Първоначалният замисъл на на американският президент Доналд Тръмп бе да създаде Съвета мир бе да организира и ръководи възстановяването на ивицата Газа след войната между Израел и палестинското движение „Хамас“. Но след това той лансира по-амбициозна идея структурата да решава кризи и конфликти по целия свят. По думите на Тръмп по време на форума в Давос тя „може да разпростре дейността си“ и отвъд Газа.
Според много анализатори подобно предложение е атака срещу ООН, организация, която Тръмп казва, че уважава твърде много, но която многократно е критикувал, че не се справя в решаването на конфликти.
Реакциите в Европа варираха от сдържани до критични. Франция не възнамерява да приеме предложението „в този момент“ – и веднага получи заплаха от Тръмп за 200% мита върху вино и шампанско. Норвегия предпазливо заяви, че не може да се съгласи с настоящата концепция. Германия, чрез външния си министър Йохан Вадефул, предупреди: „Във време на геополитическа криза отговорът не може да бъде оттегляне от международния ред.“
Докато лидерите на много либерални демокрации отказаха да се присъединят към новата международна организация на Тръмп, Унгария и България са единствените подписали членове на ЕС.
Около 60 правителства бяха поканени да се присъединят, но само малцина от западните съюзници на Вашингтон приеха публично.
Сред другите страни, положили подписа си, са Аржентина, Израел и Саудитска Арабия.
Два от най-големите противници на Вашингтон Русия и Китай са поканени, но засега не са поели твърд ангажимент.
Италия бе сдържана в позицията си
Италия е отворена за идеята за Съвета за мир за ивицата Газа, предлаган от американския президент Доналд Тръмп. За Италия обаче съществува проблем по въпроса за съвместимостта на устава на Съвета за мир с италианската конституция, каза Мелони, заяви италианският премиер Джорджа Мелони в телевизионно интервю по „РАИ Уно“, предаде АНСА.
„Ние сме готови и заинтересовани поне по две причини. Първата е, че Италия може да изиграе уникална роля в реализирането на мирния план за Близкия изток и в изграждането на перспективата за две държави. И освен това не бих сметнала за интелигентно решение от страна на Италия и Европа да се самоизключат от един орган, който във всеки случай е интересен“, каза тя.
„От прочита на устава става ясно, че има някои елементи на несъвместимост с нашата конституция. Това със сигурност не ни позволява да подпишем устава веднага. Необходимо ни е повече време. Има работа, която трябва да се свърши, но моята позиция остава тази, че сме отворени за идеята“, каза Мелони. „Правният и регулаторен въпрос е свързан най-вече с член 11 от конституцията – този, според който ние можем да отстъпваме част от нашия суверенитет при условия на равнопоставеност между държавите. А това може да бъде несъвместимо с някои членове от устава на Съвета за мир“, поясни тя.
Вчера италианският министър на икономиката Джанкарло Джорджети също каза, че има някои проблеми пред присъединяването на Италия към Съвета за мир. Италия получи покана от Тръмп в тази насока. Но според устава на Съвета се предвижда Тръмп да е негов председател, докато той сам не реши да се оттегли от тази позиция. Именно това според Рим противоречи на член 11 на италианската конституция, защото ако Тръмп ръководи Съвета за мир, то няма да има равнопоставеност между държавите в този орган.
В медиите се появиха информации, че според устава на Съвета за постоянно членство трябва да се заплати и еднократна сума от 1 милиард долара. Италия има проблеми с дефицита и дълга от години, припомнят италиански медии.
Италианската опозиция вече призова правителството да не се присъединява към Съвета за мир такъв, какъвто той е замислен от Тръмп, предаде АНСА.
В телевизионното интервю Мелони каза, че не вярва, че Съветът за мир или който и да е друг орган като цяло може да замени ООН. Тя каза, че ООН е прекалено утвърден орган и припомни, че „между другото Съветът за мир възниква в рамките на резолюция на ООН; следователно това е инструмент, предвиден и от самата ООН“. „Други са аспектите, които са проблематични за нас“, посочи италианската министър-председателка.
Относно поканата към руския президент Владимир Путин да се присъедини към Съвета за мир Мелони заяви: „Присъствието на Владимир Путин в Съвета за мир е политически въпрос, но трябва да отбележа, че във всеки, да кажем, многостранен, многополюсен орган има и хора, които са далеч от нашите позиции“. Тя добави, че „Русия участва в ООН, в Съвета за сигурност на ООН и в Г-20“. „Във всеки орган, в който се сяда на масата за преговори, се сяда и с някого, който е далеч от нашите позиции. Многостранната система е създадена именно за това“, акцентира тя.
В интервюто Мелони подчерта, че не е изгодно за никого раздалечаването между Европа и САЩ. „Със сигурност това не е изгодно за Италия“, заключи тя.
Испания също отказа
Испанският премиер Педро Санчес съобщи, че страната му няма да се включи в Съвета за мир на президента на САЩ Доналд Тръмп.
„Оценяваме поканата, но ще я отклоним“, каза Санчес пред репортери след лидерска среща на ЕС в Брюксел. „Правим това основно и най-вече в името на последователността“, посочи испанският лидер и добави, че решението е в съответствие с многостранния (мултилатералния) ред, системата на ООН и международното право.
Премиерът на иберийската страна добави като аргумент и че това тяло „не включва Палестинската автономна власт“.
Позициите на Джорджа Мелони и Педро Санчес ясно показват колко различен и принципен може да бъде европейският подход, дори когато става дума за партньорство със САЩ. Мелони, въпреки близостта си с Доналд Тръмп и стремежа да не изолира Италия от потенциално важен международен формат, поставя ясни червени линии – върховенството на конституцията, равнопоставеността между държавите и ролята на ООН. Санчес отива още по-далеч, като категорично отказва участие именно в името на последователността, международното право и мултилатералния ред, както и заради отсъствието на Палестинската автономна власт.
На този фон позицията на българското правителство изглежда не просто необмислена, а и дълбоко компрометираща. Без сериозен обществен дебат, без ясно заявени условия и без позоваване на принципи, България се нареди сред единствените две държави от ЕС – заедно с проруската Унгария – които се съгласиха да участват в инициативата. Това ни изолира от основното течение в Европа и поставя страната ни в неудобна и унизителна позиция пред нашите партньори.
Въпросът, който остава, е не само политически, но и морален: какво впечатление оставяме пред цяла Европа да заемем място до авторитарни правителства, които системно подкопават европейската солидарност, вместо да се придържаме към ценностите, принципите и отговорността, които уж споделяме като членове на Европейския съюз.
