С радикални лозунги като „Родина вместо ислям“ и „Има прекалено много чужденци“ лидерът на австрийската Партия на свободата Херберт Кикъл поляризира страната. Как се обяснява големият му изборен успех.
За разлика от предишни лидери на Австрийската партия на свободата като Йорг Хайдер и Хайнц-Кристиан Щрахе, Херберт Кикъл не е човек, който обича да се весели в приятелски компании. Неговият чар и неговата харизма са доста обозрими, 55-годишният политик има славата на единак, отбелязва АРД.
Въпреки това през последните години Кикъл свърши добра работа за Партията на свободата. През 2019 година партията претърпя тежък удар покрай т.нар. „афера Ибиса“, свързана с предишния ѝ лидер Щрахе. А ето че сега постигна огромен успех, излизайки на първо място на парламентарните избори в Австрия. Поради това Кикъл има шанс да бъде избран за канцлер. Самият той по време на предизборната кампания говореше дори за „Фолксканцлер“ („народен канцлер“) – въпреки упреците, че понятието има връзка с националсоциализма, посочва германската обществено-правна медия.
Провокацията – основното му оръжие
Кикъл, който е бегач на дълги разстояния и катерач, е начело на десните популисти от 2021 година. В речите си лидерът е агресивен и провокативен, често използва призиви. Още по времето, когато е бил само автор на речи и ръководител на предизборни кампании, той формулира лозунги като „Австрия на първо място. Вие избирате!“, „Родина вместо ислям“ и „Виенска кръв вместо чужденци“, припомня АРД.
Когато Кикъл, който е израснал в работническо семейство в Каринтия, отишъл на младини да се представи в Партията на свободата, бил казал: „Не умея нищо, но мога да науча всичко“ – това свидетелстват неговите биографи Гернот Бауер и Роберт Трайхлер: Първоначално Кикъл започнал като помощник в политическата академия на десните популисти – лепял плакати и поставял рекламни екрани.
Но талантът му направил впечатление и той направил кариера – станал автор на речите на възхвалявания от него лидер Хайдер, с когото през 1980-те години започва подемът на Партията на свободата. Кикъл става дясна ръка и на Щрахе, с когото сътрудничи в продължение на 12 години, докато той е генерален секретар на партията. Дълго време преди Тръмп да популяризира лозунга „Америка на първо място“, партията се позиционира благодарение на Кикъл като „социална партия на родината“, загрижена на първо място за интересите на австрийците, пише AРД.
От вътрешен министър до опозиционер
В сформираното през 2017 година коалиционно правителство между Австрийската народна партия и Австрийската партия на свободата Кикъл става вътрешен министър при канцлераСебастиан Курц. Тогава например предизвиква възмущение с настояването си да се въведе вечерен час за кандидатите за убежище. Освен това застъпва позицията, че „правото трябва да следва политиката, а не обратното“.
Коалицията, ръководена от канцлера Курц, се разпадна в резултат на т.нар. „афера Ибиса“. Разпространени бяха видеокадри, на които се виждаше как тогавашният партиен лидер и вицеканцлер Щрахе се среща с руска мултимилионерка, която му предлага предизборна помощ срещу получаването на държавни поръчки. Това разкритие доведе до оставката на Щрахе и слабото представяне на Партията на свободата на изборите през 2019 година. В годините след това Кикъл успешно се прояви като опозиционер. Той се обявяваше против мигрантите, против политическите елити и „системните медии“, както обича да ги нарича – за радост на своите съпартийци. Кризата с коронавируса се превърна в ключов елемент за възраждането на десните популисти. По време на пандемията Партията на свободата стана говорител на противниците на ваксините и обвиняваше Световната здравна организация в „здравна диктатура“, припомня AРД.
За Австрийската народна партия Херберт Кикъл представлява риск
Изявите на Кикъл, който е следвал история и философия, но без да завърши, както и неговите русофилски възгледи го правят непривлекателен дори за Австрийската народна партия на канцлера Нехамер. Консерваторите го определят като „риск за сигурността“ и отхвърлят сътрудничеството с него – но не и с останалата част от партията. Кикъл се бил „саморадикализирал“, каза сегашният канцлер Карл Нехамер, който още преди изборите изключи евентуалното сътрудничество с лидера на Партията на свободата, отбелязва AРД.
Освен това, както пише германската обществено-правна медия, преди изобщо да се стигне до сондажи за възможна коалиция, Кикъл би трябвало да получи мандат за съставянето на правителство от президента Александър Ван дер Белен. Този мандат по правило се дава на победителя от изборите, но това не е фиксирано в конституцията. А президентът вече изрази резерви по този въпрос.
*Текстът е публикуван в „Дойче Веле“. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
