„Кога българинът ще се събуди? Кога ще си спомни за старите си европейски традиции още от периода между 1878 и 1934 година?“ – пита добрият познавач на България Клаус Шрамайер в интервю пред Даря Попова-Витцел от „Дойче Веле“ по повод европредседателството.
- Г-н Шрамайер, България си постави високи цели за своето първо европредседателство. Каква е прогнозата Ви?
- Радвам се, че европредседателството поставя България и целия регион в центъра на вниманието. Залято от вълната отрицателни новини, идващи от Югоизточна Европа, западното обществено мнение дълго време разочаровано обръщаше гръб на този регион и си позволяваше да го занемарява. Избликът на интерес в момента е още по-важен поради това, че Западът най-после проумя: дългогодишното игнориране, ако не и пренебрежение към региона, може да има фатални последствия и да доведе до тежка криза. Това особено добре личи в случая с една от най-малките страни – Македония. София и Скопие демонстрираха разум и ратифицираха Договора за добросъседство, а това увенчава българското европредседателство. Ко се отнася до моите очаквания от българското европредседателство, трябва да призная, че те не са особено големи. Проблемите на Европа са твърде сложни, за да могат да бъдат решени в рамките на едно председателство. И мисля, че София си постави една почти непостижима цел, надявайки се в тези шест месеца да задейства процеса по евроинтеграцията на страните от Западните Балкани. Но има една друга, една по-стара идея, която България би могла да постави на дневен ред: идеята за една Балканска федерация, за едно по-тясно сътрудничество между готовите на тази стъпка страни от региона, които в резултат да обединят силите си и по този начин евентуално да имат по-добра изходна позиция в преговорите с Брюксел. И то като равноправни партньори, а не като сателити на един Георги Димитров и на един Тито. Преди 70 години тази идея се провали заради Сталин. Но днес може и да сработи. Едно подобно решение ще даде на ЕС време да реши проблемите си, за да може един ден отново да е в състояние да приема нови страни-членки.
- Говорите за по-тясно сътрудничество между страните от региона. Днес вече виждаме сериозно сближаване между България и Македония, но в същото време, както знаете, в българското правителство има коалиционни партньори, които оспорват наличието на македонска нация. Как, според Вас, ще бъдат приети техните представители на европейската сцена?
- Всеизвестно е, че Борисов състави тази коалиция, защото изборният резултат на ГЕРБ просто не му остави друг избор. Затова по този въпрос се разчита на държавническите му умения.
- Къде, според Вас, България би могла да допусне грешки? И къде би могла да се представи добре по време на шестте месеца европредседателство?
- България вече допусна достатъчно грешки. Ще изброя само няколко примера: корупцията, липсата на истинска съдебна реформа, потъпкването на правовата държава, свръхмогъщата прокуратура. Да не говорим, че и самата подготовка за европредседателството не протече гладко. Но България може да се похвали и със сериозни успехи: сближаването със Скопие и стабилното икономическо положение, например. Добрите отношения между Борисов и Ердоган също са от полза за ЕС. Освен това досега България посреща резервирано опитите за оказване на натиск от страна на Русия, макар това да не е никак лесно. С други думи: въпреки всичките си недостатъци, България е стабилно и надеждно предмостие на ЕС. Тук ми се иска да кажа, че София със сигурност ще достави много радост на европейските си гости със своята културна сцена, с чудесните си концерти, оперни и театрални представления.
- Знаете обаче, че западната преса неизменно описва България като най-бедната и най-корумпираната страна в целия Европейски съюз. Дали европредседателството може да допринесе за подобряване на българския имидж?
- Борбата срещу бедността е трудна задача, която изисква много време. А що се отнася до ефективната битка срещу корупцията – тук за жалост липсва политическа воля. Но това може да се промени, ако най-после се наложи убеждението, че вредите от корупцията далеч надхвърлят „ползите“ от нея.
- Вие бяхте години наред заместник-посланик на Германия в София и следите и до днес внимателно процесите в страната и развитието на нейното общество. Кои са, според Вас, генералните проблеми?
- Голям проблем е потъпкването на върховенството на закона, а още по-сериозен проблем е слабото гражданско общество. Спорадично се надига съпротива срещу нередностите, но по правило недоволството бързо утихва. На българското гражданско общество му липсва кохерентно лидерство. В голямата си част интелигенцията абдикира от политиката, а малкото опозиционни политици правят твърде малки и бавни стъпки. Чудя се защо българите толкова усложняват живота на личности като Лозан Панов, Христо Иванов и други като тях, които работят в името на правовата държава? Кога българинът ще се събуди? Кога ще си спомни за старите си европейски традиции още от периода между 1878 и 1934 година? Защо раната от 1944 заздравява толкова бавно? На това място ми се иска да кажа, че травмата от социализма едва ли може да бъде преодоляна с една „Бронзова къща“ на мястото на мавзолея на Георги Димитров.
[tcm id=“1″]
