Коалицията не е сватба, нито оброк за вечна вярност – тя е съгласие за постигане на конкретни цели в определен срок от време, пише Даниел Смилов. И дава рецепта за излизане от политическата криза.
Ето няколко тези, около които може да се конструира прилично мнозинство в настоящия парламент, без да се налага депутатите да се подменят с Кантови ноумени, въплъщаващи чистия практически разум:
Трябва да се състави правителство
- Необходимо е да се състави редовно правителство. Отиването на осми парламентарни избори, след като в последната половин година сме имали два парламентарни вота, е чист политически опортюнизъм и безотговорност;
- Това е и обида към българския избирател, който седем пъти вече се произнася: време е волята му да бъде зачетена. Обидата към избирателя може да има непредвидими, наказателни последици. Една от тях може да е имплозия на настоящата политическа система и доминацията на екзотични партии в бъдещия парламент. Румънският пример от последните им президентски избори е прясна илюстрация на това какво може да се случи – а при нас вероятно ще бъде и по-зле. То и сега не е добре;
- Особено обидно за избирателите е, че досега всъщност няма реален опит за съставяне на правителство и управляващо мнозинство в 51-вия парламент. ГЕРБ дадоха параметри на работеща формула с ПП-ДБ, ИТН и БСП. Но оттам нататък не са направили нищо за нейната реализация и дори отказват да проведат срещи с лидерите на другите партии по същество. Срещите им с ИТН и БСП пък, по думи на другите участници, не са били за управляващо мнозинство, а незнайно за какво;
- Еврозоната е огромен шанс за България, който вероятно ще бъде пропилян, ако посрещнем 2025 г. без редовно правителство. В настоящата нестабилна международна ситуация, оставането на България извън еврозоната е политическа безотговорност от висша степен поне за партии, които се наричат „евроатлантически“. Подобни съображения важат и за използването на средства от Плана за възстановяване и устойчивост, които могат да бъдат окончателно загубени без управленско мнозинство;
ПП-ДБ да приемат премиер от ГЕРБ, ГЕРБ да изолират Пеевски
- ПП-ДБ трябва да отстъпят от идеята за „равноотдалечен“ премиер и да приемат премиер, излъчен от ГЕРБ;
- Този премиер не би могъл да е Борисов, защото е неприемлив за всички останали потенциални участници в управленско мнозинство. Аргументи за такава позиция има много и не е необходимо те да се повтарят;
- Изолацията на „ДПС – Ново начало“ е нещо, което трябва да се случи по много причини. Борисов се отказа да управлява сам с Пеевски в миналия парламент и заедно с Доган провалиха опитът да се състави управленско мнозинство ГЕРБ-ДПС (с гласове от „Величие“). Борисов също така знае, че няма да получи от ПП-ДБ индулгенция да управлява с Пеевски в нещо като нeвъзможен триумвират ГЕРБ-ПП-ДБ-„Ново начало“. Опитът да се вкарва Пеевски контрабандно в управлението беше основната причина за пропадането на ротацията. ПП-ДБ са си взели поуките и няма да допуснат такова нещо отново;
- За да се случи парламентарната изолация на „ДПС – Ново начало“, тя трябва да бъде декларирана – заявена като намерение. Дали ще е с подпис на декларацията на ПП-ДБ или с поемане на ясен ангажимент да се извършат конкретни стъпки, предвидени в нея, не е толкова важно. Но трябва да се налице поне три елемента:
- Първо, ясна позиция срещу използването на институции в полза на партията на Пеевски преди и след изборите, както и срещу множеството изборни измами, документирани дори визуално.
Второ, необходимо е да се спре назначаването на Борислав Сарафов за главен прокурор за седем години от един ВСС, който действа в „авариен режим“. Нито Съветът, нито кандидатът му са носители на качествата, които се изискват за вземането на толкова важно и дългосрочно решение в момента. Затова парламентът трябва да приеме ограничения на правомощията на ВСС, когато този орган е с изтекъл мандат.
Трето, изолирането на „Ново начало“ от председателски постове в парламента е знак за сериозност на намеренията. Това е политическо решение и КС няма какво да се изказва по него. КС не може да задължи никой народен представител да гласува за председателски постове за „Ново начало“ – това е свободно решение, което депутатите могат да вземат и да го декларират. Освен това тази политическа декларация няма юридическа сила и те спокойно могат да се отметнат от нея, ако толкова ги притеснява.
Конкретни политики и цели в определен срок от време
- На базата на решение за съставяне на правителство с премиер, посочен от ГЕРБ, да започнат преговори за политики с ПП-ДБ, БСП и ИТН. Тук възможностите за припокриване на приоритетите са много големи. БСП е доказало, че може да участва в коалиции, без да застрашава (освен риторически) стратегическите приоритети на България и отношенията и с ЕС и НАТО. Съгласието по тези приоритети е налице и то може да стане основа за редовно управление с хоризонт, достатъчен да гарантира членството в еврозоната, а може би и по-дълъг;
- Партиите в тази безспорно трудна коалиция е добре да скрепят съгласието си с ясно разписани споразумения, както и да заявят несъгласията си. Или поне мълчаливо да се разберат, че ще продължат да не се разбират по определени теми. Коалицията не е сватба, нито оброк за вечна вярност – тя е съгласие за постигане на конкретни цели в определен срок от време. Възпитанието, разговорите и приличието не бива да се възприемат като знаци за единомислие по всички теми. Нито пък като индулгенция за корупционния багаж на някого или неговото изпиране. По много въпроси партиите в една коалиция могат да се съгласят, че се разминават;
- На базата на такова съгласие и разписани програмни ангажименти лесно би се стигнало и до решения за министри, а и за председател на НС. Избирането на Силви Кирилов или Наталия Киселова, за да тръгне работата на парламента, нито е необходимо, нито е противопоказно на съставянето на управленско мнозинство. В крайна сметка това са два различни въпроса. Съставянето на управленско мнозинство изисква много повече време и преминаването през горепосочените стъпки. ГЕРБ всъщност искат да избегнат тези стъпки и да представят изборът на председател като абсолютно необходим за тяхното предприемане. Това не е вярно и е просто търсене на извинение за нежеланието да се състави редовно управление;
Ако ГЕРБ не могат без Пеевски, да управляват с него
- Ако ГЕРБ всъщност преценят, че не искат или не могат да се разделят дори декларативно с „Ново начало“, тогава изглежда няма особен смисъл да пробват мнозинство с ПП-ДБ и ИТН. И двете формации са заявили и декларирали, че няма да допуснат приобщаването на Пеевски в управлението;
- Тогава ГЕРБ ще имат задължение да опитат да сформират мнозинство с Пеевски, може би и с БСП. Те допускаха този вариант с идеята за правителство на малцинството. В крайна сметка, ако наистина държат на г-н Пеевски, нека най-накрая опитат да управляват открито и официално с него;
- За провал в сформирането на управляващо мнозинство трябва да се носи политическа отговорност в съотношение 3/2 между ГЕРБ и останалите партии в този парламент. Изборът е най-вече на ГЕРБ – те имат две възможности и трябва да изберат една от тях. Двете заедно – и ПП-ДБ, и „Ново начало“ – няма да са налични нито в този, нито в следващия парламент. А и управлението със служебни правителства вече не е решение, защото то поставя под въпрос членството в еврозоната;
- Това са основните параметри на политическата ситуация в момента. Добре е партиите и медиите да си наложат мораториум върху останалия шум, който нищо не допринася, но създава усещане за нерешимост на полическата задача.
