Множество факти излизат наяве около паралелната българска държава, намерила едно от проявленията си в паралелното българско правосъдие със своите представители на средно до високо ниво в лицето на Петър Петров-Еврото и Мартин Божанов-Нотариуса.
И докато престъпният характер на дейността на групите, свързани с тези две лица, става все по-виден, някак контрафактично на действителността държавните институции като да сътворяват паралелни факти.
Например, излиза така че уязвимо психически лице заплашва множество съдии и прокурори, показва последователно поведение, знание и умение да прави това /т.нар. Червен пират/. А паралелна комисия в Народното събрание провежда учестени заседания, без възможността да установи каквито и да било правно значими обстоятелства за една потенциална проверка и разследване.
Но все пак, смисълът от тази комисия би бил и прокуратурата, или по-скоро остатъците от нея, и нарочната комисия във Висшия съдебен съвет да не могат да подминат показанията на важни за разследването лица.
В тази връзка можем да си спомним за един съществуващ – при това на конституционно ниво – държавен орган, а именно Инспекторатът към Висшия съдебен съвет /ИВСС/. Това административно туловище, обрасло с инспектори и техните правни и технически помощници с установен щат, има някои съществени правомощия.
Да кажем накратко – чрез своите нарочни и планирани проверки може да установи как са администрирани преписките и делата в съдилищата и прокуратурата, да прави проверки за почтеност на съдиите, прокурорите и следователите и, не на последно място, обобщава на годишна база добрите и лошите практики при спазването на етичните стандарти.
Настоящият състав на Инспектората е с изтекъл мандат. Както знаем, през април 2015 г. Народното събрание избира Теодора Точкова за главен инспектор в ИВСС. Тя упражнява правомощията си от същия месец. Мандатът ѝ е 5 години.
През февруари 2016 г. е избран и действащият състав на Инспектората. Десетимата инспектори са с мандат от 4 г. и са встъпили в длъжност през март 2016 г.
При преглед на дейността на Инспектората от април 2015 г. насам – тоест през мандата и на главния инспектор и на инспекторите – никога не е проверявана Софийската градска прокуратура /СГП/ – ето за улеснение на читателя пълен списък на плановите и извънредни проверки за мандата на този инспекторат, подредени по хронология от стр. 1 до стр. 90.
Така например, проверявани са двете върховни съдилища, Върховната касационна прокуратура, закритите вече специализирани съдилища и прокуратури, многократно Софийската районна прокуратура, всички софийски съдилища и прокуратури, включително военните, обаче никога и по никакъв повод ИВСС не влиза в СГП. А до първи март тази година следственият отдел на СГП е отговорен за разследването на съдии, прокурори и следователи. Потенциалното им обвиняване и предаване на съд все така стои като задължение на СГП.
Един от водещите принципи според съдоустройствения закон за работата на Инспектората към ВСС е обективността. А колко обективен е един държавен орган, комуто е известно поне от лятото на 2020 г., че има съществени проблеми и в СГП, но той някак все не стига до нея?
Та, ако ще си играем на комисии и изслушване, не е ли редно г-жа Точкова и някои от инспекторите да отговорят и те на някой и друг въпрос. Иначе как да разберем кой планира работата на Инспектората и кой и защо не стига до Софийската градска прокуратура. Кой?
Текстът е публикуван в сайта на ИПИ. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.
