Сподели
Иво Инджев,
Иво Инджев

За да си отговорим на въпроса дали България може да се измъкне от руската енергийна хватка най-напред трябва да ( си) зададем…правилния въпрос. А той е: за коя България става дума?

Точно по отношение на тази мечешка енергийна прегръдка управляващите дадоха заявка за освобождаване от нея миналата седмица. Защото събитието на годината, макар и да става дума само за един месец от нея, беше изявлението на министърката на енергетиката Теменужка Петкова на американска земя. Поканена на работно посещение в САЩ, тя каза, че до края на годината България ще намали зависимостта си от Русия в доставките на природен газ до 50 на сто.

Това е наистина голяма новина при нива на зависимост от руския монопол в това отношение. Става дума за спад от цели 35 процента и за разбиване на руския монопол, какъвто на практика е  руският дял от вноса на този енергиен ресурс.

В духа на политиката “да не дразним” Путин, в българското медийно пространство тази новина беше посрещната “новинарски”. Все едно, че е рутинна. А очевидно този път и в Русия бяха изненадани да чуят, че тяхната жертва може да се измъкне от съветския  газов капан, заложен още миналия век. С американска помощ при това.

Теменужка Петкова направи изненадващото съобщение в рамките на работно посещение по повод участието в международен енергиен форум. Тя беше приета на  “заместническо” ниво от нейните американски домакини. Срещна се със заместник-секретаря по енергетика на САЩ Марк Менезес, с помощник държавния секретар по енергийните въпроси Франсис Фанън, със заместник-генералния директор на Търговската служба на САЩ Дейл Ташарски, със заместник-помощник секретаря на Бюрото по международна сигурност и неразпространение Ан Ганзър и с представители на американската индустрия за втечнен природен газ.

Липсата на американски фанфари обаче не прави заявката за освободителната мисия да изглежда второстепенна по значение. Напротив! И това “напротив” се вижда от подскоците на изненадани коментатори в руското интернет пространство. В един от тях се обобщава например, че Русия някак си се е примирила, че от руските газови доставки като форма на зависимост от Москва бягат балтийските страни, да не говорим за Полша. Но България?!https://vg-saveliev.livejournal.com/2208877.html

Руските констатации, че България може да се измъкне от клетката на “Газпром” с американска помощ са най-доброто доказателство, че най-после на софийския хоризонт се появил шанс за баланс – но този път не в онзи смисъл, който предвижда умилостивяваме Путин всеки път, когато си потърсим националните права.

Но да се върнем на въпроса за коя България, натикана в газовата камера на зависимостта от “Газпром”, в която сме натикани още по съветско време, става дума. Отговорът е, че дългогодишните зависимости на политици и откровени лобисти на руското влияние в икономиката ни най-малко не са се променили.

Ще позволят ли те такъв завой или казано по-точно: ще им позволи това онази Русия, която е инвестирала толкова много и толкова дълго не само в обвързването ни със нейните енергийни доставки, но и в корумпирането на “широките милионерски маси” у нас ( ако използвам ироничния израз на Остап Бендер, който е нещо като съветския Бай Ганьо).

Тукашният Бай Ганьо си прави сметката да съвмести някак си руската диня с американската, но под неговата мишница няма как да се поберат и двете. Ще трябва в един момент да избира, колкото и да лавира. И тогава, когато Москва отвърне на удара, ще видим дали нашият герой няма да реагира по начина, по който брани в Пловдив Гальоша от “оскверняване” : шумно и с разкъсване на рубашката, за да не дразни Путин.

На такваз диверсфикация можем само “мерси” да кажем, но не и да повярваме в нейния успех. Руската мечка не пуска толкова лесно своите жертви, особено когато те сами се тикат в лапите й, и само имитира бягство от мечешката й прегръдка.

В Москва, където ни смятат за исторически придобита по право курица (кокошка), едва ли ще се задоволят със замяната (сълзи по “осквернения” Гальоша срещу приток на американски алтернативен газ), която в шахматната игра се нарича “кон за кокошка”. Едва ли ще с примирят толкова лесно да загубят троянския си кон срещу едното кудкудякане в защита на Гальоша, толкова сълзливо опяван като голям каменен страж на дружбата с България от страна на уж невярващите в сълзи московци.

Очаквайте нови яростни ексцесии на московската пета колона. Но не очаквайте тя да си признае, че го прави заради Гальоша или галеното дете на светското влияние у нас, каквато е обинтованата ни в руски зависимости енергетика в обинтованата земя България.

Тъй като властта у нас има достатъчно много пробойни в своята политика, свързани с безводието и безволието в борбата с корупцията в собствените й редици, реперите на репеите, които се вклиняват в пукнатите на властовата самоотбрана, ще изглеждат чисто “патриотично”.

На последните техни изблици в столицата не се развя нито едно руско знаме – взели са си поука от минали протести, обозначени с руски знамена. Хитроумното въздържане от подобна (само)идентификация сега говори не за недостиг на руски патриотизъм в редиците на организаторите на протестите от “Възраждане” (чиито лидер Костадин Костадинов беше откроен през декември 2018 г. като любимец на руското посолство с негова българомразка публикация в сайта на дипломатическото представителство) , а за централизирана организация на уж спонтанните протести.

Ето с тази руска България, която вече стяга редиците за пряка конфронтация,  трябва да бъде спечелена битката преди да си хвърляме капите, че на Източния фронт на българската неравна битка за независимост от стария ни колониален владетел се е случило наистина нещо ново. Още повече, че както неизвестни българи са написали на Гальоша “не сме забравили, няма да простим”.

Не сме забравили, че след закриването на съветския обект в АЕЦ “Белене” през пролетта на 2012 г. този факт беше употребяван от властта и лично от премиера Борисов в продължение на няколко години като доказателство, че не сме руски васал. След което проектът беше реанимиран от него през 2017 година.

Ще може ли, освен всичко друго, нашият премиер да се пребори със себе си?

Мразя да завършвам своите текстове с въпросителни. Те обикновено са признак за коментаторско безсилие. Но в случая имам подозрения, че самият Борисов не може да отговори на въпроса. Защото САЩ помагат, но от кошара не изкарват онези, които си искат сами да пребивават в нея.

Коментари