Сподели

Строго погледнато, хората са най-умните животни на Земята — поне според човешките стандарти. Ние се справяме добре с всички задачи, които сме установили като индикатори за интелигентност, като същевременно сме използвали интелигентността си, за да направим всичко от подобряване на качеството ни на живот и правене на научни открития до изпращане на хора на Луната.

Но какво да кажем за милионите други животински видове? Измерването на интелигентността на животните може да бъде трудно, защото има толкова много показатели, включително способността да се научават нови неща, способността да се решават ребуси, използването на инструменти и самосъзнанието. Определянето на най-интелигентните животни може да доведе до дебати – и някои изненади.

Помислете за октопода. На пръв поглед може да не изглежда много умен, но проучванията са установили, че някои видове главоноги притежават голямо любопитство и способност за решаване на проблеми. В проведен експеримент например октопод успява да развие капака на съд, за да достигне до храната, намираща се вътре. Друг октопод пък се научава да разпознава човешки индивиди, като реагира положително на приятелски настроен човек. Разпознаването на индивиди е признак на интелигентност, налична и при гълъбите.

Шимпанзетата, едни от най-близките ни генетични роднини, както би могло да се предположи, също попадат високо в нашата скала за интелигентност. В проучване от 2007 г. учени дават на възрастни шимпанзета, подрастващи шимпанзета и студенти един и същи когнитивен тест, който включва запомняне на позицията на девет числа на сензорен монитор, след като числата визуализират за по-малко от секунда. Възрастните шимпанзета и студентите отбелязват приблизително еднакви резултати, докато подрастващите шимпанзета имат по-висок резултат, запомняйки позициите на числата с много по-голяма точност.

Козите, подобно на октоподите, се оказават добри в решаването на проблеми, особено когато ги очаква храна за награда. В проведен тест козите трябва да използват зъбите си, за да изтеглят въже, като задействат лост, който след това трябва да повдигнат с устата си. Общо 9 от 12 кози се справят със задачата след четири опита, а мнозинството все още си спомня как да работи с устройството 10 месеца по-късно.

Много животни се справят и с използването на инструменти, включително шимпанзетата, които обикновено използват пръчки за набавяне на мравки и ларви на термити. Гарваните демонстрират подобни способности, като в един тест се оказват по-умни от малки деца. Тестът включва цилиндър, съдържащ вода с награда, плаваща отгоре. Цилиндърът обаче е твърде тесен и не позволява на враната да посегне в него с клюна си или на детето вкара ръка (на децата не е позволено да използват палците си). Децата под осем години изпитват значителни трудности да разгадаят пъзела, но враните изглежда инстинктивно знаят, че добавянето на камъчета в цилиндъра постепенно ще повиши нивото на водата, докато успеят да достигнат наградата.

Слоновете, подобно на много други животни, могат да научат различни сложни задачи, но тяхното самосъзнание – способността да се разпознават в огледало – ги отличава в скалата на интелигентността. (Много други животни, като кучета и котки, изглежда вярват, че тяхното отражение е друго животно.) Слоновете също са силно социални и състрадателни, често работят заедно за решаване на проблеми в стадото си.

Други животни, известни със своята интелигентност, включват прасета, които могат да се справят с лабиринти и да научат символен език; плъхове, които могат да вземат решения въз основа на това, което правят и това, което не знаят; и афалите – делфини, които притежават същата степен на самосъзнание като слоновете.

Така че определянето кое животно е „най-умното“ наистина зависи от нашите критерии за интелигентност. Може би по-належащ въпрос е: Други животни съдят ли нашата интелигентност?

Източник: Britannica 

Коментари