Че завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом ще предизвика сериозни трусове и суматохи в световен мащаб – това бе известно още от момента, в който на хоризонта се появи подобна перспектива. Мащабът на предполагаемите поражения върху глобалните геополитически приоритети на нормалността обаче все още е неизвестен – трудно можем да го предвидим поради очевидната непредвидимост и не по-малко очевидната налудност на този човек, по силата на американския егоизъм и късогледство заел най-натоварената с власт позиция в днешния свят. За съжаление обаче, симптомите за това, че реалността навярно ще надхвърли нашите очаквания, вече са налице.
Бедата не е само в поразиите, които самият Тръмп ще извърши; бедата е и в примера, който неговото присъствие на световната сцена дава на разните авторитарни типове и сатрапи навред по света. Този пример може да има шокиращи измерения – и първата шокова доза ни беше сервирана още преди Тръмп да встъпи в длъжност – с териториалните претенции, предявени от него към редица независими страни – при това поне в един от случаите придружени със заплаха за военна намеса.
Съвсем наскоро все още бъдещият американски президент си поиска обратно Панамския канал – защото панамското правителство искало големи транспортни такси. Поиска също така и Гренландия – и какво от това, че става въпрос за независима територия със свои държавни органи под датски протекторат – нейната територия с площ повече от два милиона квадратни километра била стратегически важна за САЩ, поради което Тръмп заяви намерението си да я купи или да я анексира, дори ако за целта се наложи да употреби военна сила. Война между Дания – апропо, член на НАТО, и САЩ, също все още член на НАТО – как ви звучи това? И една задача с понижена трудност: познайте кой би се радвал извънредно много, ако тази налудна заплаха стане факт.
Това обаче не беше достатъчно, тъй че Тръмп допълни хипотетичните си бъдещи придобивки и възможните прекроявания на граници с една още по-авангардна идея – Канада да стане щат на САЩ; той нарече канадския премиер Джъстин Трюдо „губернатор“ и публикува карта, в която страната му наистина фигурира като щат на САЩ. И може би като средство за убеждение заплаши, че ще въведе мито над целия канадски внос в размер на 25%. Разбира се, Канада никога не би се съгласила да изгуби своята независимост по такъв смахнат начин – и канадските икономисти вече се приготвят да въведат ответни мита, ако заплахите на Тръмп (впрочем спекулиращи и с неверни данни) се окажат факт.
Най-вероятно нито една от амбициите на Тръмп за прекрояване на граници няма да се осъществи – само че самият акт на тяхното заявяване вече има своите негативни ефекти в глобален геополитически план. И това е така, тъй като самото им изговаряне легитимира една наистина впечатляваща безогледност и пълно пренебрежение на международните договорености, гарантиращи мирното съвместно съществуване, според които предявяването на териториални претенции спрямо легитимно приетите граници на държавите е не само и просто контрапродуктивно, но е и прекият път към нарушаване на мира. Дори и да става дума само за нагли претенции, те – тъй като се изричат от вече избран американски президент – легитимират правото на силния и неглижират демократичните ценности, върху които се крепи световният ред, или поне върху които се крепеше съвсем доскоро. И това неглижиране дава пример, който вече е следван – и който и за в бъдеще ще бъде следван от все по-ясно очертаващата се световна коалиция на сатрапиите в света.
Най-пресният пример е този с логиката на Милорад Додик, президент на република Сръбска, влизаща в състава на Босна и Херцеговина. „Ако САЩ имат право на Гренландия, то Сърбия също има право на Република Сръбска“ – заявява той, реанимирайки старата великосръбска мечта да присъедини босненските сърби към днешна Сърбия, без изобщо да се безпокои от факта, че опитите това да бъде направено по време на гражданската война на територията на днешна Босна и Херцеговина доведоха до повече от сто хиляди жертви, както и до варварски военни престъпления като клането в Сребреница.
Това обаче няма значение за Додик. „Ако Гренландия и Канада могат, ако Източна и Западна Германия могат, как Република Сръбска да не се присъедини към Сърбия?“ – заявява той, съчетавайки несъвместимото. Това е логиката, която според него му позволява да хвърли Балканите отново в хаоса на войната – която просто неизбежно ще избухне, ако тези негови намерения се превърнат във факт. И с едно много показателно допълнение: „Тя и Русия има право на Украйна“. Да, и Русия. Путин може да бъде доволен: Тръмп наготово му предлага индулгенция за агресията в Украйна. След като най-голямата демокрация в света иска да присъединява територии и цели независими държави, защото това отговаряло на американските интереси, как и с каква логика можем да виним Путин за войната в центъра на Европа? И вие сте като нас – би казал той. И би бил прав.
За съжаление, не става дума само за Додик, чийто тоталитарен нрав е добре известен. Имаме си и родни примери за следовници на новия американски почин. Съвсем наскоро Костадин Костадинов, лидер на тъй нареченото „Възраждане“, не само че подкрепи претенциите на американския президент като „напълно обосновани“, но и на свой ред изкопира неговите намерения на българска почва – с предложението България да си поиска Македония и Южна Бесарабия:
По същия начин стоят нещата и с Македония. Няма нищо по-логично две държави с обща история, общ произход, общ език и общ народ, като България и Македония, да станат една държава. Аналогичен е случаят и с Южна Бесарабия. Тя е повече от 450 години в състава на българската държава, българите са коренното население на тази област (още от 6 век насам) и до ден днешен са мнозинство от населението. За сравнение Украйна притежава Южна Бесарабия едва от 34 години.
Това съвсем не са безобидни изхвърляния. По силата на тази логика нищо не пречи на Китай да си поиска Тайван, или примерно на Монголия да предяви претенции спрямо част от Китай, почти цяла Русия и някои европейски страни – въз основа на завоеванията на Чингис хан. Логиката на тезата: ние сме били тук, следователно имаме право пак да сме, с пълна сила се отнася и до България, към която спокойно могат да бъда предявени претенции примерно от турска страна.
Разбира се, тази логика едва ли някога ще доведе до обогатяване на някоя страна – но може спокойно да обогати картата на света с още няколко военни конфликта. А това е твърде опасно в днешната свърхнапрегната ситуация, в която крайнодесните и по същество профашистки партии и тенденции в мисленето на хората се намират в подем – и в която и една искра е достатъчна, за да пламне цялата световна черга.
Текстът е публикуван в Портал „Култура“.
