Следващият генерален секретар на Организацията на обединените нации (ООН), който ще наследи догодина на поста Антонио Гутериш, по негласна договорка трябва да е представител на Латинска Америка. Не е ясно обаче дали той наистина ще е от този регион, при условие че настоящият генерален секретар трябваше да е представител на Източна Европа, но в крайна сметка бе избран португалецът Гутериш. Другият голям въпрос е дали постът ще бъде зает за първи път в осемдесетгодишната история на световната организация от жена.
Следващият генерален секретар на ООН, чийто петгодишен мандат е предвидено да започне на 1 януари 2027 г., ще бъде избран тази година, посочва Ройтерс. Надпреварата започна формално на 25 ноември миналата година, когато тогавашният ротационен председател на Съвета за сигурност на ООН Сиера Леоне и председателят на Общото събрание на световната организация Аналена Бербок призоваха в съвместно писмо да започнe процесът по внасяне на кандидатури.
Право да номинират кандидати имат държавите членове на ООН. По негласна договорка регионите се редуват при излъчването на генералния секретар. Но когато португалският експремиер и бивш върховен комисар на ООН за бежанците бе избран през 2016 г., по принцип бе предвидено постът да бъде зает от представител на Източна Европа, отбелязва Ройтерс.
Тогава редът бе нарушен в сложна геополитическа обстановка в този регион след началото на украинската криза в края на 2013 г. и последвалата на следващата година анексия на Крим от Русия и началото на сепаратисткия бунт в Украйна.
Съгласно „джентълменско споразумение“ генералният секретар на ООН няма право на трети петгодишен мандат. По принцип сега е ред на Латинска Америка. Дипломати обаче очакват кандидати и от други региони.
Кои са основните кандидати, поне на този етап?
РАФАЕЛ ГРОСИ
Генералният директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Рафаел Гроси отдавна даде заявка да наследи Гутериш. Той заяви своя интерес още през април миналата година, предаде Франс прес.
„Да, ще направя това“, потвърди 65-годишният Гроси, когато бе попитан от Ройтерс дали възнамерява да се кандидатира.
Предвид важния пост в системата на ООН, който заема, и че е представител на Латинска Америка, аржентинецът, който бе номиниран официално от родната си страна през ноември, автоматично се превръща в сериозен кандидат.
В настоящата сложна геополитическа обстановка, на фона на войната на САЩ и Израел срещу Иран заради ядрената му програма, Гроси е в светлината на прожекторите, предвид факта, че е начело на ядрения регулатор на ООН. Иран, от друга страна, обаче се обяви още през декември против кандидатурата на аржентинеца, който по професия е дипломат, за генерален секретар на ООН, предаде ДПА.
МИШЕЛ БАЧЕЛЕТ
Друг сериозен кандидат е Мишел Бачелет. Бившата президентка на Чили бе номинирана официално на 2 февруари не само от родната си страна, но и от Бразилия и Мексико – двете най-многолюдни държави в Латинска Америка.
Друг плюс на 74-годишната Бачелет е, че тя има сериозен опит в системата на ООН, като включително е била първият ръководител на структурата на световната организация за равенство между половете (ООН-Женѝ), както и върховен комисар на ООН за правата на човека. Трети „висок коз“ на социалистката е, че никога досега жена не е била генерален секретар на световната организация. Така че тя има всички шансове да напише история, така както стана първата жена президент в историята на своята родина.
РЕБЕКА ГРИНСПАН
Ребека Гринспан се откроява като третия сериозен кандидат на този етап, предвид факта, че отговаря на два от основните критерии – представител е на Латинска Америка и е жена. Нещо повече, бившата вицепрезидентка на Коста Рика заема в момента висок пост в системата на ООН – генерален секретар на Конференцията на ООН за търговия и развитие (ЮНКТАД). През септември 2021 г. Гринспан стана първата жена, удостоена с тази чест.
Ако равенството победи, следващият генерален секретар на ООН ще бъде жена, заяви през декември, цитирана от Ройтерс, 70-годишната костариканка, чиято кандидатура бе издигната от нейната родина.
ДРУГИ КАНДИДАТИ
На този етап са номинирани още аржентинката Вирхиния Гамба, която е била специален представител на генералния секретар на ООН за децата при въоръжени конфликти, и бившият президент на Сенегал Маки Сал. Кандидатурата на Гамба бе внесена от Малдивите, а тази на Сал – от Бурунди. Те като че ли нямат, поне на този етап, сериозни шансове.
КАКВО ПРЕДСТОИ
Генералният секретар на ООН официално е избиран от Общото събрание, което включва всички 193 държави членове на ООН, по препоръка на 15-членния Съвет за сигурност. Решаващата дума обаче на практика има Съветът. Той гласува тайно, докато определи един кандидат, който след това бива формално одобрен от Общото събрание. На практика всичко се свежда до това да бъде постигнат консенсус между петте страни постоянни членове на Съвета – САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция, които имат право на вето.
През 2016 г. Гутериш бе номиниран от Съвета за сигурност след шест кръга на гласуване, припомня Ройтерс. Сега, в тази сложна геополитическа обстановка, остава неясно как ще се развие надпреварата. Но предвид факта, че Латинска Америка все пак е регион, по-отдалечен от войните в Украйна и Близкия изток, е възможно следващият генерален секретар на ООН да бъде избран по-бързо.
Източник БТА
