Китайски минни компании активно изграждат заводи за рафиниране на литий в Зимбабве, след като страната забрани износа на ключовата суровина, необходима за производството на батерии за електрически превозни средства, пише Франс прес.
С новите правила Хараре цели да повиши добавената стойност на лития си, да увеличи приходите от данъци и да създаде работни места – стратегия, която все повече африкански държави следват в името на енергийната трансформация. Зимбабве е най-големият производител на литий в Африка и притежава едни от най-значимите световни резерви, според Американското геоложко дружество (USGS).
Глобалното търсене на литий продължава да расте, водено от разширяването на сектора на електрическите превозни средства в Китай и Европа и, като цяло от нарастващото търсене на батерии за електромобили.
Зимбабве вече забрани износа на сурова руда през 2022 година. Оттогава големите играчи в сектора се преориентират, за да се адаптират в новата реалност.
Компанията „Проспект Литиум Зимбабве“ (Prospect Lithium Zimbabwe), собственост на китайската „Чжъцзян Хуаю Кобалт“ (Zhejiang Huayou Cobalt), е инвестирала 400 милиона долара (около 340 милиона евро) в изграждането на завод за преработка на суровината, който се очаква да започне работа през следващите седмици, съобщи говорител на местната компания пред държавната телевизия на страната (Zimbabwe Broadcasting Corporation – ZBC).
Според говорителя на компанията това ще бъде първият завод в Африка за производство на литиев сулфат – кристален продукт от концентрат, който ще се смесва с други материали за производството на батерии. Очаква се заводът да произвежда до 50 000 тона литиев сулфат годишно.
Държавната компания „Мутапа Енерджи Минералс“ (Mutapa Energy Minerals) обяви, че ще започне строежа на подобен завод в следващите месеци, обяви Иносънт Рукуеза, главен изпълнителен директор на корпорацията.
„Очакваме до средата на годината, най-късно през юни, да започнем строителството на този завод за преработка на литиев концентрат“, каза той.
Съоръжението, на стойност 270 милиона долара, осигурени чрез китайски инвестиции, ще може да обработва 600 000 тона сурова руда годишно.
Твърде малко, твърде късно
Най-голямата мина за литий в Зимбабве – „Бикита Минералс“ (Bikita Minerals), собственост на китайската „Синомайн Рисорсиз Груп“ (Sinomine Resources Group), провежда проучвания за изграждане на завод за производство на литиев сулфат, които започнаха през декември. „Проектът, който ще развиваме на няколко етапа, представлява инвестиция на стойност около 500 милиона долара“, заяви Тиномуда Чаканюка, говорител на „Бикита Минералс“.
„След като заводът започне работа, местните възможности за преработка ще се увеличат значително и ще бъде подпомогнато осъществяването на по-широките цели на Зимбабве за индустриализация и диверсификация на износа“, добавя той.
Министерството на мините и добивната промишленост на Зимбабве вече наложи забрана за износ на всички сурови руди и литиеви концентрати до ново нареждане, десет месеца преди първоначално предвидения краен срок, като все още не се знае какво въздействие ще има тази мярка върху текущите проекти за рафиниране.
Според Американското геоложко дружество световното потребление на литиев сулфат е нараснало с 20 на сто през 2025 г. спрямо 2024 г., а добивът на литий е генерирал над 570 милиона долара приходи за африканската държава през 2025 г., по данни на Корпорацията за маркетинг на минерали в Зимбабве (MMCZ). Държавното предприятие отговаря за управлението на минералните ресурси на Зимбабве, с изключение на злато и сребро.
„Правителството прави твърде малко, твърде късно“, заяви Фарай Магуву, директор на Центъра за управление на природните ресурси в Хараре – изследователска и застъпническа група за общности, засегнати от минните дейности. Според него страната трябва да се съсредоточи върху изграждането на собствена „екосистема – от мината до потребителя“, като произвежда готови литиеви продукти на местно ниво.
Икономистът Годфри Канйензе посочва, че държавният контрол върху литиевите мини, собственост на китайски компании, е ограничен, което затруднява точната оценка на изнасяните количества. Той предупреждава, че секторът често е обвиняван, че замърсява околната среда и плаща ниски заплати на местните работници.
„Зимбабве трябва да следва примера на други страни като Норвегия, Ботсвана и Кувейт, които успешно защитават природните си ресурси чрез стабилни, последователни политики и стратегическо планиране“, добавя икономистът.
