Начало Избор на редактора Кой иска отново да открадне машинното гласуване?

Кой иска отново да открадне машинното гласуване?

59
Машини за гласуване ЦИК

Задават се поредни избори, на които една от основните теми ще бъде машинното гласуване и по-точно – за или против него.

Спорадично темата се повдига в публичното пространство, а на някои от изборите бяхме свидетели и на активни мероприятия, включително и от службите, които бяха насочени към

подкопаване на доверието към изборния процес с машини.

Идеята за внедряване на машинно гласуване у нас се дебатира още от 2013 г. и едва след близо 6 години тестване на реален машинен вот, през 2019 г. парламентът позволи машините да станат единственият метод за гласуване за всички следващи избори.

Това обаче трая много кратко и управляващите по това време ГЕРБ, подкрепени от групата на „Обединени патриоти“ и „Воля“ в парламента, ревизираха това, като запазиха и хартиения вот – един доказан метод за изкривяване на вота.

Кой е Деньо Денев, човекът, спрял машинното гласуване?

Така например на местните избори през 2019 г. ГЕРБ успя да укрепи монопола си в местната власт, след като невалидните хартиени бюлетини за общински съветници достигнаха рекордни нива – 15,09% от всички или 466 077, нещо, което при машините на практика е невъзможно да се случи.

Провеждането на избори изцяло на хартия връща към урните практики като контролирания, купен и корпоративен вот, на които жертва падат предимно уязвимите малцинствени групи и работещите в малките населени места, където всичко се следи под лупа.

Това може да се провери много лесно, когато се сравнят резултатите при гласуването с хартия и машина в ромските секции – към последния метод се вижда определена „апатия“ и „мижав интерес“ по време на избори.

В същото време, в периода, в който у нас се прилага машинно гласуване – от 2019 г. до днес, търговете за доставка на устройствата се печели от една единствена фирма.

Предвид този факт и повдиганите често дебати преди, по време на и след избори за честността на вота с машини, доведоха до това, че машините бяха превърнати в принтери, към които обществото по-скоро има май негативно отношение.

В крайна сметка се стигна до това, че в края на 2022 г. ГЕРБ, ДПС и БСП върнаха хартиените бюлетини, които да се ползват паралелно с машинния вот.

Законодателните промени обезсмислиха гласуването с машини заради отчитането на резултатите – вместо това да става автоматизирано и да се отпечатват машинни протоколи, се реши протоколите все пак да се изписват на ръка, което, естествено доведе до хиляди зачерквания, дописвания и подправяния на резултати в тях.

Това го видяхме нагледно как става от видеозаписите от секционните комисии.

Манипулации, които при машината няма как да се случат.

По всичко изглежда, че партиите на статуквото се страхуват, че сметките им на изборите няма да излязат и успешно провеждат кампаниите си за подкопаване на доверието в изборния процес с машини.

Резултатите от последните парламентарни избори показват, че близо 60 процента от гражданите, упражнили правото си на глас, са гласували с машини. Това са 1 476 809 души.

Как машинното гласуване изяде гласовете на ГЕРБ и БСП

На този фон падна и опорката на „хартиената коалиция“ (ГЕРБ, БСП и ДПС), че хартиената бюлетина ще вдигне избирателната активност. Вместо това, се случи точно обратното – тя остана рекордно ниска.

Разпределението на машинния вот сред избирателите на отделните формации показва, че в най-малка степен с машини на последните избори са гласували избирателите на ДПС – 40.19%, следвани от тези на ГЕРБ-СДС – 43.58% и БСП за България – 49.48%.

Резултатите показват, че симпатизантите на формациите, които върнаха „смесеното“ гласуване, в най-голяма степен са се възползвали от възможността да гласуват с хартиени бюлетини, каквато вероятно е била и целта.

На практика, това как машините „изядоха“ вота на партиите на статуквото, показват данните. На третите поредни парламентарни избори за 2021 година много партии отбелязаха своя крах.

На изборите на 4 април 2021 година ГЕРБ получава над 830 хиляди гласа, само 3 месеца по-късно обаче гласовете на ГЕРБ падат до 642 хиляди, а на последните избори от 14 ноември партията намалява гласоподавателите си с още 50 хиляди, достигайки 592 хиляди. При БСП резултатът е подобен, а загубите на гласоподаватели нечувани – от 480 хиляди през април, до 365 хиляди през юли и до 266 хиляди през ноември.