Нидерландският премиер Марк Рюте си осигури подкрепата на всички 32 съюзници в НАТО за поста главен секретар. Той ще замени Йенс Столтенберг, който трябва да се оттегли до 1 октомври. Но когато Рюте се премести в офиса си в централата на НАТО, няма да разполага с много време, за да привикне с обстановката.
Рюте, който ръководи петата по големина икономика в ЕС от 14 години, е хвален като ефективен медиатор, успешно осигуряващ консенсус, като същевременно показва решителност в подкрепа на Украйна. Припомняме, че Нидерландия положи сериозни усилия в обучението на украински пилоти да летят на изтребители F-16.
Но дори за един опитен политик следващата глава от политическата кариера на Рюте няма да бъде разходка в парка. „Политико“ обобщава петте най-трудни теми, с които той се налага да се справи.
1. Евентуалното завръщане на Доналд Тръмп
Четири седмици след като Рюте заеме новия си пост, американците ще се запътят към урните и е много вероятно да преизберат за президент силно скептичния към НАТО Доналд Тръмп.
По време на предизборната си кампания, Тръмп заплаши да намали помощта на САЩ за Украйна, ако се върне в Белия дом. Това може да нанесе сериозен удар върху доверието в съюзниците от НАТО да помогнат на Украйна да се защити от Русия. САЩ досега са най-големият донор на военна помощ за Киев.
Освен това, преизбирането на Тръмп почти сигурно ще провали плана на НАТО да подготви Украйна за евентуално бъдещо членство и усилията положени досега за осъвременяване на първоначално съветската армия на страната.
Страните от НАТО миналата година обещаха, че „ще отправят покана към Украйна да се присъедини към алианса, когато съюзниците се съгласят и условията бъдат изпълнени“.
Съдейки обаче по изказванията на Тръмп относно украинския президент Володимир Зеленски, този ангажимент изглежда колеблив.
„Зеленски може да е най-великият търговец сред политиците, който някога е живял. Преди четири дни той си тръгна с 60 милиарда долара (след подписване на 10-годишно споразумение за сигурност с президента Джо Байдън), прибира се у дома и обявява, че има нужда от още 60 милиарда долара. Това никога не свършва“, каза Тръмп на предизборно събитие миналата седмица.
2. Зимната офанзива на Путин срещу Украйна
Веднага щом Рюте встъпи в длъжност, Украйна ще го потърси за помощ, тъй като наближава зимата.
През последните месеци Русия засили ударите си срещу украинските топлоелектрически централи и язовири – инфраструктура, чиято поправка отнема месеци, ако не и години.
Наръчникът на Кремъл не е нов. През първата зима от войната, между 2022 и 2023 г., електрическата мрежа на Украйна също беше сериозно атакувана.
„Ключът се крие в повече системи за противовъздушна отбрана, които биха могли да защитят доставчиците на енергия и персонала по поддръжката, ремонтиращ повредените съоръжения“, казва напускащият поста шеф на НАТО Йенс Столтенберг.
Страните от НАТО също се борят да изпратят или, в случая на Нидерландия, да изградят, системи за противовъздушна отбрана. Но Европа не разполага с голям брой за изпращане, а напредъкът в САЩ беше забавен в Конгреса. Освен това, страните в близост до Русия, не са склонни да се откажат от въздушните си щитове в този опасен момент.
3. Рюте ще трябва да накара членовете на НАТО да плащат
Тази седмица НАТО отбеляза рекорден брой съюзници – 23, които успяха да достигнат целта да отделят 2 процента от БВП за разходи за отбрана. Всъщност Нидерландия едва тази година премина този праг, след години на неуспех.
Но това означава, че една трета от страните в алианса все още не успяват да постигнат тази цел, въпреки че си обещаха да я достигнат преди 10 години.
Южноевропейските нации са сред най-големите нарушители.
В Италия прогнозите за 2024 г. показват лек спад от вече ниският 1,5 процента отделени за отбрана през миналата година. Испания ще похарчи само 1,28% тази година. Нейната съседка Португалия е отделила 1,55 процента.
„Слабото представяне на нашите средиземноморски приятели е идеалното оръжие за Тръмп“, смята високопоставен дипломат от балтийския регион, който е силен застъпник за по-твърд подход към Русия.
По-близо до САЩ обаче, нещата също не изглеждат добре. Канада, която е членка на НАТО от създаването му през 1949 г., отделя само 1,37 процента от БВП за отбрана. Това представлява ръст от само 0,1 процента от началото на войната на Русия срещу Украйна.
4. Оплаквания по източния фланг
Държавите, граничещи с Русия, не са най-големите фенове на Рюте. Те бяха ядосани от ниските разходи за отбрана на Нидерландия и са особено разстроени, че високите постове в НАТО винаги са отивали при западно- или северноевропейци, въпреки че страните от източния фланг са членки на алианса от четвърт век.
Естонският министър-председател Кая Калас не успя да влезе в надпреварата за най-високия пост в НАТО, след като й беше казано, че няма да получи подкрепата на страни като САЩ, Франция и Германия (сега тя е фаворит за следващия ръководител на външната политика на ЕС). Те се страхуваха, че назначаването й ще бъде възприето от Москва като ескалация на напрежението около Русия. Президентът на Румъния Клаус Йоханис, който се кандидатира за поста, получи подкрепа само от Унгария, макар и за кратко и предимно по тактически причини.
Сега страните от източния фланг вероятно ще поискат техни представители да заемат второстепенните постове в НАТО: позицията на заместник-генерален секретар (DSG) и различните постове на помощници (ASG).
Разпределението на работните места е болна тема за източните страни от известно време. Докато настоящият заместник-генерален секретар е румънец (Мирча Джоана), всичките седем помощници са от Запада – двама от САЩ, по един от Германия, Нидерландия, Великобритания, Италия и Франция. Едно място в момента е свободно.
Наистина, една от първите задачи на Рюте като шеф на НАТО ще бъде да посочи свой заместник и ще има натиск той да назначи някой от Източна Европа.
5. Европейските лидери, обичащи Путин
Рюте не трябва да убеждава само Тръмп в бъдещето на НАТО. В цяла Европа крайнодесни партии, които са силно скептични към НАТО и силно обичащи Путин, процъфтяват.
Франция, например, е на прага на парламентарни избори, които крайнодясната партия „Национален сбор“ може да спечели. Това принуди Йенс Столтенберг, в интервю за „Политико“, да отправи рядък призив към Париж да „запази НАТО силен“.
Рюте, разбира се, знае тази история твърде добре. В известен смисъл той започна да обмисля да се кандидатира за най-високия пост в НАТО, когато стана ясно, че неговата дясноцентристка Народна партия за свобода и демокрация ще загуби изборите от крайнодясната Партия за свобода на Герт Вилдерс, което се случи.
Вилдерс, попитан миналата година за мнението му за руския лидер Владимир Путин, каза пред руския пропаганден канал RT: „Аплодирам го, както аплодирам г-н Тръмп за това, че са лидери, които стоят там от името на руския и американския народ“.
От едно нещо Рюте не трябва да се страхува: новата му работа никак няма да е скучна.
*Текстът е публикуван в „Политико“.
