Ивайло Кукурин, кметът на столичния район „Младост“, и Георги Тодоров, кмет на район „Люлин“, обявиха днес, че напускат „Продължаваме промяната“ (ПП). С тях си тръгват и двама общински съветници – Димитър Шалъфов (зам.-председател на групата на ПП-ДБ в СОС) и Драгомир Иванов.
„Започнахме да работим по решаване на проблемите на Младост още от първия ден. Има много забавени проекти през годините“, каза на брифинг Кукурин. Но според него с опита за реална промяна са дошли и реалните пречки.
„Още в началото се сблъсках с натиск – предложения за комисионни, уредени обществени поръчки, кратки срещи с определени фирми. В един момент разбрах, че строителни компании са се договаряли да не участват в процедури, защото „поръчките били направени“. Това е недопустимо“, заяви Кукурин. По думите му, получил е предложение да подпише готов протокол за избор на изпълнител по проект за 5 млн. лв. за ремонт на детска градина.
„Отказах. Няма да бъда гумен печат. Няма да търгувам с името си“, каза той и добави, че дори му били предложени проценти, които да дели с партията.
Той обяви, че напуска ПП незабавно. Подобна е позицията и на кмета на район „Люлин“ Георги Тодоров, който също напуска партията, но ще остане независим.
Любопитното в случая не е само какво казват напусналите, а и моделът, който се очертава: все повече кметове на „Продължаваме промяната“ или биват отстранявани заради процедурни казуси и „нередовни документи“, или сами напускат, като твърдят, че са подложени на натиск – често финансов и политически. Интересно е, че това не се случва с представители на другите партии – при тях всичко тече гладко, няма сигнали, няма скандали. Само кметовете на ПП са под лупа, само към тях има „високи изисквания“ и „процедурни съвпадения“.
Случващото се силно напомня и на модела, който се разиграва и в другата „алтернативна“ партия – АПС на Ахмед Доган. Там също кметове един след друг преминават към ДПС на Пеевски. Изглежда, че политическият натиск не е изолиран случай, а тенденция.
Подобно „превъзпитание“ чрез репресии, страх и корпоративен натиск рисува една доста мрачна картина на местното самоуправление.
В този контекст, може би не е лоша идея парламентът да помисли за законодателно решение, което направо да предвиди кои партии (две) могат да излъчват кметове. Така поне ще си спестим изборите, защото какъв е смисълът от вот, щом след него избраните или се „оказват неизрядни“, или се самоотлъчват при съмнителни обстоятелства?
Засега изглежда, че единствено столичният кмет Васил Терзиев удържа фронта. Но за колко време?
