Начало Водещи „#КОЙ управлява държавата?“: Реакции след решението на КС и отменената съдебна реформа

„#КОЙ управлява държавата?“: Реакции след решението на КС и отменената съдебна реформа

74
Конституционен съд

Решението, с което Конституционният съд отмени голяма част от промените, свързани с т.нар. „съдебна реформа“, предизвика политически реакции.

„Има ли справедливост в България? Работят ли прокуратурата и съдебната власт за хората?“. Това попита във Фейсбук Кирил Петков след решението на Конституционния съд.

„Аз смятам, че – не! Напротив, убеден съм, че сегашната система е създадена така, че да има хора в цялата структура, които не работят за справедливост, а за поддържане на „превзетата държава“.

В поста си той допълва:

След решението на Конституционния съд, стана ясно, че системата на „превзетата държава“ иска тази липса на справедливост да се запази! Единственото, което остана, е, че главният прокурор може да бъде разследван. Пътят към оправяне на държавата ни е дълъг“.

Божидар Божанов от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“, които бяха съвносители на проекта за изменение на Конституцията, написа в профила си във Фейсбук, че Конституционният съд е отменил съдебната реформа.

„Конституционният съд отмени съдебната реформа, като каза, че обикновено Народно събрание не може да пипа правомощията на главния прокурор и структурата на прокуратурата, и премахна всяко съмнение, че над главния прокурор е само Господ. България остава прокурорска република“, написа депутатът.

КС „зачерта“ разделянето на ВСС на два съвета и запази „екстрата“ двойно гражданство за министри

Според него Конституционният съд така на практика казва, че без централизацията и свръховластяването на главния прокурор, няма да има контрол върху действията на прокурорите, и че тази централизация е гаранция за правилното прилагане на законите.

Реалността ни казва съвсем друго – че капсулацията и централизацията на прокуратурата е рецепта за злоупотреби, смята той и допълва:

В днешното решение 14 пъти се споменава Решение 3 от 2003 г, като основание за отменя на повечето текстове, затова ще цитирам пак част от особеното мнение на тогавашния председател Румен Янков: „Оказва се така, че Конституционният съд в ролята на оракул раздава политически индулгенции и запазва статукво“. Ние няма да се откажем и ще продължим усилията си за установяване на върховенство на правото, независимост на съда и отчетност на прокуратурата.

Съпартиецът му и бивш правосъден министър Надежда Йорданова споделя мнението му.

Конституционният съд днес блокира възможността за реформа на съдебната власт, която да въведе възможно най-високи гаранции за независим съд, отчетна прокуратура и да ограничи властта на главния прокурор. С това решение се задълбочава кризата в страната, породена от липсата на справедливост, написа тя в профила си във Фейсбук.

Според Йорданова в мотивите на решението се защитава тезата, че пирамидалната структура на прокуратурата и властта на главния прокурор върху всички прокурори са гаранции срещу злоупотребата с власт.

Ежедневните примери сочат точно обратното. В анкетните комисии в Народното събрание за Нотариуса и Осемте джуджета чухме как мрежите за нерегламентирано влияние върху прокуратурата и съда създават каста от недосегаеми. С това решение Конституционният съд за пореден път отказа да излезе от капана, поставен в Решение № 3 от 2003 г., с което присвои власт, дописвайки Конституцията. Предпочете да остави всевластието и безотчетността на главния прокурор, вместо да затвърди гаранциите за истински независим съд“, посочва Йорданова.

Това Решение ще има сериозни последици за правовия ред в България – чадърите и зависимостите в прокуратурата ще продължават да подклаждат чувството за несправедливост в българското общество. Ще продължим да се борим за изграждане на институциите на правовата държава, които осигуряват справедливост за гражданите и могат да дадат истински отговор на злоупотребата с власт, заявява депутатът.

Евродепутатът от ВМРО Ангел Джамбазки е лаконичен.

Още ли има някой, който се чуди #КОЙ управлява държавата? Ако има – ето го отговора. Това решение на КС е истински скандал и позор“, написа той, но от това не става ясно с коя част от решението не е съгласен.

Според Тошко Йорданов от ИТН Конституционният съд е овладян и това е проличало в отношението му към текстовете за служебното правителство. С тях се отнема правомощието на президента да носи отговорност за служебната власт като избира кандидат за министър-председател.

КС отмени съдебната реформа, промените за служебното правителство остават

„За съжаление вече имаме доказателство, че Конституционният съд вместо да е отдалечен от всички е вече политически овладян. Защото частта със служебните кабинети остава и то не, защото решението на Народното събрание не е противоконституционно, а защото са 6 на 6. Те нямат решение че е правилно или не“, заяви в парламента Тошко Йорданов.

По думите му съдиите Атанасова и Белазелков са „политически назначения точно в периода, в който се правиха промените“.

Това ми е най-притеснителното. За съдебната реформа още когато я правиха ние казахме, че е кьопаво изпълнена. Тя е лошо направена, лошо реализирана и част от нещата не са в правомощията на обикновено Народно събрание. Най-страшното е, че КС е политически орган вече. А лошо направени промени в Конституцията са вредни за цялата държава. В момента виждате, че за едното решение има мнозинство. А в другото, което е политическо имаме намеса на тези двама съдии, като Атанасова е и вносител на тези промени. Сглобката си овладяха КС. Това, което предложиха ПП-ДБ в съдебната реформа беше отхвърлено с шут“, допълни Тошко Йорданов.

Според БСП „новината е ексклузивна“. Атанас Зафиров от БСП каза пред журналисти, че не е запознат с мотивите на съда, но решението показва, че промените в Конституцията са били „нескопосани“.

Новината е ексклузивна, не съм се запознал още с мотивите на конституционните съдии, но по отношение на взетите решения съм удовлетворен, че всичко, което говорихме в последните месеци за нескопосано направените промени в съдебната власт се потвърдиха и с решението на Конституционния съд. Не е удовлетворително, но е очаквано това, което става, тъй като самата реформа беше направена изключително непрофесионално, с изключително спорни моменти и даже в момента, в който бяха гласувани беше ясно, че резултатът ще бъде такъв“, заяви Зафиров.

Той определи решение на КС като очаквано.

„Мисля си, че партиите, които бяха най-активни в този процес, сега поне за известно време трябва да запазят мълчание по темата и да спрат да навират в очите на обществото подобен тип съдебни реформи и теми за реформи“, допълни Атанас Зафиров.

Относно правомощията на президента Зафиров коментира: „Факт е, че гласовете са разделени – 6 на 6, ясно показва, че имало е дебат, двете страни са имали аргументите, иска ми се да вярвам, че не е упражнена някаква форма на политически натиск при взимането на това решение, въпреки че някакъв тип логика води и до такова разсъждение. Така че така или иначе решенията на КС, а и на всеки съд, не се коментират, те просто се изпълняват“.

Според преподавателя по конституционно право Георги Близнашки, който е и бивш служебен премиер, решението е правилно.

Конституционният съд взе правилното решение и отмени една значителна част от направените промени. Справиха се по един много сложен въпрос, дори объркан в юриспруденцията на Конституционния съд. Те възстановяват предишното положение, смело решение“, коментира в интервю пред БНР професорът.

„Още не съм навлязъл в подробностите. Но като цяло, с оглед на резултатите на решението, може да се каже, че КС се справи неочаквано добре. Шестата поправка беше направена набързо без сериозни дебати. Дори заседанията не бяха открити за широката общественост, а мотивите бяха подложени на критика от Венецианската комисия“, каза проф. Близнашки.

Според него е важно, „че се връщаме към нормалното положение и всички тези опити съдебната власт да бъдат поставена под политически контрол са осуетени“.

И допълни:

„Анулирането на текстовете следва една процедурна логика. В крайна сметка НС е превишило своите правомощия и се е захванало с материя, която е от компетенцията на ВНС. Разбирам подхода на конституционните съдии, защото така най-лесно се стига до съгласие“.

За промените в Конституцията, които се отнасят до служебното правителство и до избора на служебен премиер от „онзи списък“, проф. Близнашки каза:

„Всички си даваме сметка, че става дума за едно голяма недоразумение и го видяхме как се случва, създава затруднение пред държавата. Въведохме доста комплицирани процедури – домова книга – пълни глупости. Ще трябва сериозен дебат, все пак чл. 99 беше един от най-сполучливите, ювелирни текстове в нашата Конституция. КС не дава яснота от кой момент започва и в кой момент свършва мандатът на НС. Това е правна нетърпимост чрез промените в Конституцията. Надявам се, когато се оценят нещата с оглед на дългосрочните национални интереси, ще се намери по-добро решение“.

Конституционалистът Екатерина Михайлова също не е изненадана от решението.

Това, което години наред се говори, че България трябва да предприеме действия за съдебна реформа и този път не постигна този ефект“, коментира проф. Михайлова.

Според нея голяма част от проблемите с тези изменения на Конституцията „се дължат на прибързаното действие от страна на парламента и нежелание от страна на депутатите да чуят част от съображенията на съсловни организации и експерти“.

„За текстовете с регулаторите имах становище, че е противоконституционен и не виждах причина да не се направи промяната. И накрая имаме текст, обявен от КС за противоконституционен“, коментира тя бързането на НС при приемането на конституционните промени.

И призна, че съжалява за някои неща, свързани със съдебната реформа, че няма да бъдат реализирани.

„И в близко бъдеще едва ли някой ще дръзне да променя Конституцията, защото не може да събере конституционно мнозинство“, прогнозира преподавателят по конституционно право.

За текстовете за избор на служебно правителство, които остават действащи, тя каза:

„Добрата новина тук е, че решението излезе навреме, предстоят ни нови парламентарни избори. Може би след време и на база на опита, който имаме за новия модел, може да се стигне до прецизиране на този списък с посочените за избор на премиер. Доброто е, че се затвърждава парламентарната форма на управление. Критик съм на служебните правителства и смятам, че трябва да се премахне, да остава редовно действащо. Ние сме парламентарна държава и правителството трябва да е избрано от парламента“.

Още новини от деня – четете тук