От 4 до 7 ноември в Европейския парламент в Брюксел се проведе изслушването на 20 кандидати за еврокомисари, сред които и българката Екатерина Захариева. Процедурата е важен етап от утвърждаването на номинираните от националните правителства кандидати. Всяко едно изслушване можеше да се гледа на живо на сайта на Европейския парламент. От тези 20 кандидати 19 получиха зелена светлина, тоест бяха оценени положително на ниво комисия или комисии, в които бяха изслушвани, а един получи „оранжева“ светлина, тоест не беше скъсан на устния изпит, но му беше дадено домашно.
Но как се представиха останалите номинирани за еврокомисари от Западна, Северна и Централна Европа.
Марош Шевчович (Словакия, „Социалисти и демократи“)
Предложен ресор – Търговия и икономическа сигурност. Междуинституционални отношения и прозрачност
Шевчович е роден през 1966 г. в Братислава, която по онова време е част от Чехословакия. Учил е в Икономически университет в Братислава и в Московския държавен институт за международни отношения. Има и докторат по международно право от университета „Коменсиус“ в Братислава. По времето на комунизма в Чехословакия е бил член на местната комунистическа партия. Женен е и има три деца.
В професионален план първоначално е заемал дипломатически, политически и ведомствени постове в чехословашката администрация. Бил е съветник във външното министерство на Чехословакия, консул в посолството на Чехословакия в Зимбабве, заместник на посланика на Чехословакия в Канада. След разпадането на Чехословакия е началник на канцеларията на външния министър на Словакия, заместник-директор на отдела за страните от НАТО и ЕС във външното министерство на Чехословакия, заместник ръководител на мисията на Словакия в ЕС, посланик на Словакия в Израел, ръководител на отдела за двустранно сътрудничество към министерството на външните работи на Словакия, ръководител на отдела за външни работи към министерството на външните работи на Словакия, постоянен представител на Словакия в ЕС, евродепутат. Заема различни постове в ЕК от 2009 г., като е заместник – председател на ЕК, отговарящ за междуинституционалните отношения и администрацията, заместник-председател на ЕК по въпросите на енергийния съюз и координирането на европейската космическа политика, заместник-председател на ЕК по междуинституционалните въпроси. От август 2023 г. е изпълнителен заместник-председател на ЕК за европейската зелена сделка, междуинституционалните отношения и прогнозирането.
През 2019 г. Шевчович се кандидатира за президент на Словакия. На първия тур на изборите получава 18,66 процента и се класира за втория тур след Зузана Чапутова, която получава на първия тур 40,57 процента. На втория тур губи от Чапутова с 41,59 процента спрямо 58, 41 процента.
Изслушването му беше на 4 ноември. По време на него Шевчович засегна комплекси въпроси, като търговията с Китай, търговията със САЩ при нов американски президент, търговските отношения с Украйна, сключването на споразумения за свободна търговия – все въпроси, пораждащи скептицизъм и безпокойство у производителите в ЕС. По някои от тези въпроси Шевчович обаче се въздържа от конкретика. Той например не съобщи график за подписването на споразумението за свободна търговия между ЕС и латиноамериканския земеделски колос МЕРКОСУР, който плаши европейските земеделци. Договорът разпалва гнева на европейските селскостопански производители, опасяващи се, че той ще доведе до заливане на ЕС със земеделска продукция от Аржентина, Бразилия, Парагвай, Уругвай и Боливия за сметка на европейската продукция. Договорът е оспорван и от Франция, отбелязва Франс прес. Сега са в ход преговори на техническо ниво по споразумението. Шевфчович заяви по темата по време на изслушването, че се надява това споразумение да бъде сключено на равнопоставена и справедлива основа, отбелязва Франс прес.
По време на устния си изпит Шевчович се справи добре благодарение на дългогодишния си опит в ЕК, включващ подобни тестове, отбелязват „Политико“ и Франс прес. Ресорът му е обаче тежък в момент, в който председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен възприе подход за намаляване на традиционния стремеж на ЕС да сключва споразумения за свободна търговия с останалия свят – една политика, която би превърнала Европа в търговска крепост, отбелязва „Политико“. Тя иска освен това да впише такива въпроси, като търговската защита и изготвянето на нова стратегия за икономическата сигурност на ЕС в една нова икономическа политика на блока. Постът на Шевчович ще го принуди да обмисля начини на действие в търговията на ЕС с Китай, белязана от дисбаланси в полза на Пекин. А сега, когато Тръмп е избран за президент, Шевчович ще трябва да се съобразява и с новата реалност в САЩ, в която ще доминират лозунгите на Тръмп „Америка на първо място“ и да „Направим Америка отново велика“. В допълнение за ключовите икономически и финансови постове в бъдещата президентска администрация на републиканския милиардер се спрягат имена на скептично настроени към споразуменията за свободна търговия лоялисти на Тръмп, припомня Ройтерс.
По време на изслушването му на 4 октомври Шевчович се постара да покаже, че бидейки еврокомисар, той няма да се влияе от националистическата политика на словашкото правителство на Робърт Фицо. Той например изтъкна, че прокитайската линия на словашкия кабинет, илюстрирана от наскорошната визита на Фицо в Пекин, няма да попречи на работата му като еврокомисар. Но Шевчович не даде яснота по въпроса как Брюксел възнамерява да се противопостави на евтиния китайски внос в блока и дали ЕК ще предложи нов инструмент за търговска защита в тази насока, въпреки отправени въпроси по темата, отбелязва „Политико“. Шевчович говори за евентуално споразумение между ЕС и Китай относно минималните цени на електромобилите, като заяви, че всяко подобно споразумение, постигнато с китайски производители, трябва да бъде ефективно и приложимо, отбелязва Ройтерс. Това изказване дойде в момент, в който ЕС увеличи митата за китайските електрически возила до 45,3 процента. Но същевременно продължават преговорите с Китай как тези мита да бъдат избегнати посредством ангажимент от китайска страна относно цените на внесените китайски електромобили в ЕС, припомня агенцията.
Валдис Домбровскис (Латвия, Европейска народна партия)
Предложен ресор: Икономика и производителност. Изпълнение и опростяване
Домбровскис е роден през 1971 г. в Рига. Има бакалавърска степен по физика от Латвийския университет и бакалавърска степен по инженерни науки от Техническия университет на Рига. Домбровскис има и магистърска степен по физика от Латвийския университет и магистърска степен по специалността „Мита и данъчна администрация“ от Техническия университет в Рига. През годините е бил на различни длъжности в Латвийската централна банка, бил е финансов министър и премиер на Латвия, латвийски депутат и евродепутат. От 2014 г. заема позициите на еврокомисар и на заместник-председател на ЕК. Отговаря за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари, а после за търговията. Сега е и изпълнителен заместник-председател на ЕК, отговарящ за икономиката, която работи за хората.
Изслушването му беше на 7 ноември и очаквано Домбровскис изкара изпита. За латвиеца, който подобно на Шевчович, е ветеран в ЕК, това беше позната задача, отбелязва „Политико“. Като комисар по въпросите на икономиката и производителността, изпълнението и опростяването, той ще бъде главен координатор по инвестициите, като основните му отговорности ще бъдат насочени към съгласуване на средствата, разпределяни на национално ниво и на ниво ЕС, и за намаляване на бюрокрацията. Домбровскис се справи с продължилото повече от три часа изслушване като професионалист. Той повтори на няколко пъти ангажимента си за улесняване на работата на малките бизнеси в ЕС чрез намаляване на бюрокрацията, без това да води до нарушаване на социалните и екологичните стандарти на блока. Но все пак никой от изпитващите го не успя да разбере какво наистина мисли той за емитирането на общи дългови облигации като начин за набиране на огромни инвестиции, от които ЕС се нуждае, за да намали разликата в производителността спрямо основните си конкуренти в света – Китай и САЩ, отбелязва „Политико“. Подобна препоръка се съдържа в доклада на бившия италиански премиер и бивш управител на Европейската централна банка Марио Драги, който европейските лидери дискутираха по време на неформална среща в Будапеща на 8 ноември и който беше изготвен по поръчка на Фон дер Лайен, припомня Франс прес. Повишаването на европейското производство и на европейския производствен капацитет, за да може Европа да не е зависима от други страни и да е конкурентноспособна, е лайтмотивът на редица европейски лидери, сред които председателката на ЕК и президентът на Франция Еманюел Макрон.
По време на изслушването му в Европарламента Домбровскис също така изтъкна и важността на запазването на потока от средства за Украйна в момент, в който отвъд Атлантика анализатори се питат дали бъдещата републиканска администрация на Тръмп ще направи същото и ако да, то в каква степен.
Оливер Вархей (Унгария, Патриоти за Европа)
Предложен ресор – Здравеопазване и хуманно отношение към животните
Оливей Вархей е роден през 1972 г. в Сегед. Завършва право в Университета в Сегед. Има магистратура по европейки юридически науки в университета в Олборг в Дания. Женен е и има три дъщери. Работил е в министерството на промишлеността и търговията, в отдела по хармонизация на европейското законодателство и интеграция към министерството на външните работи на Унгария, бил е началник на кабинета и началник на правовия отдел във външното министерство на Унгария, бил е и началник на отдела за европейско законодателство към унгарското правосъдно министерство. Бил е юристконсулт и началник на юридическия отдел на мисията на Унгария в ЕС, в даден момент е бил заместник ръководител и ръководител на тази мисията. Работил е и в департамента на ЕК по координация и хармонизация, бил е началник на звеното, отговарящо за индустриална собственост към Главната дирекция за вътрешен пазар и услуги в ЕК.
От 2019 г. става член на ЕК, като еврокомисар за политиката на добросъседство и разширяване, един ключов ресор, който го поставя в контакт със страните със статут на кандидати за членство, със страните съседки на ЕС и със страните, заявили в този период желание да се присъединят към ЕС. Тази позиция той заема и когато Русия започва инвазията си в Украйна, което именно подтиква Украйна, Молдова и Грузия да поискат спешно да им бъде предоставен статут на кандидати за членство в ЕС. Но през този период правителството на Виктор Орбан единствено запазва близките връзки с Москва и на няколко пъти до последно прави спънки на приемането на разнородни санкции срещу Русия или на отпускането на помощи за Украйна. Сега Унгария е ротационен председател на ЕС. В началото на това председателство Орбан посети Киев, за да се запознае с формулата за мир на украинския президент Володимир Зеленски. После обаче Орбан посети и Москва и Киев, като обяви, че е там на мисия за мир. Но останалите европейски лидери се дистанцираха от него, а Брюксел заяви, че не го е упълномощавал да предприема подобно начинание. В разгара на тези полемики на Оливер Вархей, който отново беше издигнат от Будапеща за еврокомисар, беше предложен нов ресор в бъдещата Еврокомисия на Урсула фон дер Лайен, който беше възприет като един вид понижение спрямо сегашния му ресор. Но новият ресор на Вархей не е никак за подценяване, защото той включва работа на европейско ниво за постигане на по-добра подготвеност на ЕС за бъдещи пандемии и за запазване на веригите на доставки в здравеопазването в случай на извънредни ситуации.
През 2023 г. Вархей си навлече гнева на евродепутатите заради това, че ги нарече идиоти по време на сесия от типа „въпроси и отговори“, посветени на политиката на ЕС по разширяването, припомнят „Политико“ и „Евронюз“. В даден момент от сесията на Вархей бяха зададени въпроси за това, че Сърбия не следва европейските санкции срещу Русия. След като отговори на въпросите, Вархей беше уловен да казва на унгарски изречение, в което дефинира задаващите му въпроси евродепутати като идиоти. Последваха призиви за неговата оставка, а той се извини, каза, че става дума за недоразумение и че думите му са били извадени от контекста и са били част от негов личен разговор с началника на неговата канцелария.
Изслушването на Вархей за новия му еврокомисарски пост беше на 6 ноември. И той не получи незабавно положителна оценка, защото редица присъствали на изслушването евродепутати решиха, че не е отговорил на очакванията им. След изслушването само крайнодесните европарламентарни групи и Европейските консерватори и реформисти на Джорджа Мелони, която поддържа добри отношения с унгарския премиер, са подкрепили Вархей, разказва „Политико“. Групите на „Зелените“, на „Обнови Европа“, на „Социалистите и демократите“ са поискали второ изслушване на Вархей. Европейската народна партия е настояла за втори кръг от писмени въпроси, на които той да отговори. По принцип преди всяко изслушване кандидатите отговарят вече на един кръг от писмени въпроси. В случая с Вархей накрая изпитващите го стигнаха до консенсус той да отговори до понеделник писмено на нов кръг от въпроси на евродепутатите. След което ще има нова среща на координаторите на политическите групи в европарламентарните комисии, изпитващи Вархей, и на тази среща ще бъде решена съдбата на унгареца.
Това, че Вархей не получи зелена светлина веднага след изслушването му беше удар за Будапеща, нанесен точно в навечерието на домакинството й на две срещи на върха. Едната се състоя на 7 ноември и беше петата среща на върха на разширения европейски формат Европейска политическа общност, иницииран от френския президент Еманюел Макрон. Втората среща се състоя на 8 ноември и беше неформална среща на върха на европейските лидери, припомня Франс прес.
По време на изслушването му на 6 ноември Вархей беше подложен на много критични въпроси относно вижданията си за правата на жените и относно абортите, отбелязва Франс прес. За абортите той например подкрепя идеята всяка страна членка да си има своя политика. На изслушването той неколкократно заяви, че е съюзник на жените, но че темата за абортите е извън европейските компетенции, което не се хареса на привържениците на политиката за либерализиране на абортите. „Тук става дума повече за един конституционен въпрос и за права на човека, отколкото за един медицински въпрос“, заяви Вархей. „Ние имаме различни решения, страна членка по страна членка. И това е избор на обществото“, добави той, цитиран от Франс прес. „Защо си мислите, че не съм съюзник на жените? Аз прекарвам живота си с четири жени“, добави още унгарецът, визирайки съпругата си и трите си дъщери.
В Унгария прекратяването на бременността е законно от 1950 г. до дванадесетата гестационна седмица в повечето случаи. Но от идването си на власт през 2010 г. ултраконсерваторът Орбан, който е привърженик на мерките в подкрепа на увеличаване на раждаемостта, прокара нова конституция през 2012 г., в която Унгария защитава „живота на фетуса още от неговото зачатие“. А през 2022 г. беше приета наредба, задължаваща бременните жени да слушат сърдечния ритъм на плода, преди да абортират, припомня Франс прес.
По време на изслушването му в ЕП на 6 ноември Вархей, според някои евродепутати, е изглеждал като човек, който не е наясно, че в ЕС има жени, които умират, защото им е бил отказан достъп до услуги, свързани с репродуктивното и сексуалното здраве, пише „Политико“. Някои евродепутати са имали резерви към Варахей и заради политиката, водена от Орбан, а някои евродепутати са изтъкнали и липсата му на опит в сферата на здравеопазването, отбелязва изданието. Според парламентарни източници „Обнови Европа“ дори е говорила за лишаване на Вархей от мандата му още преди изслушването му. Друг източник казва, че преди изслушването на Вархей Урсула фон дер Лайен е провела среща с ръководителите на „Социалисти и демократи“ Ираче Гарсия, на „Обнови Европа“ Валери Айе и на Европейската народна партия Манфред Вебер. Като на срещата Фон дер Лайен искала да се запознае с това как напредват изслушванията на кандидатите за втората й Еврокомисия, посочва „Политико“.
Андрюс Кубилюс (Литва, Европейска народна партия)
Предложен ресор: Отбрана и космическо пространство
Андрюс Кубилюс е роден през 1956 г. във Вилнюс. В личен план е женен и има две деца и трима внуци. Кубилюс е завършил физика в университета във Вилнюс. След научна кариера, той е избран за депутат в литовския парламент, на който е бил в даден момент заместник-председател и председател. Бил е два пъти премиер на Литва. През 2019 г. е избран за евродепутат и в ЕП е парламентарен докладчик за Русия. Преизбран е за евродепутат на изборите през юни на настоящата година. След това той беше номиниран от Вилнюс за еврокомисар и получи несъществувал досега ресор – отбрана. Създаването на този нов ресор отразява превръщането на сигурността в приоритет за ЕС след руската пълномащабна инвазия в Украйна. Решението е знаково, още повече като се има предвид, че по принцип отбраната технически не е от компетенциите на съюза и сътрудничеството между страните членки в тази сфера е на междудържавно равнище, се отбелязва в аналитичен материал на БТА, публикуван на 18 август 2024 г. Показателно е и, че за европейски комисар по отбраната бе номиниран именно представител на ЕНП и на Литва. Дясната консервативна формация, която има най-голяма група и в новия състав на Европейския парламент, подкрепя твърдо Украйна. А Литва, подобно на другите две балтийски страни Латвия и Естония, е сред най-твърдите поддръжници на нападнатата от Русия Украйна, която подобно на тях беше в хватката на Москва по времето на СССР, а преди това – и на Руската империя, се отбелязва още в анализа на БТА.
Кубилюс е авторитетна личност в ЕС. На него се приписва икономическо съживяване на страната му по време на финансовата криза през 2008 г., отбелязва Франс прес. Сега ролята на Кюбилюс като еврокомисар за отбраната ще бъде да укрепи отбраната на Европа. Но обхватът на отговорностите, произтичащи от поста му, все още трябва да бъде уточнен, отбелязва Франс прес.
Фон дер Лайен заяви, че еврокомисарят за обрана ще работи за развитието на един европейски отбранителен съюз, който да не е конкуренция или алтернатива на НАТО, а който да е допълнение на алианса. Еврокомисарят за отбрана ще работи и за укрепването на инвестициите във военната промишленост на ЕС. През юни Фон дер Лайен заяви, че ще са необходими 500 милиарда евро за укрепване за 10 години на европейската отбрана. Но набавянето на тази сума може да се сблъска с нежеланието на някои страни членки да правят подобни инвестиции в момент, в който ЕС трябва да финансира между другото и енергийния си преход, отбелязва Франс прес. Много страни членки гледат на отбраната си и като на суверен въпрос и усилията за обединяване на европейско ниво в тази насока, подети от еврокомисар от малка европейска държава, може да се окажат трудни.
Кубилюс ще работи заедно с новия дипломат номер едно на ЕС, естонката Кая Калас, която е номинирана и за заместник-председател на ЕК по въпросите, свързани с политиката на сигурността. Литовецът ще трябва да координира и действията си с тези на Хена Виркунен, която е номинирана за изпълнителен заместник-председател на ЕК и в чиито компетенции влиза и раздел, свързан със сигурността.
Кубилюс също така подкрепя Украйна и призовава за повече усилия от страна на ЕС в тази насока, припомня Франс прес.
Изслушването на Кубилюс, завършило с положителна оценка, беше на 6 ноември, ден след победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ. Визията, която литовецът очерта по време на устния му изпит, беше, че през 2025 г. Русия ще харчи за отбрана повече, отколкото целият ЕС, докато вниманието на САЩ неизбежно ще бъде отвлечено от действията на Китай и те ще са по-малко загрижени за европейската сигурност, пише „Политико“. Това означава, че е време ЕС да се подготви и то бързо, добави той, като настоя бюджетът на ЕС да бъде „настроен“ така, че да се харчи повече за отбрана и препоръча многонационалните трансгранични проекти пред чисто национални инициативи в областта на отбраната. Такива проекти има сега например между Германия и Франция за нов танк, между Германия, Франция и Испания за нов боен самолет и между Италия, Великобритания и Япония също за нов изтребител.
На изслушването му Кубилюс призова за вдъхване на живота на един истински Европейски отбранителен съюз, който няма да бъде предназначен да води война, а да поддържа мира. Той предупреди, че затова ще бъдат нужни повече европейски средства. Кибилюс подчерта, че ЕС трябва да харчи повече за отбраната си не заради избирането на Тръмп за президент, а заради руската заплаха. Но сега много европейски страни се питат доколко солидна ще бъде трансатлантическата връзка и доколко САЩ ще продължат да финансират военна помощ на Украйна, допълва Франс прес. Тръмп вече заплаши европейските съюзници на САЩ да ги „зареже“, ако не харчат повече за сигурността си и прецени като много високи сумите, отделяни от САЩ за подпомагане на Украйна, припомня агенцията. Европейците увеличиха бюджетите си за отбрана от началото на руската инвазия в Украйна, но според Кубилюс са нужни още повече средства. Той също така предупреди, че според наскорошни доклади на разузнавателни служби Русия би могла да тества решимостта на ЕС и на НАТО до края на десетилетието. „Ето защо ние трябва по спешен начин да укрепим състоянието на готовност на ЕС за евентуална военна агресия. По този начин ние можем да разубедим Русия“, допълни той. „Ние не искаме война, ние искаме мир и следователно ние трябва да сме готови да се защитаваме“, каза Кубилюс, цитиран от Франс прес.
Тъй като литовецът ще отговаря и за европейската космическа програма, на изслушването той заяви, че ще се фокусира като еврокомисар върху стимулирането на частните компании, разработващи ракети, и върху намирането на начини да се извлече повече полза от съществуващите сателитни програми на блока, отбелязва „Политико“. Космосът е все по-актуална тема, тъй като все повече страни напредват с космическите си програми. Частни американски компании в САЩ пък постигат все повече успехи в развитието на „космически возила“.
Йозеф Сикела (Чехия, Европейска народна партия)
Предложен ресор: Международни партньорства
Йозеф Сикела е роден през 1967 г. в Рокицани по времето, когато градът е в пределите на Чехословакия. Завършва Университета за бизнес и икономика в Прага. Сикела е изградил успешна 20-годишна кариера в банковия сектор на Чехия и зад граница, чиято кулминация е председател на борда на директорите на австрийската банкова институция „Ерсте Груп“. Преди това е ръководил борда на директорите на клона на същата група в Украйна. След банковата кариера е назначен за министър на промишлеността и търговията в правителството на Петър Фиала. На тази позиция той отговаря за усилията на Чехия да се противопостави на опитите на Русия да използва енергията като оръжие. На поста той изиграва и роля в развитието на чешкия енергиен сектор и в разработването на източниците на възобновяеми енергии. Сикела оказва подкрепа и за промишлените сектори с висока добавена стойност и за привличането на стратегически инвестиции в модерните промишлени отрасли. По време на Чешкото ротационно председателство на ЕС през 2022 г. Сикела е председателствал заседанията на европейския съвет за транспорта, телекомуникациите и енергетиката, координиращ европейския отговор на нарушенията на енергийния пазар на ЕС, причинени от войната на Русия в Украйна. През юни миналата година в интервю за чешкото издание „Право“ Сикела заявява интерес към позиция на еврокомисар. В личен план Сикела е женен и има една дъщеря.
Изслушването му за еврокомисар беше на 6 ноември. Той получи положителна оценка, но според „Политико“ представянето му не е било в някои аспекти добро и той е показал незадълбочени познания по някои въпроси, свързани с ресора му, а понякога дори е имал трудности да намери правилните думи, за да изложи своите тези. Сикела обаче е блеснал, когато са му били зададени въпроси, свързани с парите, финансирането и инвестициите. По време на изслушването му той е говорил за европейската програма за мащабни инвестиции по света, известна като „Глобален портал“. Тя се смята за усилие на ЕС да конкурира мащабната програма на Китай за инвестиции в различни точки по света, известна като „Един пояс, един път“ или „Нови пътища на коприната“. По време на изслушването му Сикела е заявил, че му е възложен точно този ресор в ЕК, за да превърне тази европейска инвестиционна програма от стартъп в мащабна инициатива, пише „Политико“.
Подобни партньорства от типа на „Глобален портал“ се възприемат от някои европейски лидери като полезно средство за развитието на страни, през които транзитират или от които потеглят към ЕС незаконни мигранти. Италия има своя програма в тази насока – „План Матеи“ за развитието на Африка, но призовава за общи европейски усилия в тази насока. Ресорът на Сикела – за партньорства с трети страни – е пряко свързан и с темата за намаляване на незаконната миграция чрез финансиране на развитието на страни на произход и на транзит на мигрантите. На изслушването на Сикела бяха зададени въпроси в тази насока. На тях той отговори балансирано, като призна, че „Глобален портал“ може да помогне за стимулиране на икономическия растеж и да даде икономическо бъдеще на хората в техните родни страни. Но същевременно той не се ангажира с принуждаване на страните, получаващи средства по проекти за развитие, да приемат върнатите им от ЕС незаконни мигранти, посочва „Политико“.
Пьотр Серафин (Полша, „Социалисти и демократи“)
Предложен ресор: Бюджет, борба с измамите и публична администрация
Серафин е роден през 1974 г. в Суленчин. Завършва икономика във Варшавското училище за икономика и право във Варшавския университет. Има следдипломна квалификация по европейска интеграция от Университета в Съсекс. Женен е и има две деца. През годините Серафин е работил в полския Комитет за европейска интеграция, бил е заместник ръководител на кабинета на европейския комисар по финансовото планиране и бюджета Янош Левандовски. Бил е държавен секретар в полското министерство на външните работи, бил е началник на кабинета на председателя на Европейския съвет Доналд Туск. През 2023 г. беше назначен за постоянен представител на Полша в ЕС. За Пьотр Серафин се смята, че е довереното лице на Туск, който от година е премиер на Полша. За Серафин се казва, че е най-големият европеец сред поляците, отбелязва Франс прес. Смята се, че познава тънкостите на брюкселската администрация. А постът, който му се поверява, е ключов в навечерието на трудни преговори за определяне на финансовите перспективи на ЕС.
Изслушването на Серафин беше на 7 ноември и мина безпроблемно По време на него полякът показа силен политически нюх, чар и ораторски умения. По отношение на финансиране на отбраната Серафин избегна да посочва конкретни цифри за разходите, посочва „Политико“. Ресорът на Серафин ще изисква от него и усилия за по-ефективна борба с измамите на европейско ниво и за намаляване на бюрокрацията в публичната администрация, която е набеждавана за спънка пред инвестициите и растежа.
Магнус Брунер (Австрия, Европейска народна партия)
Предложен ресор: Вътрешни работи и миграция
Брунер е роден през 1972 г. в град Хьохст. Завършва право в Университета в Инсбрук и Университета на Виена. Завършва бизнес мениджмънт в Университета в Хаген. Учил е и в Кралския колеж в Лондон. Женен е и има три деца. Брунер е министър на финансите на Австрия от 2021 г. в правителството на канцлера Карл Нехамер, а преди това е бил държавен секретар към министерството за климатични действия, околна среда, енергетика, мобилността, иновациите и технологиите. Бил е парламентарист и заместник парламентарен председател. Преди това е заемал и позиции в компании от енергийния сектор. Австрийската агенция АПА го описва като човек, който умее да запазва спокойствие, приятелски настроен е, красноречив е, но е и твърд в позициите си, съобщава австрийската агенция АПА
Постът, за който е предложен Брунер, е ключов. Миграцията беше водеща тема в кампанията за евроизборите. Тя е водеща тема в дневния ред на ЕС. Блокът търси иновативни решения за справяне с този феномен. Страни като Италия вече предприеха самосиндикални мерки, които се наблюдават с интерес, според италианския премиер Мелони. ЕС сключи и споразумения за сътрудничество в областта на миграцията с Тунис, Египет и Мавритания. Заради неспособността на европейските правителства да се справят с миграционния феномен крайната десница беляза възход в много страни от ЕС, в това число и в Австрия, където спечели изборите през септември. Номинирането на австриец за позицията на еврокомисар по вътрешните работи и миграцията е знакова, предвид твърдата позиция на Австрия по миграционното досие.
Постът на Брунер е свързан и с Шенгенската зона за свободно движение. Именно Австрия допусна България и Румъния да се присъединят към тази зона само по въздух и по море, но не и по суша. По време на изслушването на Брунер в Европарламента, което се проведе на 5 ноември, той отчете напредък на България и Румъния по пътя им към цялостно присъединяване към Шенген, съобщи на 5 юни кореспондентът на БТА в Брюксел. „Ще направим необходимото процесът да продължи и Шенген да бъде завършен“, каза той пред евродепутатите. В отговор на въпрос на евродепутата Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП), Брунер посочи, че разговорите за отпадането на проверките по сухопътните български и румънски шенгенски граници продължават. „На прав път сме към пълноправното членство на България и Румъния“, добави той. „В последните седмици имаше много плодотворни разговори, много неща се случиха. Поздравявам двете държави за постигнатия напредък в последните седмици“, заяви Брунер.
На изслушването австриецът сподели, че е бил предупреден, че ресорът, който му се поверява, е като „мисия невъзможна“, която е и с „с висок политически заряд“. На изслушването евродепутатите съзряха у Брунер кандидат за комисар, който знае как да подхожда внимателно и предпазливо по важни въпроси. Той например „не зачеркна“ плана на Мелони за изпращане на кандидати за убежище в Албания, отбелязва „Политико“. Брунер се ангажира с приемането на нова директива за депортиране на незаконни мигранти от ЕС, но каза на законодателите, че не трябва да очакват предложение в тази насока преди юни 2025 г. и то след широки консултации със заинтересованите страни. Той също така обеща, че ще задейства „необходимите процедури“, ако държавите не прилагат новия пакт за убежище и миграция. В отговор на въпроси дали би подкрепил идеята за отпускане на финансиране от ЕС за физически бариери по външните граници на блока, Брунер заяви, че „физическата инфраструктура като огради и стени може да бъде финансирана с европейски средства, от гледна точка на законността. Но засега не разполагаме със средства“. Той обаче обеща финансирането на управлението на границите да бъде „отразено“ в следващия бюджет на ЕС, посочва „Политико“.
Брунер отбеляза значението на укрепването на вътрешната сигурност на ЕС, но не зае твърда позиция срещу страните от ЕС, които са възстановили проверките по границите в Шенгенската зона. Брунер пое и ангажимент за нова стратегия за вътрешна сигурност на ЕС, за план за действие срещу трафика на наркотици и за повишаване на капацитета на „Европол“.
Хаджа Лабиб (Белгия, „Обнови Европа“)
Предложен ресор: Готовност и управление при кризи. Равенство
Хаджа Лабиб е родена през 1970 г. в Бусю в семейството на алжирци от областта Кабилия. Омъжена е и има три деца. Завършва журналистика и комуникации в Брюкселския свободен университет. От юли 2022 г. е външен министър Белгия, отговарящ и за европейските въпроси и външната търговия. Била е и депутат, а преди това е работила като журналист и водещ в няколко белгийски медии.
Изслушването й беше на 6 ноември. По време на него Лабиб заяви, че европейските ценности за равенство и съпричастност са я направили това, което е днес – потомък на алжирски имигранти, постигнал възможността да стане журналист, а след това и министър на външните работи. Лабиб бе предпочетена от Фон дер Лайен за белгийски кандидат за еврокомисар пред досегашния белгийски еврокомисар по правосъдието Дидие Рейндерс, включително заради това, че е жена и с нейното присъствие в новата ЕК на еврокомисарите се осигурява по-добро равенство на половете, се отбелязва в кореспонденция на БТА на 7 ноември от Брюксел.
Лабиб надмина всички очаквания по време на изслушването й, както по отношение на представянето си, така и по отношение на това, че отговаряше с лекота на въпроси, свързани с нейния ресор, отбелязва „Политико“. По време на изслушването евродепутатите се съсредоточиха предимно върху частта „Равенство“ от нейния ресор, като задаваха въпроси за равенството между половете, за сексуалното репродуктивно здраве, за абортите и правата на жените, но от време на време се задълбочаваха в темата за готовността на ЕС да посреща бъдещи кризи, пише „Политико“. Равенството е тема, която е актуална в съюза, в който ръководните постове все още са поверени основно на мъже и продължава да има различия в заплащането на труда на мъжете и на жените. При съставянето на своята нова ЕК Фон дер Лайен настоя двата пола да бъдат представени поравно. Ето защо някои страни, подготвили мъже за кандидати, в крайна сметка излъчиха за кандидати жени. Така в предложения състав на ЕК има сега 11 жени.
Частта от ресора на Лабиб за готовност и управление на кризи също е особено актуална в ЕС след поредица от кризи, през които той премина, като финансова, бежанска, пандемична, енергийна. По време на тези кризи ЕС се показа неподготвен в много аспекти или пък реакцията му беше хаотична. Сега усилията на бъдещия еврокомисар, на който е поверен ресорът, ще се фокусират върху повишаване на готовността на ЕС да посреща единно кризите.
Името на Лабиб обаче беше забъркано в скандал с посещение на Крим през 2021 г. Тогава тя отиде там като журналист на медията Ер Те Бе Еф за радиорепортаж от фестивал по покана на руска културна организация с издадена от Русия виза, припомня „Либр Белжик“. Тя беше разкритикувана за това посещение, когато после стана министър на външните работи. На този пост обаче тя потвърди подкрепата на Белгия за Украйна срещу Русия. Тя посети на два пъти Киев – през 2022 г. и 2024 г. и защити идеята за изпращане на изтребители Еф-16 на Украйна. Името на Лабиб беше забъркано и в скандал с издаване на входни визи за Белгия на руски и ирански представители за участие в конференция на кметове в Брюксел през юни миналата година. Лабиб беше подложена тогава на вот на недоверие в парламента, но оцеля, припомня Ройтерс. Въпроси относно тези две полемики бяха зададени на Лабиб по време на изслушването й, но тя успя да ги преодолее, без да изгуби самообладание, отбелязва „Политико“.
Кристоф Ханзен (Люксембург, Европейска народна партия)
Предложен ресор: Селско стопанство и храни
Ханзен е роден през 1982 г. Завършва университета „Луи Пастьор“ в Страсбург в специалността геонауки, екологични науки и управление на риска. През годините е бил депутат в Люксембург, евродепутат, постоянен представител на Люксембург в ЕС. Женен е и има две деца.
Отрасълът, който му е поверен, е ключов заради напрежението сред европейските селскостопански производители, довело до протести и блокади през изминалата зима в редица европейски страни. Земеделците са силно настроени срещу зелената сделка и екологичните цели на ЕС, както и срещу сключване на споразумения за свободна търговия, заливащи пазара с чужда продукция. В някои страни има опасения и от вноса на украинска продукция.
По време на изслушването му на 4 ноември, което Ханзен премина успешно, той обеща справедливо ценообразуване за фермерите, „екологични огледални клаузи“ за вноса на селскостопански продукти и обновяване на поколенията в селското стопанство. По някои въпроси той се отклони от консервативните си позиции. Например той омаловажи мащаба на вредните емисиите от животновъдството и разкритикува идеята за система за търговия с емисии от селското стопанство. По други въпроси той се показа прогресивен, като намекна, че опасенията на земеделците от присъединяването на Украйна към ЕС са преувеличени и дори се обяви в подкрепа на споразумението за свободна търговия между ЕС и Меркосур, отбелязва „Политико“.
Изслушването на Ханзен обаче беше и силно емоционално, посочва Франс прес. Той разказа за живота на брат си, който е бил фермер. Миналата година той е починал при падане по стълби. Ханзен сподели това в отговор на въпрос, свързан с ръста на самоубийства сред земеделците. „При него не ставаше дума за психически проблеми, но съм сигурен, че това беше свързано с много фактори, касаещи земеделците, като например финансовите трудности и умората“, заяви Ханзен. Той спомена за развода на брат си, за натиска на банките над него, за това, че той не е споделял с околните, че е имал проблеми. „Земеделците са подложени на особен натиск, ние трябва да отчитаме това“, подчерта Ханзен. „При тях има увеличение на случаите на самоубийства, но също и на инциденти, защото те не си доспиват“, заяви Ханзен и видимо разстроен определи това като недопустимо. Тези откровения на Ханзен оставиха от евродепутатите впечатлението, че той ще бъде еврокомисар, който е наясно с проблемите на хората в сектора, а няма да бъде само поредния евробюрократ.
Вопке Хукстра (Нидерландия, Европейска народна партия)
Предложен ресор: Климат, нулеви нетни емисии и чист растеж
Хукстра е роден през 1975 г. в Бенеком. Завършил е право в Университета в Лейден. Женен е и има четири деца. Бил е министър на външните работи, заместник премиер, министър на финансите, парламентарист. Преди това е заемал постове в компаниите „Шел“ и „Маккинзи“. От 2023 г. е еврокомисар за климатичните действия.
Постът на Хукстра е свързан с амбициите на ЕС да намали парниковите емисии в блока. Сега в ЕС нетните парникови емисии са намалели с 37 процента спрямо 1990 г., обяви на 31 октомври Европейската агенция за околната среда. Ако така продължават нещата, то ЕС ще бъде в състояние до 2030 г. да намали парниковите си емисии с 43 процента спрямо 1990 г. Това е доближаване до набелязаната цел от намаляване с 49 процента на нетните емисии до 2030 г. Но това ще стане ако 22 страни членки предприемат допълнителни мерки в тази насока, с които те се ангажираха, но така и не са приложили все още, посочва Франс прес.
Брюксел има за цел постигане на така наречения климатичен неутралитет през 2050 г. Една от първите задачи на новата еврокомисия на Фон дер Лайен ще бъде да отправи препоръка за намаляване до 2040 г. с 90 процента на емисиите на парниковите газове в блока спрямо 1990 г. Но това ще бъде трудна задача, предвид противопоставянето от страна на твърдите консерватори и крайнодесните партии.
ЕК също така подчерта на 31 октомври, че екстремни климатични бедствия, като наводненията в Испания, са свързани с климатичните промени. Но в това трябва да бъдат убедени и консервативните производители и фермерите в Европа, според които една конкурентоспособна икономика и зеления преход не вървят ръка за ръка.
Изслушването на Хукстра беше на 7 ноември и той го премина безпроблемно. Той обеща да не отстъпва от съществуващите зелени политики и потвърди подкрепата си за 90-процентна цел за климата до 2040 г. Той говори и защо зеленият преход трябва да бъде социално справедлив, но така и не поясни как смята да гарантира, че е такъв. Той не уточни и как ще се постигне целта за редуциране на парниковите емисии до 2040 г. Хукстра не уточни как възнамерява да подготви Европа за климатични бедствия. Но той успя все пак да постигне деликатен баланс между това да даде достатъчно ангажименти за климата на „Зелените“ и да успокои консерваторите с обещания за диалог и подкрепа за индустрията. Той каза и, че ще настоява за мерки, които да накарат големите замърсители да плащат, отбелязва „Политико“.
Йесика Росвал (Швеция, Европейска народна партия)
Предложен ресор: Околна среда, устойчивост на водните ресурси и конкурентоспособна кръгова икономика
Йесика Росвал е родена през 1972 г. в Упсала. Завършва право в Университета в Стокхолм и право в Университета в Упсала. Първоначално работи като адвокат. После е избрана за депутат в парламента на Швеция, където е оглавявала няколко парламентарни комисии. От 2022 г. министър по европейските въпроси в правителството на Улф Кристершон. Разведена е с две деца.
Изслушването на Росвал беше на 5 ноември. На него шведката трябваше да отговаря на трудни въпроси по почти всяка тема, свързана с нейния обширен ресор – от насърчаването на земеделските стопани да намалят въглеродния си отпечатък и да опазват биоразнообразието до хармонизирането на управлението на отпадъците в държавите от ЕС и създаването на единен пазар за вторични суровини. В светлината на катастрофалните наводнения, които сполетяха Валенсия, Испания, миналата седмица, кандидатът за комисар беше разпитан за плановете ѝ да гарантира, че ЕС е по-добре подготвен за все по-честите климатични събития, рисковете от наводнения и недостига на вода. Розвал беше одобрена за поста, въпреки че на моменти се представи неуверено, отбелязва „Политико“. Одобрението за нея обаче дойде едва след 24-часови преговори между политическите групи в ЕП, отбелязва Франс прес
Дан Йоргенсен (Дания, „Социалисти и демократи“)
Предложен ресор: Енергетика и жилища
Йоргенсен е роден през 1975 г. в Одензе. Завършва политически науки в Университета в Орхус и същата специалност във Вашингтонския университет. Бил е министър на енергетиката, на климата, на сътрудничеството в областта на развитието, а също и депутат, и евродепутат.
По време на изслушването му, което беше на 5 ноември и което беше успешно, датският кандидат за еврокомисар се справи с трудните въпроси за достъпните цени и наеми на жилища, разходите за енергия и възобновяемите енергийни източници, като съумя и да разказва и шеги, които предизвикаха многократен смях от страна на членовете на ЕП, отбелязва „Политико“. Но пред Йоргенсен стои огромна задача – да намали цените на енергията в ЕС, което е от съществено значение за плановете на блока да остане конкурентоспособен на САЩ и Китай. В преследването на тази цел той обеща да се съсредоточи върху възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност, по-добрата мрежова инфраструктура, засилената цифровизация и по-бързото издаване на разрешителни. Йоргенсен обеща и да се фокусира върху новите технологии, като например тези за улавянето на въглерод и зеления водород.
Въпреки чара и харизмата си датчанинът не се представи по време на изслушването като последовател на ядрената енергетика и отхвърли идеята за наливане на европейски пари в нови ядрени проекти, което не се хареса на „проядреноенергийните“ законодатели. Йоргенсен отказа и да предостави подробности или срокове за преразглеждане на правилата на ЕС за държавните помощи в областта на енергетиката и за постепенното изтегляне на руската енергия от блока, както и за това откъде ще намери пари за изпълнението на амбициозната си програма, посочва „Политико“.
Майкъл Макгра (Ирландия, „Обнови Европа“)
Предложен ресор: Демокрация, правосъдие и върховенство на закона
Макгра е роден през 1976 г. в Корк. Учи търговия в Университетския колеж на Корк. Женен е и има седем деца. Макгра е бил министър на публичните разходи и реформи и министър на финансите, както и депутат в ирландския парламент.
Изслушването на ирландския кандидат беше на 5 ноември и той се представи според очакванията и получи одобрение, отбелязва „Политико“. Макгра заяви твърда воля да се противопостави на държавите членки, които с действията си водят до отслабване на върховенството на закона, обеща да бъдат избягвани двойните стандарти и даде ясен ангажимент да се отстоява върховенството на правото на ЕС. Приоритетите на Макгра включват прилагането на новия правилник на блока за свободата на медиите и на предстоящия закон за дигиталната справедливост за справяне с пристрастяващите „бизнес модели“ на социалните медии, които могат да навредят на децата, отбелязва „Политико“.
Мария Луиш Албукерк (Португалия, Европейска народна партия)
Предложен ресор: Финансови услуги и инвестиционен съюз
Мария Луиш Албукерк е родена през 1967 г. в Брага. Омъжена е и има три деца. Завършва икономика от Университета Лузиада в Лисабон, Има магистратура от Лисабонското училище за икономика и докторат по политически и социални науки от Лисабонския университет. Била е депутат в португалския парламент, заемала е позиции в министерството на финансите на Португалия, била е министър на държавните финанси и заместник-министър на финансите все в периода след финансовата криза в Португалия, през който страната оздравяваше финансите си. Като финансов министър тя е отговаряла за националния бюджет, данъците, финансовия сектор, държавните предприятие, държавната хазна, държавния дълг, за международните финансови връзки и за сътрудничеството в областта на икономическото развитие. Била е на ръководен пост в Португалската агенция за управление на дълга. Заемала е и постове и в частни финансови компании.
Изслушването й беше на 6 ноември и тя беше одобрена. По време на него Албукерке заяви, че е отворена за различни подходи за излизане от задънената улица, в която се намира секторът на финансовите услуги в ЕС. Тя каза, че е отворена и към различни подходи с цел разширяване на резерва от частни инвестиции в ЕС и за постигане на напредък в създаването на схема на ЕС за гарантиране на банковите депозити, отбелязва „Политико“. Португалката представи и някои конкретни идеи относно вече приетите правила за банковото дело и зеленото финансиране, като отбеляза, че ЕС трябва да запази курса, тъй като е важно да се съсредоточи върху финансовата стабилност, за да се избегне нов икономически срив.
Сега от Албукерке ще се очаква да предложи конкретни идеи за това как да се създаде на европейско ниво „съюз на спестяванията и инвестициите“, при който спестителите да бъдат подтикнати да инвестират. От нея ще се очакват и идеи за по-лесното движение на парите в рамките на блока. Тя също така ще бъде подложена на натиск да намали бюрокрацията в отрасъла, посочва „Политико“.
Глен Микалеф (Малта, „Социалисти и демократи“)
Предложен ресор: Справедливост между поколенията, младеж, култура и спорт
Микалеф е роден през 1989 г. Има бакалавърска степен по търговия и магистърска степен по европейски въпроси, политика, право и икономика от Университета на Малта. Работил е в Европарламента, в министерството на външните работи на Малта, в министерството на правосъдието и е бил ръководител на секретариата на министър-председателя на Малта Робърт Абела.
Отрасълът на Микалеф се смята от мнозина за второстепенен, въпреки че той включва въпроси, свързани с културната идентичност, с поколенческите различия, с проблемите на младежта, индиректно и с младежката безработица и причините за нея, коренящи се в това, че в училищата в редица страни не се акцентира още отрано върху бъдещото професионално ориентиране на подрастващите и те не са подготвяни за професии, от които има нужда трудовият пазар, а за професии, в които има изобилие от кадри.
На 35 години Микалеф е най-младият кандидат за комисар на ЕС и беше първият, който се изправи на устния изпит пред евродепутатите на 4 ноември. Въпреки че никога не е заемал политическа длъжност, той до голяма степен успя да се пребори с насажданата преди изслушването му теза, че е твърде млад и неопитен, за да бъде комисар, отбелязва „Политико“. Културата, младежта и спортът са области, в които ЕК зависи до голяма степен от добрата воля на държавите от ЕС – факт, който Микалеф отчете по време на изслушването му. За доброто представяне на устния изпит на Микалеф помогна фактът, че в портфолиото му има теми, които вълнуват всички, но не предизвикват твърде големи разногласия, като например въздействието на социалните медии върху психическото здраве на младите хора и изключително популярната програма за обмен „Еразъм +“, посочва „Политико“.
Изслушванията на номинираните за еврокомисари от Хърватия, Словения, Кипър и Гърция бяха детайлно представени в емисията „Балкани“ на БТА в периода 4-7 ноември. А биографична справка за петимата балкански кандидати за еврокомисари има тук .
На 12 ноември предстои гранд финалът на изслушванията на кандидатите за еврокомисари. Тогава ще бъдат подложени на огъня на въпросите на евродепутатите всички кандидати, които ще заемат поста на изпълнителни заместник-председатели на ЕК. Това са Тереса Рибера (Испания, „Социалисти и демократи“) с предложен ресор: Чист, справедлив и конкурентоспособен преход, Хена Виркунен (Финландия, Европейска народна партия) с предложен ресор: Технологичен суверенитет, сигурност и демокрация, Стефан Сежурне (Франция, „Обнови Европа“) с предложен ресор: Просперитет и промишлена стратегия, Рафаеле Фито (Италия, Европейски консерватори и реформисти) с предложен ресор: Сближаване и реформи и Роксана Мънзату (Румъния, „Социалисти и демократи“) с предложен ресор: Хора, умения и подготовка. На 12 ноември ще бъде изслушана и Кая Калас (Естония, „Обнови Европа“), предложена за върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността. Тя ще е и заместник-председател на председател на ЕК.
Германия не излъчва еврокомисар, защото германка е председател на ЕК.
Източник: БТА
