В един стар виц от соцерата у нас се питаше: „Колко милиционери са необходими, за да завият една крушка?“ Отговорът беше: шестима – един стъпва на масата в кухнята, за да постави крушката, четирима негови колеги въртят масата, на която е стъпил първият, а пети, със зареден пистолет, чака да светне лампата. Ако по някаква причина колегата му бъде покосен от токов удар, той ще стреля в крушката, за да прекъсне веригата.
В по-нови времена, вицът може да бъде адаптиран така: Колко институции са необходими, за да бъде констатирана корупция у нас? Отговорът: нито една, достатъчен е Роби Уилямс.
Корупцията няма обективен измерител. Тя трудно се доказва, понякога случаите, които стават публични, звучат абсурдно. Като например в духа на соцвица: Колко души са необходими, за да пренесат чувалчета или кюлчета.
Има обаче усещане за корупция, а и вероятно малцина са българите, които не са били свидетели или по някакъв начин участници (волно или неволно) в такава практика. Еднократно или не.
След като за пореден път станахме за смях (или по-точно за срам) пред чужденците, държавата реши да се задейства. Но не институциите, от които зависи борбата с корупцията – това са МВР, прокуратурата, антикорупционната комисия, инспекторатите в съответните ведомства – списъкът може да набъбне с още институции, подеха инициативата. Тя дойде от политически лидери.
В един глас Борисов и Пеевски се обявиха за закриване на агенция „Автомобилна администрация“
Защо това е проблем?
Първо, защото: „Дайте да закрием…“ не е конструктивно решение на нито един проблем в държавата. И не само в държавата. По тази логика трябва да бъде поискано закриването на половината институции в страната. То е като да бъде разрушена или съборена пътна отсечка, на която често стават катастрофи. Или да бъде затворен магазин, защото касиерът краде от касата.
На второ място, проблем е, че се прави опит за решение, след като каруцата вече се е преобърнала и това става по заръка на политически лидери. Или с други думи – по политически съображения. Защо, ако, както се твърди, в автомобилната администрация няма корупция, ще трябва бъде закрита цялата? И то само заради двама служители?
Политическите инициативи имат качеството да въздействат емоционално. И това се знае много добре от тези, които упражняват тази професия. Можем вероятно да се сетим за няколко експерти, които по телевизиите неведнъж са назовали проблеми, но и са предлагали решения. Резултатът обаче често е бил призивите да бъдат оставени без отговор. Докато не се случи поредният инцидент.
А често корупцията, както видяхме в последните месеци, взима и човешки животи.
Трябваше да се случи „подкупът на Роби“, за да бъде претоплена старата идея за обединяване на многото звена, които се занимават с контролната дейност на пътя, след като съвсем скоро парламентът прие още едно звено да се „закачи“ на хранилката с разрешението общините също да санкционират т.нар. „джигити“.
И пак, идеята за сливане, дойде от политик, който дори няма експертен профил.
Само че най-непонятното нещо, което излиза от цялата случка, е, че никой в държавата не говори за това как ще се реши проблемът с корупцията. Ясно е – ще закрием едно ведомство, второ, трето. Но това как решава въпроса с корупцията? Никой не говори за това как се изпълнява стратегията за превенция и противодействие на корупцията, какви мерки се взимат за пресичането ѝ. А до ден-днешен понятие като „корупция“ не съществува в Наказателния кодекс на Република България.
Единствената утеха е тази, че докато България е отворена към демократичния свят и докато обществото е ангажирано с решаването на проблемите вътре в страната, има шанс корупцията да бъде изобличавана. За съжаление, не от институциите.
