Сподели
Доналд Тръмп
На снимката: Доналд Тръмп

Изглежда Майкъл Блумбърг влезе в президентското състезание по две причини: иска да бъде президент и не желае преизбирането на Доналд Тръмп.

По-късното включване в надпреварата обаче означава, че всяко решение, което взема е експоненциално, тъй като времето си върви и 3 ноември наближава. Стратегията му досега е да дава пари – и още малко пари – за да покрие медийния пейзаж с посланието, че той е най-добрата алтернатива на настоящия държавен глава.

Във всяка политическа кампания кандидатите трябва да знаят за какво се борят и кой – или какво – е срещу тях. На този етап от играта за Блумбърг врагът не е Тръмп. А сенаторът Бърни Сандърс и изборният календар.

Ако Блумбърг иска да спечели номинацията на Демократическата партия, стратегията му трябва да се промени и то бързо. Първата му цел е да спечели тази номинация, а затова трябва да насочи всичките си ресурси, за да свали Сандърс, преди изобщо да стигне до Тръмп.

Засега Сандърс убедително води, а останалите кандидати на демократите се борят поне да станат втори. Сандърс очевидно се очертава като лидер на демократите и подкрепата за него възлиза на 25%.

Но това не е достатъчно, за да спечелите общите избори. Не вярвам, че страната е готова да подкрепи демократичен социалист и съм съгласен с теорията, че Сандърс би загубил в битката срещу Тръмп.

От всички останали кандидати на демократите, Блумбърг може би е единственият, който може да спре „товарния влак” на Сандърс и все пак да спечели битката за Белия дом.

Но да не забравяме – Блумбърг вече пропусна предварителните избори в четири щата, за да се фокусира върху дебата, наречен „Супер вторник”. С катастрофалното си представяне по време на диспута в Лас Вегас, изглежда, той няма да набере сили в тази надпревара. Ще трябва да си „купи победата”. Ако Блумбърг изобщо има някакъв шанс да спечели номинацията, той трябва да пренасочи ресурсите си и да се рекламира като противник на Сандърс, не на Тръмп.

Той трябва да използва бюджета си за реклама в размер на 400 млн. долара, за да атакува Сандърс и да акцентира върху потенциалните му слабости.

Трябва да се отбележи, че много малка част от нещата, които Сандърс обещава, могат да бъдат изпълнени без сериозни предизвикателства и големи компромиси.

Сандърс не изпуска възможност да похвали съветските режими. А това може да се използва от неговите опоненти доста успешно. Ако Блумбърг не се възползва от това, определено Тръмп ще го направи.

Освен това, Сандърс трудно би могъл да обедини демократите и републиканците в Сената да се обединят около някаква кауза, което също може да се използва срещу него.

Блумбърг има малко време да промени стратегията си. Но това е нож с две острите. Да предположим, че Блумбърг успее да извади от релсите Сандърс, това може да повлияе негативно на неговата собствена кампания, разчиствайки пътя на другите кандидати.

Спечелването на президентските избори в крайна сметка изисква да победи Тръмп. Но, за да стигне до Тръмп, Блумбърг първо трябва да победи Сандърс иначе е обречен.

НЕПОБЕДИМ ЛИ Е БЪРНИ САНДЪРС

С победата на предварителните избори в Невада, Бърни Сандърс изправя САЩ пред вече позната ситуация. Кандидатът на бунтовниците, нападащ политическите сили на статуквото, Бърни Сандърс се е устремил към победата на номинацията.

Подобна беше ситуацията и Доналд Тръмп през 2016г. Героите са различни, но играта им е с еднаква динамика.

Демократическата партия, не по-малко от Републиканската партия, изглежда като изоставен кораб в очакване на залавяне от група пирати.

Лявоцентристката организация, не по-малкото от нейния основен опонент, изглежда стара и изтощена, обещавайки леко реформиране на статуквото, което пък една активна и мотивирана част от електората му считат, че трябва да бъде запазено. А партийните актьори, които не искат да видят Сандърс номиниран, констатират, че е много трудно да избереш кандидат, ако не го виждаш като алтернатива.

Бърни Сандърс обаче е по-харесван от Демократите, отколкото Тръмп – от Републиканците, на този етап. Така че, вероятно историята ще се повтори и по всичко изглежда, че Сандърс е напът да спечели номинацията на Демократическата партия.

Това означава, че дългата предизборна кампания на представителите на партията е безсмислена. Единственият въпрос е дали, в крайна сметка, те могат да се обединят в подкрепа на Сандерс?

*Анализът е комбинация от материали на CNN и „Ню Йорк Таймс“.

Коментари