„Сараите на Доган“, „имотите на Доган“, „домът на Доган“, „лятната резиденция на почетния председател“. Това чуваме от години. Известно е, че става въпрос за имоти в столичния квартал „Бояна“ и край пристанище „Росенец“ на Черно море. Как се появиха „сараите“ и какво всъщност притежава Доган?
От години в българските медии се говори за „сараите на Ахмед Доган“. Това се превърна в устойчив израз за мястото, където пребивава почетният председател на ДПС Ахмед Доган. В случая „сараите“ са два – в столичния квартал „Бояна“ и в парк „Росенец“ на морето. Сега пак са в новините – Доган е изгонен от тях.
Трудно е да се каже кой е автор на фразата за „сараите“, но е проверимо какво притежава Доган. В лично качество той е собственик само на имот в родното му село Дръндар, област Варна.
В продължение на години той – документално – нямаше нищо общо с двете си резиденции. Преди няколко години – вече като бизнесмен, излязъл от активната политика – почетният председател на ДПС се появи и като собственик на имотите в „Бояна“ и „Росенец“. Не пряко, а чрез съдружието му с бившия транспортен министър в кабинета „Орешарски“ Данаил Папазов във фирмата собственик на „ТЕЦ-Варна“.
В разгара на разрива в отношенията между Доган и единия председател на ДПС Делян Пеевски, станал публичен през юли 2024 г., Доган загуби дяловете си в дружествата на Папазов, а след това беше изгонен от имотите, които ползва.
Ако са ви интересни въпросите за сараите на Доган, следващите редове са за вас.
Какво е сарай?
Думата „сарай“ идва в българския от турски език. В мюсюлманския свят под тази дума се разбира дворец, резиденция на владетел или висш служител. Сараят е свързан с простор, богатство и разкош.
Внушението, което се прави чрез тази дума, е, че става въпрос за човек, който е над останалите – той е владетелят, той притежава. Думата „сарай“ се появи редом до името на Доган и заради още един факт – воденото от него Движение за права и свободи (ДПС) традиционно представлява турците в България.
Трудно е да се каже кой точно употребява израза „сараите на Доган“ или „боянските сараи“ за първи път. Факт е, че те се срещат в едно писмо на Ахмед Доган, написано до журналистката „Мадам В“ през 2010 г. в предполагаем отговор на статия.
Това е отделна история, но в него Доган споменава „боянски сараи“ и няколко други израза, които – по думите му, са превърнати в символ. На писмото на Доган тогава реагира журналистката Валерия Велева, на която Доган най-често дава интервюта, докато е в активната политика. Тя казва, че ще го съди, но не е известно да е подала жалба.
Къде е домът на Доган
Ахмед Доган никога не е декларирал публично имуществото, което притежава. Опит да се установи какво притежава почетният председател на ДПС беше направен през 2008 г. от депутатите в Комисията за борба с корупцията към Народното събрание.
Като физическо лице Доган има имот в родното му село Дръндар, Варненска област, показва справка в Имотния регистър. Различни публикации описват къде е живял Доган в годините след като излиза от затвора през 1989 г., когато създава ДПС. Първо в апартамент в столичния квартал „Слатина“, след това в „Гео Милев“, после на ул. „Дойран“. Последно в апартамент на ул. „Лерин“, който единствен е бил на негово име. Тези данни са неофициални, но не са били оспорвани.
Как се появиха сараите в „Бояна“
Имотът в столичния квартал „Бояна“, който добива популярност като „боянските сараи на Доган“, се появява през 2002 г. Доган никога в лично качество не е бил собственик на този имот.
Първоначално сградата е била държавна почивна база. След това е дадена за стопанисване на Сдружение „Толерантност“. Това е неправителствена организация, свързана с ДПС, председателствана тогава от Кирилка Ангелова. Идеята е там да се обучават млади кадри на ДПС.
Терените в „Бояна“ са придобити от фирма „Акома“ – собственост отново на Кирилка Ангелова, през 1997 и 2001 г.
Строителството започва през 2002 г. За първи път за т.нар. сарай пише вестник „Монитор“. Резиденцията има 10 апартамента, ресторант, зала за конференции. Изданието цитира Доган, който казва, че „базата ще се използва за младежите, за семинари, за гости, за обучение. Всеки ден идват кметове на ДПС от провинцията и спят по хотели. Там всичко ще бъде на едно място“.
Впоследствие се оказва, че в сградата живее постоянно Ахмед Доган и че тя е хотел, а неин собственик вече е фирмата „Делта епсилон“.
Промяната в предназначението на постройката и собствеността ѝ стават известни след като през 2008 г. депутати от „Демократи за силна България“ (ДСБ) поискаха от Комисията за борба с корупцията да разследва с какви средства са построени пет имота, за които има твърдения, че са свързани с Доган. Става въпрос и за т.нар. „сарай“ в Бояна, и за имота в парк „Росенец“. Проверяват се още хотелите „Орфей“ в Девин и „Каза Домини“ в Рибарица, както и т.нар. „Дворец на децата“ в родното на Доган село Дръндар.
Още при строителството на сградите в „Бояна“ има съмнения за нередности, но най-популярно в годините става барбекюто. Беше доказано, че то е незаконно и беше съборено.
През 2019 г. Доган официално придоби имота в „Бояна“, но не лично, а през собствеността си в дружеството „ТЕЦ-Варна“, което на свой ред е собственик на фирмата, притежател на имота – „Делта епсилон“.
Доган загуби тази собственост, след като дългогодишният му съдружник в „ТЕЦ-Варна“ Данаил Папазов на практика овладя компанията след разцеплението в ДПС между кръга на Доган и на Делян Пеевски, което стана публично през юли т.н.
В края на август 2024 г. Доган беше изваден от ръководството на ТЕЦ-а, а дни по-късно в съобщение до медиите, вече бившият му съдружник Данаил Папазов го гони от имотите в „Бояна“ и Росенец.
Пред Свободна Европа Папазов каза, че Доган е обитавал имотите заради това, че е притежавал 70 на сто от дружеството собственик.
Действията на Папазов предизвикаха протести на привърженици на Доган.
Кога се появи „Росенец“
Резиденцията в парк „Росенец“ влезе във фокуса на общественото внимание през юли 2020 г. след дебаркирането на Христо Иванов, Ивайло Мирчев и Димитър Найденов от „Да, България“ на плажа в близост до имота. Тогава те бяха избутани от охранители на Националната служба за охрана, които пазеха Доган, и последваха протести.
Имотът обаче има и своята не толкова популярна, но интересна предистория.
Преди години строителството на резиденцията в Росенец започна тихо и недостъпно. Имотът се намира близо до строго охраняваното нефтено пристанище на „Лукойл“ в района. До резиденцията, станала известна като „лятната резиденция“ на Доган, има само един път по суша и по време на строителството той беше пазен от охрана, която не допускаше хора и до плажа, който по закон трябва да е свободен за всички.
Имотът на брега на морето е по-внушителен от този в „Бояна“. Видимо е по-голям, има неизвестен брой стаи и зали, пред него е изградено пристанище за яхти.
През 2014 г. сайтът „Бивол“ показа строителството откъм морето. Стана ясно, че земята е придобита от фирмата „Хермес Солар“, а строител на обекта е „Главболгарстрой“. Името на фирмата „Хермес Солар“ изплува и покрай кредит от фалиралата КТБ.
През годините Доган е свързван с фирмата „Хермес Солар“, но неофициално. Това се променя в края на 2023 г., когато почетният председател влиза в компанията – а оттам и в собствеността на имота и по документи. През март сайтът BIRD описа поредицата от фирми, през които това се е случило.
Проверки на институции откриха нередности и незаконни постройки в имота, който ползва Доган, последваха съдебни дела, но до развръзка не се стигна.
Официалното присъствие на Доган като собственик на имота в Росенец продължи само няколко месеца, защото през август почетният председател беше отписан като съсобственик на „ТЕЦ-Варна“ чрез заявление от бившия му вече съдружник Папазов до Търговския регистър. След като губи собствеността си и участието в управлението на дружествата, Доган губи и собствеността си с активите им – като „летния сарай“
Как Доган от политик стана бизнесмен
Официалното превръщане на Доган от политик в бизнесмен се случи изненадващо. Той влиза в политиката след като е пуснат от затвора през 1989 г., създава ДПС като партия, която защитава правата и свободите на българските турци, пострадали от комунистическата власт.
През март 2010 г. стана ясно, че лидерът на ДПС е получил 1,5 млн. лева през 2008 г. като консултант по четири свързани енергийни проекта – хидровъзел „Цанков камък“, „Доспат“, каскада „Горна Арда“ (чието строителство към онзи момент още не беше започнало) и язовир „Тунджа“.
Доган излезе от оперативната политика след т.нар. опит за покушение срещу него през 2013 г. по време на конференция на ДПС. След това през 2017 г. името му се появи в Търговския регистър в обща фирма с бизнесмена Румен Гайтански – Вълка. Тя не функционира дълго. Гайтански беше задържан през август след изостряне на конфликта между Пеевски и Доган. Той е в ареста по обвинение за необезпечен кредит, получен от негова компания от държавната Българска банка за развитие, като в хода на разследването антикорупционната комисия намекна за връзка на заема с „ТЕЦ-Варна“.
След това Доган официално се появи като съсобственик на дружеството, което купи „ТЕЦ-Варна“ от чешката компания ЧЕЗ – „Сигда“, първоначално собственост само на Данаил Папазов и децата му. Тези дружества придобиха компаниите, в чиито активи са двата „сарая“. Те обаче вече не са на Доган.
Коментарът на Генка Шикерова е поместен в „Свободна Европа“. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
