Допреди седмица всички медии тъпо и упорито се надпреварваха да отразяват безсмислените вопли на лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов, който продължава да се опитва да „спаси“ България от Еврозоната и да я вкара в някаква негова несъществуваща популистична евразийска утопия. Евроскептичната му риторика – все същата, куха и шумна – намираше отзвук навсякъде: в телевизионни студиа, по социални мрежи, в платени платформи. Ден след ден, час след час, се лееха страховити прогнози за „финансов геноцид“, „загуба на суверенитет“ и прочие тъжни политически халюцинации.
Но точно когато изглеждаше, че обществото е пред инфаркт от евроскептичната пропаганда и че няма кой да се изправи срещу този политически театър, помощта дойде от най-неочакваното място — Шуменското плато.
Оттам, сякаш изпратена от самата природа, изскочи черната пума — грациозен звяр, който буквално и метафорично помете всичко: Копейкин, страховете му за еврото, а между другото и глупотевините, които в последно време изрича и президентът Радев в същата посока.
Мигновено настъпи информационен катарзис. Медийният климат се промени. Всички новинарски емисии започват и завършват с черната пума. От трибуната на народното внимание изчезнаха жалките вопли за лева, страховете за икономическа окупация и фалшивите митове за “национално предателство”. Темата стана една-единствена: къде е пумата?
И така изпуснатият екзотичен любимец се превърна в ефективен политически балсам за напрегнатата тема за еврото. Тя заглуши популизма, не с аргументи, а с неочаквана дивост.
Днес вече се говори за нов символ на евроинтеграцията. Даже е най-добре ако бъде открита, пумата да бъде снимана, да ѝ се изгради паметник и да получи звание за „почетен защитник на еврото“ и дори да се появи на новата българска евромонета.
И накрая, може би има нещо дълбоко символично в това: нужни ни бяха диви инстинкти и грациозна сила, за да заглушим воя на лъжата.
