Институтът за исторически изследвания при Българската академия на науките (БАН) пусна в своят уебсайт дигитализираната изложба „Васил Левски. Места на памет. 1873-1933“. Тази изложба посвещава 152-годишнината от смъртта на Васил Левски и разкрива как се утвърждава почитта към него през първите 60 години след неговото обесване, съобщават от пресцентъра на БАН.
В изложбата се акцентира върху ключовите места на памет, чрез които се изгражда образът на Апостола в колективната памет. Тук влизат произведенията на Христо Ботев и Иван Вазов, първите биографии на Захарий Стоянов и Стоян Заимов, изграждането на паметниците в София и Карлово, както и присъствието на Левски в учебниците по история и първото честване на неговата смърт. Също така се споменава Народният комитет „Васил Левски“, който публикува архивите му и подпомага създаването на къщата-музей в родния му град Карлово.
Изложбата е реализирана в партньорство с Централната библиотека на БАН и може да бъде разгледана тук.
Утре в 17:30 часа постерната изложба „Васил Левски. Места на памет. 1873-1933“ ще бъде открита в Градската библиотека „Паисий Хилендарски“ в Асеновград.
Друга инициатива е сборникът, включващ материали от научната конференция, проведена за 150 години от смъртта на Апостола на българската свобода. Той е публикуван от издателството на БАН „Проф. Марин Дринов“. Изданието „150 години безсмъртие: Васил Левски, революцията и бъдещия свят“ съдържа 17 статии и изследвания на утвърдени учени и млади изследователи от БАН, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и други научни институции и музеи в столицата и страната.
Сборникът е насочен не само към специалисти, но и към по-широка аудитория, отбелязват от БАН.
