Тъжната вест и за Доган, и за Пеевски е, че историята не завършва с хепиенд нито за Франкенщайн, нито за чудовището му. Тъжната новина за всички нас е, че далеч по-лесно можем да извиним тях, отколкото Доган и Пеевски.
Ахмед Доган може да остане бездомен. Този водевилен сюжет се разиграва от вчера, когато стана ясно, че формалният собственик на т.нар. сараи в Бояна и Росенец иска почетният председател на ДПС да ги освободи. След повече от 10 години Данаил Папазов се сети, че неговият дългогодишен политически партньор и колега живее на имота му, без да плаща.
Сюжетът е колкото комичен, толкова и илюстративен за начина, по който оперират „силните“ в ДПС в подопечната им държава България. Още по-абсурдното в ситуацията е, че мнозина дори изпитаха някаква форма на емпатия към Доган, защото на него му се случва това, което се е случвало преди това и на редица хора, дръзнали да се изправят срещу Делян Пеевски.
Пеевски срещу Доган: Вие за кого сте?
Само преди няколко дни Ахмед Доган бе отстранен от ръководството на ТЕЦ „Варна“, а смятаният за приближен до него бизнесмен Румен Гайтански е зад решетките по казус, за който се алармира от години.
Поредният епизод от теленовелата в ДПС доведе до поставянето на шеговития въпрос за пореден път: Вие от кой отбор сте – на Пеевски или на Доган?
Правилен отговор обаче няма. Няма и да има. И то дори не само защото единият е влязъл в ролята на Виктор Франкенщайн и е създал другия. А и защото обвиненията, които двата лагера в доскоро изглеждащата неразривна партия си разменят, всъщност се базират на факти и съмнения, които са ноторно известни в българското общество от години, ако не и десетилетия. Начинът, по който Ахмед Доган трупа богатство – от ТЕЦ „Варна“ до „Цанков камък“ – и начинът, по който Пеевски се разправя с противниците си – от бухалките до институционалния натиск и тормоз – са синоними на най-порочните практики в българския политически, икономически и обществен живот. И затова голяма част от вината носи именно това дуо, което се е хванало за гушите в момента.
Историята надали ще завърши с хепиенд и за двамата
И все пак, няма как на тези, които поставяме хумаността преди всичко, да не ни стане малко тъжно за Ахмед Доган. Можем единствено да му пожелаем да намери защита и справедливост в институциите – в съда, прокуратурата, полицията… Сигурно щеше да му е по-лесно, ако изброените не бяха проядени от същите тези хора, които той създаде и дирижира. За разлика от Виктор Франкенщайн обаче, не ги създаде, за да докаже виталната сила на електричеството или пък заради някакъв хидроинженерен експеримент. Причините са по-зловещи дори и от външния вид на чудовището от известния готически роман.
Тъжната вест и за Доган, и за Пеевски е, че романът на Мери Шели не завършва с хепиенд нито за Франкенщайн, нито за неговото чудовище. Тъжната новина за всички нас е, че далеч по-лесно можем да извиним персонажите на Шели за действията им, отколкото Доган и Пеевски.
*Текстът е публикуван в „Дойче Веле„. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
