Общински съветник от управлявала над декада партия пише до ръководството й:
“Аз влязох с едни мечти и представи за вас, а вие ме подведохте. Не обръщате внимание на моите сигнали за корупция. Затова напускам партията, но оставам съветник”.
Звучи ви абсурдно, нали. Защото всички знаем, че в тази и още една партия си като в хотел Калифорния – не може да се напуска; можеш само да изчезнеш”.
Но вместо да оцени, че има свободата да напусне – на този разпрострял в медии оскърбената си душа съветник не му пука, че софиянци не са гласували неговият глас да се присъедини към тези на партията, която никой не напуска. И чрез него е освободен шефа на Метрополитен, за да се назначи човек-подпис.
Тази случка е само една от поредицата придобивания на общински съветници, кметове и други изборни длъжности, където гласовете на Онези не достигат, а има апетитни порции за раздаване. Пробваха със стачки (София и Варна, но не и Пловдив и Бургас;); пробваха с атака от прокуратурата и нови избори, но не успяха.
И решиха да приложат най-успешната тактика – на “възмутените” назначения на ППДБ, прогледнали за корупцията чрез шантаж.
Руската школа да се обвинява врага в собствените грехове е супер ефективна – не само се наклепва врага, че е като нас; не само се разбива неговия политически резон д’етр ; но направо техният човек става наш човек – и веднъж компрометиран – ни става особено лоялен. Толкова пъти сме го гледали този филм – дори ТВ ни го показва всеки ден от парламента. А методът на самопризнание е бил лична гордост на Вишински!
Все пак има доста кусури в модела- които в бързината са пропуснати, затова моят съвет за дружните напускания / придобивания:
- не е добре да са в един ден – че личи мероприятие;
- да не са в най-големите софийски райони, че личи интерес – както стана и с кметицата на Младост
- да се сменя от време ма време наратива за натиск и корупция – патент на придобиващите.
Разбира се – ПП е винаги основно потърпевша – защото е обект на концентрирани усилия да бъде “хваната”. Ако не може през упоритото ръководство – то тогава да се компрометира през неговите назначения.
Що се отнася до последните – това е поредната обеца как да подбират и работят с хора. Но е толкова и урок за всички, че всеки вече може да бъде хванат: само за последната година видяхме салто мортале при най-близкия човек на Доган, шефа на ДАНС, шефката на парламента; а и при самия президент – както личи дори документално.
За мен е недалновидно и политически грешно да се гледа в пъпа, да се самобичува и дори да се легализира (анти)корупционната комисия!
Коалицията не трябва да изнася своите кадрови слабости пред медиите – започнали още от онзи министър на информационните технологии, оплакал се от натиск и помогнал на Онези да сготвят общинските избори.
Сега е времето ППДБ да сте заедно – за да оцелеете в бурята на мафията. И разкажете най-после с кого си имате работа.
*Текстът е публикуван във фейсбук профила на автора. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
