражения, че това не е дело на нашата партия, на наши хора, а се върши или от провокатори, или от някои наивни младежи, полицаят отговори:

„Ние знаем много добре от кого се това върши. Знаем, че вашата партия агитира за влизането ни във война на страната на съюза, правителството обаче е решено да пази неутралитет, то е против влизането ни във войната и като ви предупреждаваме да престанете с тая вредна, противонародна агитация, предупреждаваме ви, че, ако не престанете да агитирате в това направление, ще вземем строги мерки срещу вас.”

След около една седмица бяхме арестувани и отправени по различни села много наши другари не само от София, но и от другите градове на страната. На гарата видях Трайчо Костов, когото тоже откарваха някъде. Аз бях изпратен в с. Сини вир /турското му име е Сенебир/, Новопазарско. В съседно село бе интерниран Никола Петков, а в друго – Антон Югов.

Агитацията да влезем в Тристранния пакт и във войната на страната на Германия, Италия и Япония трая до 22 юни 1941 г., когато у нас стана известно, че германската армия напада СССР.“ 

За тези акции на БКП свидетелстват не само позивите и петициите, които се пазят в Държавния централен архив, но и дневникът, който Георги Димитров води през цялата война. Ето какво чува той лично от устата на Сталин и го записва същия ден в дневника си  на 25 ноември 1940:
„При сключването на пакта за взаимопомощ ние не само не възразяваме България да се присъедини към Тройния пакт, но тогава и самите ние ще се присъединим към пакта.“

И тези думи на Сталин, Димитров бърза да предаде на другарите си в София и незабавно им изпраща телеграма, насърчавайки комунистическата партия в България широко да агитира за съветското предложение и присъединяването на България към Тристранния пакт. Соболевата акция обаче се проваля и вбесен от неуспеха, едва три дни по-късно, Сталин излива гнева си върху Димитров и българските комунисти:

„Нашите в София разпространяват позивите по повод съветското предложение към България. Глупаци!“

На свой ред и Димитров, подвил опашка, бърза да телеграфира в София: „Изпратих указание да се прекрати тази вредна глупост…“.(28 ноември 1940).

А в обвиненията на т. нар. Народен съд Трайчо Костов сочи като „престъпление“ присъединяването на България към Тристранния пакт, удобно „забравяйки“, че през ноември 1940 година, когато Сталин и Хитлер все още са съюзници, единствените, които настояват България да влезе в Тристранния пакт са… българските комунисти. Няма как да наречем това другояче, освен наглост и безочливо лицемерие.
В една от точките с абсурдни обвинения Трайчо Костов споменава „действията, нарушаващи неутралитета по отношение на СССР – присъединяването към Тристранния пакт …“.

Това вече е дебела гьобелсова лъжа. И не само защото България има четири отказа да се присъедини към Тристранния пакт.

Присъединяването на България към Тристранния пакт на 1 март 1941, когато СССР е в съюз с хитлерова Германия, няма как да наруши неутралитета спрямо СССР.

Напротив – в предложението за „взаимопомощ“, отправено към България чрез съветския емисар Соболев през ноември 1940 г., СССР уверява България не само, че не възразява към присъединяването й към Тристранния пакт, но и че сам се кани да се присъедини. Тогава и Никола Вапцаров, и Антон Югов разпространяват позиви и петиции с призив България да се присъедини към СССР и „героична“ Германия.

Именно затова Георги Димитров предупреждава Трайчо Костов по време на показния сталински процес срещу „военнопрестъпниците“ да не цитира текста на съветското предложение за „взаимопомощ“.

Което, разбира се, не убягва от вниманието на съвременниците.

Правен абсурд е, разбира се, да се съдят получили легитимно властта си чрез законни избори политици за вземане на политически решения, с които не са нарушили нито законите на страната си, нито международните конвенции. И при това вкупом, с общо колективно обвинение.

Да се присъединиш към един или друг съюз е политически акт, а не военно престъпление

Да се присъединиш към един или друг съюз е политически акт, а не военно престъпление. Нима съюзът на Великобритания и САЩ с тоталитарния СССР на Сталин, означава, че тези две демократични държави са станали прокомунистически? Или че носят колективна отговорност за престъпленията на Сталин, включително за подпалването на Втората световна война и за избиването на полските офицери в Катин, за чудовищната депортация на близките им (майки, жени, деца) в Казахстан, довела до смъртта на повечето от тях?

Един политически съюз не означава идеологически съюз. Още повече че България не води бойни действия и не воюва с нито една държава, дори със САЩ и Великобритания, на които под германски натиск обявява война.

Военно престъпление не е да обявиш война, а да предприемеш военни действия, БЕЗ да си обявил война, както постъпва Япония с нападението си през декември 1941 над Пърл Харбър и за което след края на войната седем японски държавници бяха осъдени на смърт.

Военно престъпление е и изпращането на въоръжени подводничари и парашутисти от страна на СССР в България при наличие на дипломатически отношения, защото по този начин СССР, без да е обявил война на България, де факто воюва с нея. И това се нарича престъпление срещу мира.

Докато България, точно наопаки – тя обявява война, без въобще да предприеме нападателни военни действия. И неслучайно САЩ и Великобритания, на които България обяви война, не проведоха никакъв трибунал над България. Докато СССР, на когото България не обяви война, окупира България и задкулисно организира един престъпен трибунал, за да избие политическия й, стопанския, административен, военен и интелектуален елит.

Целта на Сталин – завладяването на чужди държави и унищожаването на националните елити

Това Сталин прави навсякъде, където му стъпи ботуша – първо в Полша и балтийските държави, разбира се. Защото нека да не забравяме, че Втората световна война бе подпалена не само от Хитлер, а от Хитлер и Сталин с подялбата на Полша през септември 1939. Която подялба е резултат на сключено седмица преди това двустранно споразумение, чиито тайни протоколи днес са известни.

Коментари