Начало Анализ Как пандемиите променят света?

Как пандемиите променят света?

553
Сподели
Войници под карантина, докато се възстановяват от испански грип след Първата Световна война

Чума, испански грип или друга напаст: глобалните епидемии неведнъж са променяли из основи общества и икономики. А след кризата възникват нови шансове. Ето някои от парадоксалните закъснели последствия от пандемиите.

Опустошителни пандемии е имало открай време. Пример от историята е чумата през 14-и век. Силно заразната инфекциозна болест се появява първоначално в Средна Азия, като впоследствие се разпространява по търговските пътища и в цяла Европа. Деца и старци, търговци, просяци, чираци, високопоставени църковни сановници – „черната смърт“ не пощадява никого.

Който може, търси спасение в бягство. Опустяват градове и цели региони. Ето как описва ситуацията писателят Джовани Бокачо в своето произведение „Декамерон“:

„Сякаш целият въздух бе натежал от вонята, която се разнасяше от труповете, заразите и различните церове.“

През ноември 1918-а година, след края на Втората световна война, на много места цари разруха – къщи, ферми и фабрики са изравнени със земята, а много войници са осакатени и травматизирани. И точно тогава се появява нов враг – испанският грип. „Болестта връхлита тъкмо най-яките“, споделя войник в писмо от фронта. „Цяла мъка е да гледаш как в горския лагер, в който понастоящем се намираме, хората лежат наоколо съвършено апатични. И човек с нищо не може да им помогне.“

След тях нищо вече е е каквото е било

Тъй като епидемиите често се появяват изневиделица и в началото причинителите им трудно се локализират, тяхното непосредствено въздействие е толкова ужасяващо – за засегнатите, за цялото общество и за икономиката. Сякаш всичко замира, казва икономистът Фридрих Хайнеман от Центъра за европейски икономически изследвания в Манхайм. „Анализите показват, че пандемиите могат да нанесат толкова големи щети, колкото и войните.“ Т.е. в тях е заложен огромен разрушителен потенциал. Но колкото и парадоксално да звучи, отмине ли веднъж кризата, в дългосрочна перспектива подобни разтърсващи събития могат да имат положителни последици – тъкмо защото нищо вече не е каквото е било. След чумата такъв ефект е бил наблюдаван в много западноевропейски региони: населението на дадена страна е намаляло, а съответно и работната ръка, което пък води до поскъпване на труда. В резултат нарастват надниците. Слоеве от населението, които преди едва са оцелявали, се сдобиват с пари.

Испански грип, пандемия
Жени от Червения кръст продават грипни маски в Сан Франциско, Калифорния, 1918г.

„Най-смъртоносната от всички пандемии“

Всичко това ускорява процесите на развитие, казва историкът-икономист Ян-Отмар Хесе. „Предполага се, че в течение на двеста-триста години по-високото възнаграждение е довело до спад в ръста на производството, което в крайна сметка е стимулирало индустриалната революция. Испанският грип несъмнено е бил най-смъртоносната от всички пандемии – според съществуващите оценки жертвите са между 50 и 100 милиона души. И все пак, когато кръвопролитията от Първата световна война  свършват и испанският грип е преодолян, настъпва десетилетие на подем – икономически, социален и културен – „бурните 1920 години“.

Цената на подема

Приблизително толкова оптимистични са и прогнозите за времето след Корона – когато най-сетне пандемията бъде поставена под контрол. Мартин Люк от компанията за управление на активи Blackrock смята, че предстои нов старт в икономиката. „Ще излезем от пандемията, от локдауна. Икономиката ще заработи отново – като с едно натискане на копчето. А това извънредно, несъразмерно много повишава очакванията“ казва Люк. „Тази пандемия може по-скоро да бъде оприличена на природна катастрофа, а не на обикновен икономически цикъл.“

Има обаче и отрицателни последствия. Инфлацията нараства значително. Недвижими имущества, суровини, строителни материали, бензин и нафта – почти всичко поскъпва. Стига се до дефицит в доставките, в редица фабрики поточните линии междувременно стоят неизползвани. Дали това са последици от пандемията? Икономическият подем след една пандемия има своята цена, така твърдят икономистите.

Промените настъпват по-бързо

Според икономиста Хайнеман, Ковид е нещо като „ускорител на иновациите“. „Този развой на събитията предизвика шок, дошъл във време, в което разполагаме с невероятен дигитален инструментариум – в областта на комуникациите, в начина, по който организираме своето производство и съжителство. „При други обстоятелства всички тези процеси биха траяли години, ако не и десетилетия. Корона-пандемията ги ускори невъобразимо“, казва той.

Текстът е публикуван с „Дойче Веле“, заглавието е на редакцията.

Коментари