„Пукнатина с размерите на човешка ръка“. На 3106 метра надморска височина основите на заснежения планински заслон „Цител“ в района на Залцбург се напукват под въздействието на глобалното затопляне, информира Франс прес. „Трябва да се действа спешно“, казва Георг Унтербергер, отговарящ за инфраструктурата в Австрийския алпийски клуб.
Преди няколко месеца секторът отправи „призив за действия при бедствие“, който досега е събрал близо 100 000 подписа, с искане за учредяване на спешен фонд от 95 милиона евро.
Правителството е обещало само 3 милиона, а за страната с население от над 9 милиона души, катеренето по планинските склонове е своеобразен национален спорт. Тревогата нараства и заради зачестилите свлачища, които допълнително увреждат заслоните. Те и без това вече са в лошо състояние, тъй като са твърде стари и неподдържани.
Навсякъде в Алпите топенето на ледниците и размразяването на вечно замръзналата земя, т. нар. пермафрост, правят маршрутите до върховете все по-рисковани.
„На четири крака“
От спешни ремонтни дейности в Австрия се нуждаят 272 от 429 планински заслона и 50 000 километра пътеки. Икономическата тежест от поддържането на многобройните маршрути „се е удвоила през последните пет години“, казва Унтербергер пред АФП.
Повечето от тях са построени преди повече от сто години, като средно годишно три-четири затварят врати.
Въпреки това туристи не липсват. Над 1 милион души годишно посещават 200-те обекта, управлявани от Алпийския клуб, най-големият в страната със 710 000 членове.
Изкачването до връх Зонблик, предизвикателство за авантюристи от цял свят, се смята за едно от най-трудните и за него е необходима специална екипировка. „Сега е дори още по-опасно и съм виждал алпинисти да пълзят на четири крака, за да стигнат до върха“, казва той.
Промяната на пейзажа изисква мерки като поставянето на въжета и инсталирането на стоманени стълби за гарантиране на сигурността по маршрута и маркирането му . Те обаче се променят в някаква степен всяка година в зависимост от ерозията.
Когато заслонът на върха е бил построен, внушителният ледник е „облизвал“ стените му. Впечатляващото му отдръпване през последните години разкрива стръмни скални стени, както и обширни, и опасни площи със струпвания на дребни сивкави камъни.
Липса на доброволци
Освен финансовите средства, от значение са и самите хора, отбелязва АФП. За разлика от съседна Швейцария властите не са отговорни за поддръжката на мрежите от пътеки в Австрия и алпийските клубове разчитат до голяма степен на все по-рядко срещащите се доброволци.
„Много от нашите 25 000 доброволци са над 65 години и набирането на нови е постоянно предизвикателство“, изразява съжалението си Георг Унтербергер, който наблюдава тенденция към краткосрочна ангажираност за няколко часа или ден, но не за по-дълго време.
Разположената в близост до заслона обсерватория „Зонблик“ е документирала развитието на температурите от 1886 г. насам – най-дългият непрекъснат период на събиране на данни от голяма надморска височина в света.
Тази ключова информация позволява на учените да прецизират своите климатични модели, тъй като планините се затоплят по-бързо от останалата част на земното кълбо.
От 50-те години на миналия век във всички високопланински региони като, например, „Алпите, Скалистите планини, Андите или Хималаите средната годишна температура се е повишила с повече от два градуса“, или двойно повече от средната за света, уточнява пред АФП Елке Лудевиг, директор на обсерваторията. Повишението е още по-голямо на този връх.
„Не трябва да се доверяваме на изобилието от сняг и ледниците, които все още имаме късмета да виждаме. Ние наистина сме в критична ситуация по отношение на скоростта, с която планетата се затопля“, отбелязва тя.
