Президентът Илияна Йотова е изправена пред едно от най-важните си решения – кого да натовари със задачата да оглави следващото служебно правителство и да организира предсрочните парламентарни избори. Консултациите на „Дондуков“ 2 приключиха, а резултатът от тях е ясен: петима от потенциалните кандидати изразиха готовност да поемат поста служебен премиер. Оттук нататък изборът е изцяло в ръцете на държавния глава.
След срещите с подуправителя на БНБ Андрей Гюров и със заместник-омбудсмана Мария Филипова, президентът проведе разговори и с ръководството на Сметната палата. Така кръгът от възможни кандидати бе окончателно затворен. Именно от този ограничен списък ще бъде избран човекът, който ще трябва в изключително кратки срокове да състави кабинет и да осигури нормалното протичане на изборния процес.
Най-опитната фигура сред кандидатите е председателят на Сметната палата Димитър Главчев. Той вече два пъти е бил служебен министър-председател и не скри, че това е аргумент по-скоро срещу ново назначение.
Въпреки това Главчев подчерта, че Конституцията не поставя ограничения в този смисъл и че е готов да приеме, ако президентът му възложи задачата. Неговото име носи със себе си стабилност и опит, но и риска от обществено усещане за повторяемост и изчерпване на модела.
Заместник-председателят на Сметната палата Маргарита Николова заложи на аргумента за административна подготвеност и способност да ръководи сложни процеси.
Дългогодишната ѝ работа в държавната администрация ѝ дава увереност, че може да изгради работещ екип и да взема трудни решения в кратки срокове. Подобен избор би бил по-тих и по-малко конфликтен, но с по-слаба обществена разпознаваемост.
Сходна позиция изрази и другият заместник-председател на Сметната палата – Силвия Къдрева. Тя даде ясен и недвусмислен отговор, че е готова да приеме, като не скри, че задачата ще бъде изключително трудна.
Тонът ѝ беше по-реалистичен и предпазлив, което може да се тълкува като плюс в ситуация на институционално напрежение, но отново поставя въпроса за публичната легитимност на подобна кандидатура.
Сред вариантите остава и подуправителят на БНБ Андрей Гюров – фигура с ясен експертен профил, но и с политическа биография от последните години. Именно това поражда резерви дали евентуалното му назначение няма да бъде възприето като политически сигнал, а не като неутрален избор.
В контекста на служебно правителство, чиято основна мисия са изборите, този въпрос тежи сериозно.
Заместник-омбудсманът Мария Филипова е другият кандидат, който се възприема като относително балансиран институционален избор.
Тя не носи пряка партийна тежест, но за сметка на това няма опит в управлението на изпълнителната власт на национално ниво – фактор, който също не е за подценяване при кратки срокове и високи очаквания.
По новите конституционни правила президентът разполага с два възможни подхода. Тя може директно да избере един от петимата кандидати и да му възложи съставянето на служебен кабинет, след което да проведе консултации с парламентарните сили.
Другият вариант е първо да разговаря с парламентарните групи и едва след това да вземе решение на кого да връчи мандат. И в двата случая срокът за представяне на състава на правителството е само седем дни.
Решението се очаква в рамките на дни, а не седмици. Изборът на Илияна Йотова ще бъде не просто персонален акт, а политически сигнал за това как тя вижда ролята на служебната власт в този етап от кризата – като активен фактор или като строго технически механизъм за организиране на изборите.
Най-вероятно президентът ще търси фигура, която минимизира политическото напрежение и гарантира предвидимост и административна стабилност. В условията на ниско обществено доверие и силно поляризирана среда, това може да се окаже решаващо за легитимността на следващия служебен кабинет.
