Граждани на Венецуела от цялата страна излязоха по улиците вчера, за да протестират срещу резултатите от изборите, помрачени от обвинения в изборни измами. Последваха сблъсъци с полицията, докато бъдещето на страната е все по-несигурно.
Изборите в неделя бяха изключително важни, като бъдещето на Венецуела беше заложено на карта. Много млади поддръжници на опозицията заявиха, че ще напуснат страната, ако авторитарният лидер Николас Мадуро бъде преизбран, посочвайки опустошителния колапс на икономиката на страната и жестоките репресии по време на неговото управление. Опозицията беше активизирана, поставяйки управляващата върхушка пред най-тежкото им предизвикателство от 25 години.
Въпреки че Мадуро беше обещал честни и свободни избори, процесът беше помрачен от обвинения в нечестна игра – арестувани фигури от опозицията, на ключовия лидер на опозицията беше забранено да се кандидатира, медиите бяха блокирани, а венецуелците отвъд океана не можеха да гласуват.
Ето защо, въпреки че Мадуро официално беше обявен за победител от избирателния орган на страната, който се състои от съюзниците на президента, опозицията отхвърли резултатите, а латиноамериканскте лидери отказаха да признаят победата му.
Какво точно се случва:
Кой се изправя срещу кого?
Мадуро дойде на власт след смъртта на неговия предшественик Уго Чавес през 2013 г. Ако той отново поеме поста, това ще бъде третият му пореден шестгодишен мандат в духа на „чавизма“, лявата популистка идеология, кръстена на бившия лидер.
От другата страна е обединеното опозиционно движение, което преодоля разделенията, за да формира коалиция. Енергичната опозиционна кампания разпали надежда сред разочарованото население, което отчаяно се нуждае от промяна, в страна, която е изпаднала в толкова тежко икономическо положение, че около 8 милиона венецуелци избягаха в чужбина.
Бившият дипломат Едмундо Гонзалес стана кандидат на опозицията след като лоялни на режима съдилища забраниха на нейния лидер Мария Корина Мачадо да се кандидатира. Но мнозина все още я виждат като движеща сила зад опозицията, която беше обещала да възстанови демокрацията и някогашната впечатляваща икономика на Венецуела, ако спечели.
Кой спечели изборите във Венецуела?
Резултатите са спорни. Официално Националният избирателен съвет (CNE) обяви Мадуро за победител късно в неделя с преброени 80% от бюлетините. В него се казва, че Мадуро е спечелил 51,2% от гласовете, докато Гонзалес е получил 44,2% от гласовете.
CNE все още не е публикувала окончателните резултати.
Но опозицията отхвърли резултатите, твърдейки, че техните собствени резултати показват, че Гонзалес е спечелил. В понеделник те казаха, че са получили повече от 73% от гласовете – 6 милиона гласа за Гонзалес и само 2,7 милиона за Мадуро.
Говорейки от столицата Каракас, Гонзалес и Мачадо заявиха, че всичките им отчети са проверени и споделени онлайн, за да могат обществеността и световните лидери да видят – нещо, което световните лидери и опозиционни фигури призоваха CNE също да направи.
Обвиненията в нечестна игра?
Опозицията се оплака от нередности в неделя, още докато гласовете се преброяваха и обработваха. На нейни свидетели е бил отказан достъп до централата на Националния избирателен съвет (CNE), докато гласовете се преброяват, а тяхното присъствие трябваше да осигури прозрачност и справедливост.
Само много ограничен брой наблюдатели бяха допуснати на изборите. Сред тях са The Carter Center, който призова CNE да публикува резултатите, защото информацията е „критична за нашата оценка“.
Присъстваха и представители на ООН, като техен говорител каза, че генералният секретар на ООН Антониу Гутериш е призовал за „пълна прозрачност“ и избирателният орган да „завърши работата си независимо и без намеса, за да гарантира свободното изразяване на волята на избирателите“ .”
Опозицията също така твърди, че CNE е спряла изпращането на данни от избирателните секции до централния орган, като по този начин е предотвратила обработката на повече гласове.
Правителството и в миналото е обвинявано в манипулиране на гласове, въпреки, че отрича. Правителството на Мадуро контролира почти всички държавни институции, включително CNE, която през 2017 г. беше обвинена в манипулиране на данните за избирателната активност.
Избирателният орган все още не е отговорил на обвиненията на опозицията.
Как реагират венецуелците?
Въпреки че привържениците на Мадуро отпразнуваха победата му в някои части на Каракас, понеделник беше белязан от мащабни протести на опозицията. В Каракас стотици хора маршируваха по улиците, развявайки венецуелски знамена и скандирайки „Свобода!“
Видеозаписи от цялата страна показват тълпи, които вдигат шум, като блъскат тенджери, тигани и други прибори, за да привлекат внимание. Това е форма на народен протест, използван също в Чили и Испания. Дрънкаща какофония е толкова силна, че може да се чуе далеч извън градовете.
Десетки войници от Националната гвардия в екипировка за борба с безредиците, потушаваха предимно мирните протести със сълзотворен газ и палки.
Гонзалес и Мачадо призоваха протестите да продължат и във вторник.
Мадуро осъди протестите, като каза, че правителството му „знае как да се изправи срещу тази ситуация и да победи онези, които проявяват насилие“.
Той също така твърди, без да предоставя доказателства, че мнозинството от протестиращите са изпълнени с омраза престъпници и че планът им е измислен в САЩ.
За венецуелците това е мрачно позната територия. Предишни протести на опозицията доведоха до жестоки репресии от страна на полицията и военните, особено през 2017 и 2019 г.
Какви са международните реакции?
Много регионални и световни лидери поставиха под съмнение резултатите, въпреки че някои от партньорите на Венецуела застанаха зад Мадуро.
„Имаме сериозни опасения, че обявените резултати не отразява волята на венецуелците. Изключително важно е всеки глас да бъде преброен честно и прозрачно. Настояваме изборните служители незабавно да споделят информация с опозицията и независимите наблюдатели“, каза държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен.
Министрите на външните работи и службите на няколко европейски държави, сред които Обединеното кралство и Испания, изразиха подобни опасения.
Други страни от Латинска Америка, като Аржентина, Чили, Коста Рика, Перу, Панама, Доминиканската република и Уругвай отказаха да признаят резултатите и премахнаха дипломатическия си персонал от Венецуела.
Правителството на Мадуро обвини нациите, че са „група от десни правителства, подчинени на Вашингтон, открито отдадени на най-мръсните фашистки идеологически позиции“.
В понеделник Венецуела спря търговските полети до и от Панама и Доминиканската република. Министърът на транспорта обясни, че причината за това е че „отхвърля интервенционистките действия на десните правителства“.
Някои от близките съюзници на Мадуро, като Китай, Куба, Иран и Русия, побързаха да го поздравят.
Как Венецуела стигна до тук?
Някога петата по големина икономика в Латинска Америка, Венецуела преживя най-грандиозния икономически колапс на мирновременна страна в новата световна история.
Икономическата и политическата криза беше предизвикана от срива в цената на петрола, чийто износ е ключов за Венецуела, съчетана с дългогодишна корупция и лошо управление.
Сега Венецуела страда от хроничен недостиг на жизненоважни стоки и растяща инфлация, докато наличните стоки са твърде скъпи за повечето хора. Това принуждава милиони венецуелци да бягат. Много от тях се отправят на север към южната граница на САЩ.
САЩ и Европейският съюз наложиха наказателни санкции на режима на Мадуро, а той обвини тях за кризата, заявявайки, че Венецуела е жертва на „икономическа война“.
Миналата година в разговори, проведени с посредничеството на САЩ, Мадуро обеща да проведе честни и свободни избори в замяна на облекчаване на санкциите. Но след изборите в неделя, обвиненията в измама поставят под съмнение дали Венецуела ще успее скоро да се върне на международната сцена.
*Текстът е публикуван в CNN. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
