Държавите на първа линия, които понасят хибридната атака на Русия срещу Европа, смятат, че Доналд Тръмп е прав да критикува Испания и други южни съюзници, които не оказват достатъчна подкрепа.
Според тях, е дълбоко несправедливо това, че Испания, предвид силния ѝ икономически растеж, не допринася повече за усилията на Европа да укрепи собствената си отбрана и подпомогне Украйна.
Тази седмица лидерите на ЕС ще се съберат в Брюксел, за да обсъдят по-задълбочено сътрудничеството в областта на отбраната. От испанския премиер Педро Санчес ще се очаква да се съобрази с общата линия. Ако не го направи, ще се изправи пред конфликт с колегите си, съобщи дипломат.
Друг дипломат допълни, че южноевропейските държави като Италия и Португалия трябва да дадат своя принос за сигурността на северноевропейските страни, особено ако очакват помощ при справянето с миграцията от Африка и Близкия изток.
„Надяваме се, че ангажиментът на НАТО за 5 процента ще се ускори, защото времето ни притиска“, заяви финландският министър на отбраната Анти Хякянен, чиято страна има 1300-километрова граница с Русия. „Като държава на първа линия подчертаваме, че останалите страни трябва да дадат своята част — и то бързо.“
Спорната цел на НАТО
Именно тук възникват трудностите. На среща през юни лидерите на НАТО се споразумяха да увеличат разходите за отбрана и сигурност до 5 процента от БВП годишно през следващото десетилетие. Това е солидно увеличение спрямо досегашните 2 процента.
Някои представители от Северна Европа обаче смятат, че тази нова цел, с краен срок до 2035 г., е твърде скромна и твърде закъсняла, предвид продължаващата война на Владимир Путин в Украйна и зачестилите нарушения на европейското въздушно пространство от руски дронове и самолети. Според тях, Европа трябва да увеличи собствените си отбранителни разходи, тъй като САЩ няма да помагат вечно.
Испанският премиер Педро Санчес обаче, отказа изобщо да подпише новата цел — ход, който му донесе гнева на американския президент. Тази седмица Тръмп заплаши да наложи нови мита, за да „накаже“ непокорния член на НАТО.
„Невероятно неуважително“
Разходите на Испания за НАТО преди тази година възлизаха едва на 1,28 процента от БВП — най-ниското ниво сред всички членки на алианса. Санчес твърди, че страната му не е длъжна да харчи повече, за да изпълнява задълженията си.
„Мисля, че това е невероятно неуважително“, заяви Тръмп във вторник. „И смятам, че те трябва да бъдат наказани за това. Да, така мисля.“
Думите му намериха отзвук в Швеция, най-новия член на НАТО. „В Испания и сред останалите съюзници има ясно осъзнаване, че сега е моментът да се действа по отношение на инвестициите в отбрана“, каза шведският министър на отбраната Пал Йонсон. „Много е важно всички наши съюзници да спазват поетите ангажименти — включително и Испания.“
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте се опита да омаловажи спора. „Винаги е въпрос на отделните съюзници да решат какво могат да допринесат към общите усилия“, заяви той на срещата на министрите на отбраната в Брюксел миналата сряда.
„Никой не може да постави под съмнение ангажимента на Испания към НАТО“, отвърна испанската министърка на отбраната Маргарита Роблес. „Ние сме надежден партньор вече 40 години.“
Кой колко е дал?
На пръв поглед, Испания би трябвало да е в добра позиция да помогне. Страната отчита силен икономически растеж — 3,2 процента през 2024 г. и очаквани 2,6 процента тази година, според данни на Европейската комисия.
Между януари 2022 г. и август 2025 г. Испания е предоставила едва 790 милиона евро военна помощ на Украйна и е дарила танкове и системи за противовъздушна отбрана, сочат данни на Института в Кил. За сравнение, Германия е предоставила 17,7 милиарда евро, а Обединеното кралство — 13,3 милиарда.
Средиземноморските държави като цяло изостават в сравнение със северните и балтийските страни — Италия е дала 1,7 милиарда евро, а Гърция — едва 150 милиона.
Митата на Тръмп и реакцията на ЕС
Заплахите на Тръмп да наложи наказателни мита върху Испания не предизвикаха особено безпокойство в Брюксел. От правна гледна точка САЩ не могат да наложат мита само на една държава членка, тъй като търговската политика е от изключителна компетентност на Европейската комисия. Въпреки това, Тръмп може да наложи санкции срещу испанския износ, например на свинското месо или шерито.
„Търговията е изключителна компетентност на Европейската комисия, която действа от името на всички държави членки“, заяви говорителят на Комисията Олаф Гил. „Ще отговорим по подходящ начин на всякакви мерки срещу една или повече наши държави членки. Напомням също, че вече имаме споразумение за търговия между ЕС и САЩ, което предоставя платформа за решаване на подобни въпроси.“
Вътрешнополитически ефект
Санчес не изглежда особено разтревожен. Спорът с Тръмп може да усложни отношенията между Мадрид и Вашингтон, но в самата Испания той работи по-скоро в негова полза.
Според последните проучвания Санчес е непопулярен политик — 67 процента от испанците го смятат за „ненадежден“. Въпреки това мнозинството го подкрепят в отказа му рязко да увеличи военните разходи.
Политологът Пабло Симон от Университета „Карлос III“ в Мадрид посочва, че Испания традиционно избягва прекомерна ангажираност в международната политика за сигурност и често запазва неутрална позиция. Решението да се присъедини към НАТО през 1982 г. е било изключително спорно, а милиони испанци протестираха срещу участието на страната в подкрепа на американската инвазия в Ирак през 2003 г.
„Позицията на Санчес е популярна, защото отразява предпазливия подход на испанците към отбраната, а Доналд Тръмп е непопулярен в Испания“, коментира Симон. „От чисто вътрешнополитическа гледна точка, докато испанците смятат, че страната изпълнява своите задължения, това е печеливша стратегия.“
Дори и Санчес да искаше да се подчини на исканията на Тръмп, той няма политическа подкрепа, за да увеличи значително военните разходи. Крайнолевият му коалиционен партньор „Сумар“ е категорично против всякакви мерки, които могат да подкопаят финансирането на социалните програми, а дясноцентристката опозиция едва ли би подкрепила нов бюджет, необходим за по-голям ръст на военните разходи.
*Текстът е публикуван в „Политико„. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ
