Френският президент Еманюел Макрон анонсира създаването на доброволна военна служба за десет месеца, с цел да се справи с нуждите на армията предвид заплахите от Русия и увеличените рискове от конфликти. Това ще се случва само на френска територия, според информация на телеканал „Франс 24“.
„В условията на несигурност, където силата преобладава над правото и войната е реалност, нашият народ не е в позиция да изпитва страх, паника или разкол“, подчерта Макрон по време на посещение в 27-а бригада планинска пехота в Варс, Френските Алпи. „Страхът не предотвратява заплахите. Подготовката е единственото решение“, добави той, отбелязвайки, че точно това правят френските въоръжени сили.
Президентът увери, че новата национална служба ще се провежда единствено във Франция. В ефир на телевизия Ер Те Ел, той поясни, че става дума за доброволно участие и не е свързано с изпращането на млади хора в Украйна. Това обяснение е реакция на коментарите на началника на генералния щаб, генерал Фабиен Мандон, който посочи, че страната трябва да е подготвена за загуби сред младите. Някои лявоориентирани представители определиха това като „войнолюбиво“, докато от крайнодесния „Национален сбор“ го нарекоха „грешка“, акцентирайки, че французите не са готови да жертват живота си за Украйна.
Според Макрон, заобиколен от млади военнослужещи, френската младеж „с жажда за действия“ и „поколението е готово да се посвети на страната“ в редиците на армията.
Макрон заяви, че новият механизъм, наречен „национална служба“, ще бъде внедряван постепенно от лятото на следващата година, с началото на подбора на кандидатите през януари. Службата ще обхваща десет месеца – един месец обучения и девет месеца активна служба.
Постепенна експанзия
Заради финансовите ограничения, внедряването на механизма ще бъде поетапно: през първата година планът е да обхване 3000 младежи, с цел да достигне 10 000 годишно до 2030 г. и 42 500 до 2035 г. Тази бройка ще се увеличи на 50 000 годишно, ако се включат и участниците в съществуващата доброволна военна служба (SMV) и нейния адаптиран вариант за отвъдморски територии (SMA), които ще продължат да функционират паралелно с различна цел – професионална интеграция.
Необходими средства в размер на 2,3 милиарда евро за периода 2026-2030 г. са предвидени в актуализацията на закона за военно планиране, която трябва да бъде обсъдена, но все още не е гласувана, според информатор.
Повечето от доброволците ще бъдат младежи на възраст 18-19 години, които ще използват службата като „година на пауза“ преди началото на висшето образование.
Макрон обяви през януари намерението си да разреши на младежите доброволно да се обучават в армията и да се присъединят при необходимост, без да се възстановява задължителната наборна служба, която бе отменена през 1997 г.
Всеки доброволец ще получава минимум 800 евро месечно, а също така ще имат осигурено настаняване, храна и екипировка, съобщава Елисейският дворец. Крайно лявата партия „Непокорна Франция“ смята тази сума за неадекватна и налага идеята за „гражданска наборна служба“ с минимална работна заплата за справяне с предизвикателствата на века, включително климатичните.
Като главнокомандващ на френските въоръжени сили, Макрон се опитва да възвърне контрол над ситуацията в страната, и то в момент, когато властта му е под натиск след парламентарните избори през 2024 г. Същевременно черпи шанс да добави нов важен проект към политическото си наследство, особено след неуспеха в пенсионната реформа, по мнението на дясноцентристкия вестник „Фигаро”.
Ситуацията в Европа
Някои европейски нации никога не са отменяли наборната служба, а други вече обмислят връщането ѝ или създаването на доброволни програми, веднага след появата на заплахи от Русия, съобщава „Франс Прес”.
В Дания срокът на военната служба бе удължен от 4 на 11 месеца миналата година, и е задължителен и за жените от 1 юли. Молодите датчани се избират на случайна основа, за да служат според нуждите на армията.
Във Финландия младежите служат задължително между шест и дванадесет месеца, след което остават в резерва до 50–60 години в зависимост от ранга. Правителството разглежда увеличаването на възрастовата граница за резервистите до 65 години, а за жените е доброволно.
В Норвегия, през 2013 г. беше направено задължително аналогично на мъжете, с цел постигане на равенство между половете. Около 15% от всеки набор се избира на база квалификация и мотивация.
В Естония военната служба за мъже е между 8 и 11 месеца и става на териториален принцип, което позволява на наборниците да бъдат обучавани в същите части, в които служат по-късно в резерва. За жените е доброволно.
В Гърция наборната служба за мъже над 18 години е задължителна за срок от 9 до 12 месеца. През март правителството отвори възможност за доброволна служба и за жени.
В Кипър, 14-месечна военна служба е задължителна за мъжете, в началото на април парламентът прие закон, който позволява доброволчество и за жени.
Австрия и Швейцария, традиционно неутрални, също имат наборна служба за мъжете – 6 и 9 месеца, със съответно доброволна за жените.
Литва възстанови задължителната служба за мъже, която беше отменена през 2008 г., като наборниците преминават през 9 месеца служба и за жените е доброволно. След приключване на служба, мъжете остават в резерва за 10 години, с план за увеличаване на срока на 15 години през 2026 г.
Швеция отново въведе наборната служба през 2017 г. след седемгодишно прекъсване. Тя е задължителна за мъжете и жените и предвид срок от 9 до 15 месеца. В случай на криза, всеки млад швед може да бъде призован за цивилна служба в рамките на „тоталната отбрана“ на страната.
Латвия възстанови задължителната военна служба от 11 месеца за мъже през 2023 г. – доброволна за жени, след предлагане на млади латвийци да изберат петгодишен ангажимент в Националната гвардия с ежегодни периоди на обучение.
Хърватия в края на октомври стана третата страна, която реши да възстанови задължителната служба за мъже през 2026 г. след нейното спиране през 2008 г., скоро преди членството си в НАТО.
Белгия премахна наборната служба през 1994 г., както и Нидерландия (1997), Испания (2001), Чехия и Унгария (2004), Италия (2005), Румъния (2006) и България (2007).
Нидерландия обяви доброволна военна служба през 2023 г., а България – през 2020 г.
От 2026 г. Белгия ще започне доброволна военна служба от 12 месеца, отворена за всички мъже и жени, предвиждайки 1000 доброволци през 2028 г.
Румъния също планира за следващата година да стартира доброволна военна служба от четири месеца за мъже и жени.
В Обединеното кралство наборната служба беше отменена през 1960 г. Правителството, водено от Киър Стармър, отказа вярната концепция за възстановяването ѝ, която бе обявена преди него.
В Германия, където наборната служба приключи през 2011 г., управляващата коалиция постигна споразумение за създаване на доброволна военна служба с цел укрепване на армията, която страда от недостиг на кадри. Законопроектът трябва да бъде гласуван през декември, за да се назначат 20 000 доброволци до 2026 г.
Полша прекрати наборната служба през 2009 г., но въведе едномесечна базова военна подготовка на доброволна основа, която при необходимост може да бъде последвана от 11 месеца специализирано обучение.
