Начало Анализ Как ще се отразят пропалестинските университетски протести в САЩ на изборите през...

Как ще се отразят пропалестинските университетски протести в САЩ на изборите през ноември?

84
Доналд Тръмп и Джо Байдън

Политиката на Джо Байдън и демократите спрямо Израел, която подтикна хиляди студенти в САЩ да протестират, може да повлияе на вота на младите хора и да навреди на шансовете му за преизбиране, предупредиха експерти.

Хиляди студенти в различни университети в САЩ се присъединиха към пропалестински митинги, след като войната на Израел в Газа е отнела живота на повече от 34 000 души.

Някои от протестите започнаха с призиви към университетите да се откажат от инвестиции в компании, които доставят оръжия и оборудване на израелската армия. Но тъй като администрацията на Байдън продължава да подкрепя Израел, президентът е все по-критикуван от младите хора. Проучвания показват, че подкрепата на младите американци за Байдън е намаляла спрямо 2020 г.

Припомняме, че Байдън изостава на косъм от Тръмп в няколко ключови щата – нещо, което президентът трудно може да си позволи да загуби.

„Истинската заплаха за Байдън е, вероятността по-младите избиратели, особено тези с висше образование, да не го подкрепят на изборите. Не бих очаквал, че протестиращите в колежите днес ще гласуват за Тръмп. Почти никой от тях няма да го направи. Но не в това е опасността. Опасността е много по-проста: те просто няма да гласуват“, смята Джонатан Цимерман, професор по история на образованието в Университета на Пенсилвания.

Избирателната активност може да бъде ключова за победата на Байдън на изборите през ноември, като се има предвид предаността на привържениците на Тръмп. Вече има признаци, че справянето на Байдън със ситуацията в Газа вече му коства подкрепа.

В щата Уисконсин, който Байдън спечели само с 21 000 гласа през 2020 г., повече от 47 000 души гласуваха протестно на първичните избори на Демократическата партия, заради подкрепата на властта за правителството за Израел.

Байдън триумфира в Пенсилвания с малка преднина, но проучвания показват, че в момента той изостава от Тръмп в щата, макар и с по-малко от две точки. Университетските протести в Пенсилвания и Питсбърг вероятно са породили притеснения за кампанията на Байдън.

„В щати като Пенсилвания маржовете ще бъдат толкова малки, че е възможно няколко хиляди души, които не се явят или гласуват за някой от кандидатите на трета страна, да променят изборите в една или друга посока“, допълва Цимерман.

През април проучване на Харвард установи, че Байдън води пред Тръмп с осем процентни пункта сред 18- до 29-годишните. Това е спад от преднината от 23 пункта, която Байдън имаше в същия момент през 2020 г. В същото проучване 51% от младите американци заявяват, че подкрепят постоянно примирие в Газа, докато само 10% са против.

Също толкова тревожни са и настроенията сред младите. Близо 60% от 18- до 29-годишните казват, че страната върви по „грешен път“. Само 9% смятат, че нещата „вървят в правилната посока“.

Във вторник дори College Democrats of America, центристка организация, подкрепяща Байдън, разкритикува собствената си партия.

„Всеки ден, в който демократите не успяват да се обединят за постоянно прекратяване на огъня, не постигат решение за съществуване на две държави и не признават палестинска държава, все повече и повече младежи се оказват разочаровани от партията“, се казва в изявление на групата.

Белият дом смята, че в разговор с Бенямин Нетаняху, министър-председател на Израел, Байдън е „повторил ясното си“ противопоставяне на нахлуването на Израел в град Рафах в Газа, където се укриват около 1,4 милиона цивилни палестинци, и допълва, че Байдън е „препотвърдил своя железен ангажимент към сигурността на Израел“.

Изявлението дойде, след като Байдън осъди „антисемитските протести“.

Цимерман припомни, че „най-очевидният“ прецедент за студентски протести, повлияли на избори, е през 1968 г., когато Линдън Б. Джонсън се отказва от кампанията си за преизбиране пред лицето на протестите срещу войната във Виетнам. Тези протести, започнали през 1965 г., не бяха единствената причина за отпадането на Джонсън от първичните избори на демократите, но изиграха изключително важна роля, допълва той.

Движението от епохата на Виетнам нарасна до нещо много по-мащабно от настоящите демонстрации, въпреки че стотици са арестуваните студенти досега. Има доказателства, че движението се разраства и дори вече има повече от 50 лагера в различни университети в САЩ.

„Една груба реакция на протестите по принцип няма да ги потуши. Това само ще ги увеличи и ще ги засили, защото става въпрос за свобода на словото“, казва Ралф Йънг, професор по история в университета Темпъл, чиято работа е фокусирана върху протестните движения в САЩ.

Ако протестите срещу поведението на Израел и срещу способността на Байдън или желанието му да навие Израел продължат, това ще е добре дошло за Тръмп. В проучване на Gallup през март, 71% от републиканците одобряват „военните действия, предприети от Израел в Газа“, в сравнение със само 36% от демократите.

„Основният негатив който ще донесат протестите е за сметка на демократите. Това, от което Байдън се нуждае, за да спечели, е много голяма избирателна активност. Ако загуби дори 10% от гласовете на демократите, дори и те да не отидат при Тръмп,  шансовете му да бъде преизбран са малки“, смята Йънг.

Ако има примирие и нещата се успокоят, тогава може би по-разумните ще надделеят и нещата ще се уталожат. Може би тогава протестите няма да окажат толкова голямо влияние върху изборите. Но колкото по-дълго продължават, толкова по-голямо въздействие ще имат.

*Текстът е публикуван в „Гардиън“. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ