Начало Водещи Колко истинска е победата на Пеевски?

Колко истинска е победата на Пеевски?

2299
Делян Пеевски
Делян Пеевски
Снимка: БТА

През последните месеци на политическия терен се разиграва една битка, която е безпрецедентна за най-новата ни история. Една от най-старите парти у нас, създадена след ноември 1989 година, претърпя драматични промени и нейния идеолог, двигател и пръв и единствен председател, а после и почетен такъв – Ахмед Доган, най-неочаквано беше избутан от мястото му и сега на върха на партията е Делян Пеевски.

Как се стигна дотук?

Движението за права и свободи (ДПС) е създадено на 4 януари 1990 г. във Варна. Партията е учредена в апартамент от 33 души от различни региони в страната. Сред учредителите е и Ахмед Доган, който току-що е бил освободен от затвора, където е бил захвърлен от комунистическата власт.

Още при учредяването на партията за председател на движението е избран Доган.

ДПС се смята за приемник на нелегалното „Турско национално-освободително движение“, създадено през 1985 г. като съпротива срещу асимилацията на мюсюлманите и т.нар. „възродителен процес“.

От ДС до ДПС

Създаването на ДПС е пряка последица от решението на ЦК на БКП от 29 декември 1989 г. за връщане на имената на българските мюсюлмани.

Националната учредителна конференция на ДПС е свикана в края на март 1990 г. Партията бързо се утвърждава като представител на интересите на етническите турци, цигани и помаци в България.

По-късно става известно, че Ахмед Доган и други водещи фигури на ДПС са били агенти на Държавна сигурност. Създаването на ДПС е противоречиво, тъй като етнически базирани партии са противоконституционни в България.

Въпреки противоречията, ДПС успява да се утвърди като важен политически фактор в България, играейки ключова роля в предотвратяването на етническо напрежение в страната през годините на прехода.

Отношенията между ДПС и Турция, както и между Ахмед Доган и Реджеп Таийп Ердоган, са преминали през няколко етапа на развитие и промяна. През 2001 г. Ахмед Доган за първи път се среща публично с турски президент – Ахмед Неджет Сезер.

Доган тогава обяснява, че досега са избягвали да демонстрират подобни контакти поради опасения от показване на политическа близост с Анкара.

През 2010 г. обаче се наблюдават първите признаци на напрежение, когато Доган не се среща с тогавашния премиер Ердоган при посещението му в България. През 2015 г. Лютви Местан е изключен от ДПС след декларация в подкрепа на Турция по повод свалянето на руски самолет. През 2016 г. се появяват съобщения, че Турция е забранила влизането на Доган и Делян Пеевски в страната.

През последните години се наблюдава подобряване на отношенията между ДПС и Турция. Ердоган участва във видео обръщение към национална конференция на ДПС, изразявайки подкрепа за партията.

На този фон идва и голямото разцепление в ДПС, което се оказва породено от две фракции – една около Делян Пеевски, и втора около почетния председател на движението Ахмед Доган.

Драматичната битка за контрол над партията се разиграва вече няколко месеца, като в нея активна роля имат и институциите. Последният пример е свързан с отказа на СГС да признае изключването на Делян Пеевски и още няколко депутати от редиците на ДПС. По този начин съдът делегитимира решенията на ръководните органи в партията, оглавявани от Доган и приближените му.

Битката в ДПС започва още през февруари 2024 г., когато Пеевски и Джевдет Чакъров са избрани за съпредседатели на ДПС по предложение на Доган. През август 2024 г. кръгът на Доган провежда заседание на Централното оперативно бюро (ЦОБ) и решава да изключи Пеевски от партията. Самият Доган мотивира този ход с факта, че „момчето“ трябва да бъде спряно.

Стигна се дотам, че на 22 декември 2024 г. Пеевски свиква XII Национална конференция на ДПС, където беше избран за единствен председател на партията с подкрепата на 544 делегати, а фигурата „почетен председател“, която до момента е заемана от Ахмед Доган, е премахната. На този форум е премахнат и постът „съпредседател“, като партията приема нов устав и програмна декларация.

Какво предстои?

До този развой на събития се стигна, след като години наред смятаният за недосегаем Ахмед Доган, се оказа неспособен да противодействия на Делян Пеевски, на когото преди това самият той даде път в политиката.

След като първоначално Доган реши да остави оперативното управление на Пеевски, той разбра, че е взел неправилното политическо решение. Защото за Пеевски това не е достатъчно. Той поиска цялата власт – и в партията, а от последните му изявления – очевидно я иска и в държавата, след като обяви, че е готов да бъде министър-председател.

Очевидно е, че Пеевски стои по-убедително от Доган. От момента, в който беше посочен за свързан с корупционни практики от САЩ в т.нар. „списък Магнитски“, Пеевски стана много активен и започна да защитава новия си евроатлантически профил. Стигна се дори дотам, че традиционно възприемани като изповядващи евроатлантическите ценности партии бяха определени от него като проруски.

От последните избори се видя, че Пеевски е способен да постигне нелоши резултати с амбицията да достигне и първото място. Въпреки съмненията за купен и подправен вот в полза негова полза, към момента компетентните институции – най-вече прокуратурата, не са се произнесли, а Конституционният съд тепърва ще решава дали има опорочаване на вота.

Това обаче едва ли ще промени амбициите на Делян Пеевски. Съмненията за това, че той управлява всички институции в страната, са системно потискани, заглушавани и замитани, но въпреки всичко се вижда, че институциите играят в негова полза. Това се вижда и от поредицата решения, които служебното правителство взе в полза на Пеевски – първо с отстраняването на областни управители и замяната им с хора, близки на ДПС-Ново начало, с действията на антикорупционната комисия срещу хора около Ахмед Доган, не на последно място и с решението на правителството за отпускане на допълнителни средства от бюджета за общини, където ДПС-Ново начало на последните избори показа убедителни резултати.

Последното коства главата на началника на новините в БНТ Даниел Чипев, който се осмели да оповести тази информация.

В неделя Пеевски проведе окончателна победна конференция и взе всичката власт и марката ДПС марката. Извън всякакво съмнение е, че вече Ахмед Доган няма как да си върне партията, която създаде преди близо 35 години. Вероятно той ще направи опит за формиране на нова партия, но този път тя ще бъде вероятно изцяло етническа и финансирана пряко от Анкара.

Пирова ли е победата на Пеевски? На конференцията, на която той беше избран за председател на партията, липсваха европейските посланици. Тези от тях, които вече проведоха срещи с него, понесоха тежки обвинения за това и не направиха втори път тази грешка и ги нямаше на конференцията. Нямаше я и украинската посланичка, която го награди за принос към Украйна и това беше разтръбено по всички медии.

Ясно е, че във външен план от новото ДПС, което се гради около Делян Пеевски, има кордон – съществува ясно разграничаване на проевропейските политици. Вчера стана ясно, че Алиансът на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) ще препоръча изключването на ДПС от групата си в Европарламента.

В писмена позиция либералната мрежа за Югоизточна Европа LIBSEEN (част от АЛДЕ) обяви, че изключва ДПС на Делян Пеевски от своя състав и отправи призив за същото към АЛДЕ. Мотивите са опасения за нарушаване на върховенството на закона.

„Партийното бюро на АЛДЕ единодушно гласува да препоръча изключването на члена на АЛДЕ – Движението за права и свободи (ДПС) в България, след последните събития, свързани с ръководството на партията. Тази препоръка ще бъде представена на партийния съвет на АЛДЕ при първа възможност, в съответствие с устава на партията“, пише в изявление на официалния сайт на АЛДЕ.

„Решението се основава на резултата от решението на Софийския градски съд (СГС) от 19 декември и свиканата на 22 декември извънредна национална конференция, на която Делян Пеевски беше провъзгласен за едноличен лидер на ДПС“, се казва още в него.

На конференцията на ДПС не присъстваха също и лидерите на основните партии у нас – нито Бойко Борисов, нито Слави Трифонов, а за ръководството на ПП-ДБ е ясно, тъй като те са тези, които настояват за „санитарен кордон“ около Пеевски.

Вероятно предстоящият и най-сериозен сблъсък на на Пеевски на роден терен тепърва предстои – този с Бойко Борисов. Ако досега лидерът на ГЕРБ успяваше да отклони всички призиви за разграничаване от Пеевски, сега на него ще му се наложи да вземе позиция. И тя трябва да бъде за припознаване на Пеевски като политически партньор, или за разграничаване от него.

Пеевски очевидно вече става много важен на българския политически терен и Борисов ще трябва ясно да се позиционира в отношението си към него.

Ако лидерът на ГЕРБ избере припознаването, то той рискува съдбата на Ахмед Доган. И ако съзнава това, той вероятно ще е по-склонен да избере другата позиция, за да гарантира политическото си оцеляване.