Сподели

Задържаните от Русия три украински кораба и техните екипажи в Керченския пролив поставят в неизгодна светлина газопровода „Северен поток-2“, пише във в. „Файненшъл таймс“ Констанц Щелценмюлер.

Газопроводът минава по дъното на Балтийско море, свързвайки Русия с Германия и заобикаляйки територията на Украйна и Полша. С неговото строителство се занимава контролираният от Кремъл „Газпром“, а сред инвеститорите са петролни и газови компании от Германия, Франция, Холандия и Австрия. Но в политически смисъл този проект е на Берлин. Всъщност сега това е своеобразен тест за Германия и нейната привързаност към ролята на отговорен лидер в Европа, пише авторът.

„Северен поток-2“ предизвиква спорове от момента на подписването на споразумението за неговото строителство през 2015 г., защото то ще лиши Украйна от доход в размер примерно на 2 млрд. долара годишно, които тя получава от транзита на газ. Против строителството на газопровода са както САЩ, така и мнозинството от страните в Източна Европа. Своята загриженост изразяват Великобритания, Франция, Швеция и Канада, а през ноември депутати от немския Бундестаг и Европарламента изпратиха писмо до Ангела Меркел с молба за прекратяване на строителството, пише „Файненшъл таймс“.

През последните няколко дена всичките трима кандидати за мястото на лидер на партията на христиандемократите се изказаха против газопровода. Същата позиция заемат лидерите на социалдемократите и на зелените. Самият канцлер заяви, че поддържа правото на Украйна за сближаване с Европа.

Възниква въпросът: защо немското правителство продължава да поддържа „Северен поток-2“?

Струва си да се отбележи, че част от критиките по адрес на ръководството са превзети или преувеличени. Американският президент Доналд Тръмп заяви, че Германия се е оказала в плен, защото купува 51% от потребявания газ от Русия, но това не е така. Благодарение на активността на Германия в сила остават крехките европейски санкции /срещу Русия/, а страната също така инвестира за преобразуването на Украйна. При това САЩ искат да продават втечнен природен газ на Европа и Полша иска да участва в този проект, отбелязва Щелценмюлер.

Сега Русия и Китай залагат на автократичния стил на управление и взаимозависимостта един от друг – в търговията, инфраструктурата и в киберпространството, заставайки заедно срещу Запада. Не толкова отдавна някои руски експерти поставиха под съмнение доходността от строителството на газопроводи към Европа. Само че в геополитически смисъл те се явяват прекрасен инструмент за контрол и натиск, смята авторката.

Берлин не разполага чак с толкова много пътища за измъкване от този капан. Анулирането на разрешението поради съображения за сигурност ще доведе до съществени съдебни претенции от страна на строителите на газопровода. Меркел е казвала, че Германия може да ограничи потока на получавания газ. Но и в този случай, смята авторката, Украйна ще се окаже зависима от Кремъл.

Остават два варианта. Берлин може да се подчини на американските санкции. Или може да престане да възпрепятства опитите на Еврокомисията да прилага правилата за конкуренция. И двата варианта не са особено приятни. Но представете си друга перспектива. Построеният „Северен поток-2“,1 заобикаляйки Украйна, ще лиши Киев от най-мощното сдържащо средство от по-нататъшни прояви на агресия от Москва. Той ще се отрази негативно на единството на Европа и на доверието към Германия като порядъчен съсед. И това е твърде висока цена, смята Щелценмюлер.

Коментари