Въпреки призивите за оттеглянето му единственият кандидат за поста на главния прокурор не само, че няма намерение да се откаже от „надпреварата“, но и представи възгледите си за това как според него трябва да изглежда прокуратурата през следващите седем години – колкото е пълният мандат на обвинител номер едно.
Концепцията на Сарафов, който в момента е временно изпълняващ функциите главен прокурор, след като ВСС свали от поста предшественика му, е подадена във Висшия съдебен съвет (ВСС).
В документа Сарафов посочва, че излага свои лични възгледи, но някои от идеите били споделяни от „колеги от различни структури и звена на прокуратурата и следствените служби“.
Сарафов отбелязва, че ръководството на прокуратурата е динамичен процес,
който налага непрестанно обновяване и актуализиране в зависимост от нормативната база, развитието на технологиите и на обществените отношения.
Сред приоритетите, които Сарафов залага, са противодействието на организираната престъпност, на корупционните престъпления и на тези, свързани с транспортния травматизъм и домашното насилие.
Единственият кандидат за главен прокурор говори за излизане на прокуратурата „от калния терен на политиката“, което вероятно би трябвало да означава, че тя в момента се намира именно на такъв терен.
„Ясно съзнавам, че има периоди от историята на прокуратурата, с които не се гордеем. За съжаление, бях принуден да поема ръководството на прокуратурата именно в нейния най-тежък период“, пише Сарафов, доскорошна дясна ръка на Иван Гешев, когото обаче не пропуска да нападне.
Според Сарафов в мандата на предишния главен прокурор държавното обвинение е изглеждало „като играчка в ръцете“ на Гешев, „без никакви реални приоритети, свързани с престъпността, заиграваща се политически и управляваща авторитарно“.
От това също не става ясно каква е била ролята на Борислав Сарафов в този процес и дали е направил опити да пресече подобни порочни практики.
Той изразява увереност, че прокуратурата ще бъде инициатор за съвместни действия с МВР, с останалите специални служби и с контролните институции, като проактивно и в резултат на аналитичната си дейност, ги мотивира да работят по-енергично и като дава процесуална насоченост на тяхната работа, нещо, което по принцип би трябвало да е в прерогативите на държавното обвинение по закон.
Борислав Сарафов откроява сред приоритетите си задачата на прокуратурата да получи общественото доверие, което заслужава и допълва, че ще направи всичко необходимо, за да не позволи прокуратурата да бъде използвана за политически цели.
Кандидатът заявява, че приема номинацията за поста,
мотивиран от дългогодишния си професионален опит – почти 30 години като следовател и прокурор във всички нива на системата.
Борислав Сарафов споделя, че доверието, което колегите имат към него, го задължава да поеме отговорността, за да не „загубим положителната инерция и посока, в която вървим – да отстояваме законността“.
На 10 октомври стана ясно, че Борислав Сарафов е издигнат за кандидат за главен прокурор.
Единственото предложение бе направено от Стефан Петров, Пламен Найденов и Светлана Бошнакова по време на последното заседание на Пленума на ВСС, в което можеха да се направят номинации за нов главен прокурор.
Номинацията му бе направена в последния възможен ден, определен от хронограмата за процедурата.
Според графика на 24 октомври е крайният срок на номинираните да представят концепция, а ВСС има задължение до 19 ноември да ги публикува. До 26 ноември две от комисиите към Прокурорската колегия следва да приемат доклади за професионалните и нравствени качества на кандидатите, които ден по-късно да бъдат обсъдени на заседание на колегията.
Гласуването следва да бъде на 16 януари.
Срещу кандидатурата на Сарафов се обявиха от най-големия съюз на съдиите у нас, всички адвокатски колегии в страната, а президентът Румен Радев намекна, че може и да не подпише указа за назначаване на Сарафов.
Името на Сарафов беше замесено в аферата „Осемте джуджета“ и връзки с изчезналия брокер в съдебната система Петьо Петров – Еврото.
