Две години след инвазията на Русия в Украйна много държави в Европа предприеха редица мерки за подготовка на гражданите си за действие при военна заплаха.
Основен проблем при армиите им е недостигът на кадри – нещо, с което се случва и с българските Въоръжени сили.
Темата за войната в Украйна е използвана и продължава да се използва за пропагандни внушения за това, че се подготвя мобилизация на кадри, които да се сражават с Русия.
„Говори се усилено, че се готви мобилизация“. Фактите показват друго
Как е решен въпросът с недостига на кадри в армията в други страни?
Проблемът с модернизацията на българската армия не се заключава единствено в получаването на нова бойна техника. Основният проблем е в недостига на кадри, които да оперират с тях.
През последните години недостигът само се задълбочава, като по различни становища той надвишава 20%.
Това как страната ни ще организира военно обучение за цивилни и дали такова ще бъде въведено, ще стане ясно след месец, когато срокът за т.нар. Стратегически преглед на отбраната.
Опитът на другите европейски държави показва, че са използвани различни варианти за решаване на проблема.
Така например армията на Полша обяви лятна програма „Ваканция с армията“, посочва в свой репортаж БНР.
Мъже и жени на възраст между 18 и 35 години с полско гражданство могат да се запишат за продължаващо 27 дни основно военно обучение в една от 70-те военни бази в Полша, като за това те заплащат около 1520 долара.
Норвегия обяви, че увеличава броя на наборните войници. Дания планира да въведе военна служба за жени от 2026 г., като в същото време удължи от четири на 11 месеца наборната си служба.
Латвия и Швеция подновиха наборната военна служба.
В Румъния генерали поскаха по-бързо приемане на законите за отбраната. Един от тях е за доброволната военна служба на лицата на възраст между 18 и 35 години.
И в Румъния са сметнали, че трябва да се търси подход за военно обучение за следващите 10 години. Защото тогава, ако не и по- рано, армия ще остане без резерв.
„Случва се промяна на стратегическата среда за сигурност. Войната, която Русия започна срещу Украйна, е връщане към тази форма за решаване на международни спорове“, коментира пред националното радио военният експерт Йордан Божилов, според когото промените в редица европейски държави се дължат именно на войната в Украйна.
Той уточнява обаче, че тук не става въпрос за въвличане на съответните държави във войната.
„В Румъния това се случва, защото оценката от риска за мащабна война е много по-различен, отколкото оценката на риска в България. В Румъния, Полша и Балтийските страни оценката, че е много вероятно да влязат във военен конфликт с Русия е изключително висока. Търсят и решения“, обяснява експертът.
По думите му у нас има националистически и патриотарски изказвания за увеличаване на войниците в армията.
Това обаче не е самоцел. Трябва да имаме политическа оценка за ситуацията и тогава да вземем решение“, пояснява Божилов.
По думите му най-лесно е да бъде внесен закон, който задължава българите да служат в армията, но не се прави оценка на ефекта това в обществото и дали страната може да си позволи да поддържа по-голяма армия, за която трябва и въоръжение.
Преди две години служебният министър на отбраната и понастоящем секретар по въпросите на сигурността и отбраната на президента Димитър Стоянов отправи питане до Конституционния съд. С него той поиска тълкуване на текст от основния закон и дали той позволява всеки един българин да бъде привикан за военна служба.
Въпреки че съдът отказа да гледа делото, в отказа му ясно е посочено, че Конституцията не налага ограничения за начините, по които ще бъде решен въпросът с „воинските задължения“ на гражданите и задължението на всеки българин да брани родината си.
На практика това означава, че правителството може да се чувства свободно да внесе подобен законопроект, уреждащ военното обучение.
Нещо, което до момента никой не се наема да направи, поради непопулярността на този ход.
Запознати са коментирали, че въпросът за това как страните членки на НАТО си организират мирновременното комплектоване със сили, нужни за сдържане, е национален въпрос.
Но НАТО вече е поставило изисквания за мирновременно комплектоване.
И това има своята логика, обяснява Йордан Божилов.
„НАТО има планиране. То се води на базата на рисковете и заплахите. Всяка държава поема определени ангажименти какви способности трябва да даде, когато се извършва операция на НАТО. България е поела ангажименти за механизирана бригада и т.н.
Ако някоя страна бъде нападната, преди да се задейства НАТО като организация, тя трябва да започне да се защитава. Затова Полша надгражда своята армия“, обяснява още експертът.
Той дава примери с това, че има форми на наборна армия, която обаче не е 100 процента такава. Във Финландия това става доброволното със зачисляване в наборния, което в страната е изведено до национален култ.
„Това е престиж. При нас, за съжаление, престижът го няма. Има и един уплах, че в тази ситуация е почти неизбежно да се влезе във война и хората просто бягат“, обясни Божилов.
Последното глобално проучване на Галъп показа, че 30% от българите биха се били за страната ни в случай на война.
42% от сънародниците ни не биха го направили, а останалите от запитаните се колебаят. Малко над месец остава до изтичането на срока, който отбранителното министерство си даде, за да реши как да подходи към търсенето на цивилни с адекватна военна подготовка.
Какви са намеренията на служебното правителство?
Любопитно е, че тази тема се повдига през последните години най-вече от служебните военни министри.
Преди месец пред журналисти министър Атанас Запрянов обясни, че след направения преглед на отбраната ще бъде решено как да се подходи към този проблем.
„Не говорим за връщане на наборната служба“, каза преди месец служебният министър на отбраната Атанас Запрянов, който форсира вдигането на заплатите при военните, ефектът от което би проличало най-скоро в края на годината.
„Говорим за задължителна подготовка на гражданите за защита на отечеството, която е свързана с някои категории държавни служители, за които може да се въведе задължителното изискване да имат военна подготовка. Имам предвид тези структури от системата за национална сигурност по член 50, алинея 2, както и за работа в МВР, правосъдната система и други категории. Но това ще бъде мярка, която може да се наложи, ако не сработи с тези мерки доброволната служба в резерва и подготовката на хора в нашите учебни центрове“, обясни Запрянов.
Той обаче е на мнение, че подобни мерки ще бъдат взети, едва ако останалите нямат ефект.
„Модернизацията, социалният пакет, заплащането на хората и издигането на авторитета на офицерската професия ще доведе до по-голям интерес“, поясни тогава той, припомня БНР.
Последният доклад за отбраната препоръча спешни законодателни мерки за условия за подготовка на запаса в мирно време.
Между 2010-2020 г. той е намалял с 43%. И продължава да намалява с около 5% до 7% на година.
Разчетите показват, че ако този темп се запази, след 15 години запасът ще бъде напълно изчерпан.
Лъжите „Изпращаме войници в Украйна“ и „Въвличаме страната във война“: Две години по-късно
Експертът по сигурност Йордан Божилов, който е бил и заместник-министър на отбраната, вижда частично решение по предложението МО да обучава хора от системата на администрацията.
„Ако обучим само администрацията и се наложи да взимаме обучените, какво ще остане?! Необходимо е да се попълни основният състав – професионалната армия. Ние сега имаме непопълнена една пета“, обясни той.
Според него е необходимо и създаване на мотивация за това хората да постъпват в доброволния резерв.
„И у нас сега има възможност студенти да заявят желание и отидат да се обучават. Проблемът е липсата на мотивация“, допълва той и пояснява, че на младежите трябва да се обръща внимание по тази тема още в средното училище, ако се търси желания ефект.
„Диалогът не е лесен, но когато този въпрос се постави в обществото, се създава напрежение. Има до известна степен обратен ефект и много от младите хора започват да търсят начин да бягат.
Ние имаме голям резерв, който не е използван. Това са младежи, които нито работят, нито учат. Има и младежи от ниски социални слоеве. Може би там също трябва да се обърне внимание“, допълва още експертът.
