Начало Водещи Какво ни показват данните на финансовото министерство за бюджета?

Какво ни показват данните на финансовото министерство за бюджета?

34
икономика, инфлация

Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на месец септември 2024 г. се очаква да бъде отрицателно в размер на 2,8 млрд. лв. (1,4 на сто от прогнозния БВП), съобщи Министерството на финансите на сайта си на база на предварителни данни и оценки.

Спрямо август дефицитът по КФП расте с 1,1184 млрд. лв. и представлява най-голямото месечно нарастване за тази година. През осмия месец отрицателното бюджетно салдо беше на ниво от  1,6816 млрд. лв. или 0,8 на сто от БВП. През миналата година в края на септември отчетеният дефицит бе 841 млн. лв.

Заложен индикативен размер на дефицита по КФП за цялата година е в размер на 6,2 млрд. лв. (3 на сто от прогнозния БВП в макрорамката на бюджета).

От МФ посочват, че изпреварващият темп на нарастване на разходите, основно социалните разходи (пенсии, помощи и обезщетения) и разходите за персонал, продължи и през септември в съответствие с действащите нормативни промени, одобрени от НС.

Освен регулярните месечни разходи за персонал, издръжка и тези в социалната сфера (за пенсии и здравноосигурителни плащания), през месеца бяха извършени и разходи по обслужване на държавния дълг, вкл. плащания за лихви в размер на около 0,4 млрд. лв., социални плащания на МТСП (еднократни помощи на семейства с деца от първи до четвърти и осми клас за учебната 2024/2025 година, целеви помощи за новия отоплителен сезон, плащания по механизма за лична помощ по Закона за личната помощ и др.) в размер на около 0,3 млрд. лв., и други, допълват още от финансовото министерство.

Приходите, помощите и даренията по КФП към септември 2024 г. се очаква да бъдат в размер на 52,1 млрд. лв., което представлява номинален ръст от 9,3 на сто спрямо същия период на предходната година. И през септември продължи наблюдаваната тенденция от предходните месеци за умерено нарастване на постъпленията в частта на данъчните и осигурителните приходи, като се очаква изпълнението към септември 2024 г. да бъде 73,0 на сто от годишните разчети, при 70,3 на сто за същия период на 2023 година.

Съпоставени с деветмесечието на предходната година, постъпленията по КФП нарастват с 4,4 млрд. лв. (9,3 на сто), като принос за това имат данъчно-осигурителните приходи, които нарастват в номинално изражение с 4,9 млрд. лв. (13,2 на сто) и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС), които нарастват с 0,8 млрд. лева.

В сравнение с предходната година неданъчните приходи намаляват с 1,3 млрд. лв. (15,6 на сто), което се дължи главно на приходите от дивидент и приходите от продажба на квоти за емисии на парникови газове.

През деветмесечието на 2023 г. приходите от дивидент за държавата от държавни предприятия бяха в размер на 1,56 млрд. лв., докато през настоящата година постъпленията за периода са едва 0,1 млрд. лв., при планирани 0,34 млрд. лв. Основната причина за това е неразпределяне на дивидент от печалбата на „БЕХ“ ЕАД за финансовата 2023 г. При постъпленията от продажба на квоти за емисии на парникови газове влияние оказват по-малките количества и по-ниската цена на квотите през 2024 година, допълват от финансовото министерство.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към септември 2024 г. възлизат на 54,9 млрд. лв., което е 67,3 на сто от годишните разчети. Спрямо предходната година се отчита нарастване основно при социалните разходи, вследствие на изплатените по-високи пенсии, след влезлите в сила увеличения от юли 2023 г. и юли 2024 г., както и при разходите за персонал, след увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал и при други администрации със ЗДБРБ за 2023 г. и ЗДБРБ за 2024 г., и други.

Припомняме, че през последните 25 години България бележи почти постоянен икономически растеж и отчита значително подобрение в показателите за сближаване с големите европейски икономики. Данни на Европейската банка за възстановяване и развитие показват, че българската икономика ще отбележи ръст тази и следващата година. Според прогнозите на институцията, българската икономика ще се разшири с 2.2% през тази година, а догодина ръстът ще се ускори до 2.9%.

Вчера за БНТ, в първото си телевизионно интервю след началото на втория си мандат, управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева коментира, че България все още има шанс да влезе в еврозоната през следващата година. По думите й, страната трябва да се справи с инфлацията до края на годината като единствен непокрит към момента критерии за приемане на единната европейска валута.

„Във фонда ние смятаме, че шансът на България да влезе в еврозоната през 2025 година остава, въпросът е затова как да се реши последната задача, задачата за сваляне на инфлацията“.

Според Георгиева е важно и как ще бъде проведена комуникацията с европейските институции, така че да може конкретният план за приемане на еврото да бъде изпълнен успешно. Управляващият директор на МВФ напомни защо е важно да станем член на еврозоната.

„В свят, който е по-податлив на шокове, те се случват по-често, по-неочаквано да имаме допълнителна защита като член на еврозоната е в интерес на българите“, добави тя.

Още икономически новини – четете тук