Сподели
Кашмир, Индия, Пакистан

Редица инциденти тласнаха Индия и Пакистан на ръба на конфликта, предизвиквайки глобална тревога и призиви за сдържаност между съседите – ядрени сили.

Ето обяснение на събитията досега и възможните следващи стъпки:

Какво предизвика кризата?

На 14 февруари 40 членове на паравоенни части бяха убити при самоубийствен бомбен атентат в управляваната от Индия част на Кашмир. Това беше най-смъртоносната атака там през последните три десетилетия, а отговорност за нея пое базираната в Пакистан групировка Джаиш-и-Мохамед.

Кашмир е основна гореща точка от края на британското управление в през 1947 г. При прекратяването на огъня той е разделен между Индия и Пакистан, но и двете страни претендират за Хималайския регион в своята цялост.

Кашмир е станал свидетел на военни действия по време на три войни между Индия и Пакистан, както и ограничен конфликт през 1999 г.

Индия разполага с 500 000 военнослужещи в региона, които са там за да се противопоставят на въоръжени бунтове от страна на сепаратистите, търсещи независимост или сливане с Пакистан.

Как реагира Индия?

Премиерът Нарендра Моди заплаши, че след бомбардировката ще има „страшен“ отговор. Ню Делхи поиска действия от страна на Исламабад, който обвинява в използването на бойни групи като подстрекатели за разпалване на безредици в Кашмир и извършване на терористични нападения в Индия.

На 26 февруари индийските военни самолети пресякоха границата на Кашмир и навлязоха в пакистанското въздушно пространство, хвърлиха бомби върху това, което Ню Делхи описа като голям лагер на Джаиш-и-Мохамад, в който бойците се готвят да организират още атаки в Индия.

Исламабад потвърди нахлуването и бомбардировката на пакистанска територия, на няколко километра извън частта от Кашмир, която Индия контролира.

Но Пакистан, твърдението на Делхи за убийството на множество бойци е „самоцелно, безразсъдно и измислено“.

Какъв беше отговорът на Пакистан?

Разгневен, Исламабад обеща отмъщение след нападението, първото от индийски ВВС срещу пакистанска земя, след войната през 1971 г., докато нито една от двете държави не разполагаше с ядрени оръжия.

На 27 февруари пакистански самолети прелетяха през разделителната линия на Кашмир – нещо, което Исламабад описа като демонстрация на сила, нанасяйки удар по открити пространства, след като преди това удари военни цели.

Но драматичната ескалация се случи, когато пакистанските самолети бяха преследвани от индийски бойни машини. В последвалата битка и двете страни твърдяха, че са свалили военни самолети на противника.

Пакистан заяви, че е свалил два индийски самолета и е задържал един от пилотите. Ню Делхи потвърди загубата на един от своите самолети и обяви, че е бил свален пакистански самолет, което Исламабад отрече. Индия поиска „незабавно и безопасно завръщане“ на пилота.

Тъй като напрежението достигна ниво, което не се е наблюдавано от години, Пакистан затвори напълно своето въздушно пространство.

Какво се случва след това?

Кризата предизвика тревога в целия свят, като Великите сили призоваха съперниците, които притежават ядрено оръжие, да бъдат сдържани.

И двете страни се стремят да омаловажат заплахата от война – пакистанският премиер Имран Хан и индийският външен министър Сушма Сварадж заявиха, че не искат напрежението да ескалира още повече.

Много зависи от това как Индия реагира на отмъщението на Пакистан и залавянето на нейния пилот, твърдят анализатори.

„Ако Индия трябва отново да отмъщава, ще го направи, а това наистина може да отведе нещата на друго ниво“, каза Майкъл Кугелман от Центъра „Уилсън“ пред телевизия Bloomberg.

Фактът, че Пакистан държи един от пилотите, „може да ограничи възможностите на Индия и да я направи по-предпазлива“.

Но като се има предвид ограничената комуникация между двете държави, „има по-голяма възможност за недоразумения и грешки“, пише Рахул Рой-Чаудхури от Международния институт за стратегически изследвания.

Макар да има международен натиск за избягване на война, може да има натиск вътре в самата Индия да не позволи на Пакистан да има последната дума.

„Индия се ръководи от правителство, което е много консервативно и е много трудно по отношение на Пакистан. След няколко седмици в Индия се провеждат избори … трудно ми е да повярвам, че Индия ще бъде готова да де-ескалира напрежението. Не знам дали сме видели последния от тези фойерверки в района, за съжаление“, каза Кугелман.

Коментари