Начало Коментар Иран преформатира Близкия изток

Иран преформатира Близкия изток

114
Сподели
Хасан Рохани

Иран винаги е гледал на себе си като намиращ се в конкуренция с арабските държави за господство в Персийския залив. Амбициите му бяха задържани в края на 80-те години, в края на осемгодишната война с Ирак, която струваше на Иран повече от един милион жертви. Войната завърши с военно изтегляне, но стратегически тя блокира надеждите на Иран да разшири своята власт на запад. Войната срещу „Ислямска държава“ (ИД), особено в Ирак, отново отвори тази врата.

Иранското прииждане

Основната тежест на битките в Ирак падна върху иракската армия, подкрепена от няколко шиитски милиции, които водиха дълга битка, за да победят ИД. Иранските съветници участват в иракската армия и контролират пряко милициите. Съединените щати също имаха съветници и войници, но иранците бяха далеч по-ефективни при печеленото на влияние в преобладаващо шиитската армия. САЩ не желаеха да приемат това състояние на нещата – имаха нужда от победа над ИД, но не искаха да поемат жертвите, които биха произтекли от дългата, изтощителна битка, която беше необходима. Вместо това САЩ разчитаха на въздушни удари.

Очевидно трябваше да има някаква степен на координация между иракските сили и милициите – поне за да се предотврати братоубийството. Това означава, че е трябвало да има някаква координация с иранските съветници, които всъщност командваха някои части на иракската армия. Колко координация е имало не е ясно, но ИД в крайна сметка беше победена и под контрола на Иран остана значителна част от въоръжените сили в Ирак. Като се има предвид влиянието и присъствието на Иран около Басра в Южен Ирак, иранците са в силна позиция в Ирак, без големите сили да могат да ги сдържат. И ако искат, могат да изпращат още сили в Ирак.

Иран има също силна позиция в Сирия. Заедно Иран и Русия предотвратиха колапса на правителството на Башар Асад. Ливанското движение „Хизбула“ се включи сериозно в битката в Сирия, с разгръщането на голям брой ирански офицери, а иранските сили бяха разпръснати в подкрепа на сирийската армия на Асад. Руснаците вече обсъждат ендшпил, при който Асад си възвръща части от Сирия, които е загубил. Дали това ще се случи или не, но засега натискът върху режима на Асад е прекратен. Освен това Русия вече каза, че планира да намали присъствието си в Сирия, което оставя иранците като основно влияещи върху сирийците, задълбочавайки отношенията, които съществуват още преди да избухне гражданската война.

Йемен е друга област на иранска сила. В Йемен, граничещ със Саудитска Арабия на юг, иранците подкрепят шиитските бунтовници хути. Тъй като хутите придобиха повече сила през последните години, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и други стартираха въздушни удари срещу тях. Въздушните удари не успяха да победят хутите, и сега те са още по-силни. В началото на този месец от Йемен бе изстреляна ракета към Рияд. Твърди се, че ракетата е изработена от Иран и използването й е предупреждение към саудитците да напуснат Йемен.

Важно е да не се преувеличава силата на Иран. Страната очевидно е влиятелна и вратата към повече власт е отворена, но Иран все още не е нагласен да упражнява решителна военна сила в Близкия изток. Същевременно постигнатото от Иран не бива да бъде подценявано. Тя е най-влиятелната сила в Ирак и има значителен брой бойци там. Техеран повече или по-малко контролира най-мощните военни сили в Ливан и има ограничени възможности в Сирия. Също така има поне съветници в Йемен. И накрая, Иран дори предприема опити за създаване на сфера на влияние в Саудитска Арабия. Отношенията на Катар с Иран са част от причината, поради която Доха е бойкотирана от голяма част от арабския свят.

Потенциалната коалиция

Саудитска Арабия понастоящем е най-голямата заплаха за амбициите на Иран. През 60-те години на миналия век, когато шахът все още контролираше Иран, Иран води война срещу саудитците в Оман. Техните отношение останаха враждебни и след иранската революция. Част от проблема е религията: Саудитска Арабия е сърцето на сунитския ислям, Иран – на шиитския ислям. Но има и по-дълбоки проблеми.

Първият е петролът. Доминирането на петролните ресурси от саудитите и свързаните с тях емирства на западния бряг на Персийския залив създаде вечна заплаха за Иран поради военната мощ, с която се сдобиха тези държави. Освен това американските гаранции за Саудитска Арабия, предназначени да осигурят потока на доставки на петрол от Персийския залив, дадоха на саудитците неуязвимост, която тяхната собствена военна сила не можеше да им осигури.

В момента Саудитска Арабия е изправена пред изключителни трудности. Спадът в цената на петрола създаде икономически и политически проблеми за Рияд, който винаги е използвал петролното си богатство за поддържане на стабилността. Влизането във властта на 32-годишен престолонаследник принц и решението му да бъдат арестувани някои от ключовите фигури в кралството създават ниво на вътрешна нестабилност, което е непредсказуемо.

Като се има предвид това вътрешно положение, способността на Саудитска Арабия да се защитава от Иран е неясна. Саудитците вече демонстрираха границите на своята въздушна власт в Йемен. Очакванията въз основа на историята са, че първо британците, а след това и американците, ще гарантират националната си сигурност. Но такава беше, когато Персийският залив беше незаменим доставчик на петрол за света. Цената на петрола намаля, но също толкова важно е, че източниците на петрол се умножиха, заедно с желанието на производителите да го продават. Саудитският петрол просто вече не е толкова важен.

Саудитците се сближават с израелците. Израел със сигурност може да осигури военно оборудване. Но факт е, че самият Израел може да бъде изправен пред заплаха от Иран, а армията му всъщност е относително малка и не е предназначена за мащабни разгръщания зад граница. Поради размера на силите си, Израел не може да поддържа продължителна война с висока степен на износване от типа на тази, която Иран преживя през 80-те години на миналия век. Така че иранците могат да заплашат Израел с една от най-опасните за него стратегии: война на изтощение. Това е далечна възможност, но Израел трябва да я обмисли. Просто казано, Израел не може да обещае на Саудитска Арабия нещо повече от военно оборудване, независимо от това, което саудитците ще предложат в замяна, а и оборудването е нещо, което саудитците вече имат в изобилие.

Най-голямата дългосрочна заплаха за интересите на Иран обаче е Турция. Турците са изправени пред основен геополитически въпрос. Когато иранците бяха относително ограничени, Турция успя да се съсредоточи върху вътрешните работи, без да се впуска в дълбочина в Сирия или Ирак. Но сега Турция трябва да реши дали може да живее с Иран като най-голямата регионална сила или трябва да отстоява собствените си претенции към региона. Турция, заради географията и военните си способности, може да блокира Иран, ако избере да положи усилия и да поеме риска, но в момента тя работи с Иран, особено по кюрдския въпрос. В крайна сметка, Турция ще трябва да избира между кюрдския въпрос и широкия стратегически въпрос. Част от това ще бъде определена от позицията на САЩ за различни кюрдски фракции и визията на САЩ за справяне с Иран.

Тест за оттеглянето на САЩ

САЩ могат да съдържат Иран, но само със значителна сила. САЩ са във война от 2001 г. насам. В този момент те нямат ясна стратегия за Близкия изток. В Ирак американският подход е да блокира доминирането на сунитите и шиитите, като същевременно намали броя на разположените там американски сили. Това поставя САЩ в позицията да разчита на сили, контролирани или повлияни от Иран, за да бъде победена „Ислямска държава“ (ИД). В Сирия американската стратегия е да създаде марионетни сила за сваляне на Асад. Това не успя. Американските гаранции за Саудитска Арабия и Израел все още съществуват, но какво означават те на този етап не е ясно. Израел няма нужда от пряко участие на САЩ, освен в най-екстремния сценарий на война на изтощаване. Що се отнася до саудитците, гаранцията, която САЩ дадоха и оказаха по време на „Пустинна буря“, беше много различна ситуация. Цените на петрола и доставките са такива, каквито са те, и не е ясно какви са достойнствата на тази гаранция.

САЩ не са в състояние да се справят с новата реалност – тази, за създаването на която те помогнаха чрез нахлуване в Ирак и след това изтеглянето си, и като подкрепиха Арабската пролет в Сирия, която се превърна в бедствие. Тези политики на САЩ доведоха до възникването на ИД и борбата с ИД от своя страна отвори вратата за Иран в Ирак и в по-малка степен в Сирия. Вашингтон беше обсебен от иранските ядрени способности и не очакваше конвенционалните способности и политическо влияние на Иран да се окажат по-ефективни. В този момент не е ясно какъв е американският интерес в региона и каква цена Вашингтон е готов да плати, за да го преследва.

Близкият изток има нова и радикално различна форма. За момента Иран няма пречки да се утвърждава. Но все още има много дълъг път, за да се затвърди значително влияние. Освен Съединените щати, Техеран е изправен пред потенциална коалиция на Саудитска Арабия, Израел и Турция. Всеки от тях има своите слабости, но и с Иран положението е такова, и заедно те могат да се справят с проблема и вероятно ще го сторят. Не забравяйте и сунитите джихадисти. Победени под формата на ИД, те по-скоро се разпръснаха, а не са се предали. А Иран е техен враг. Поради това иранското надигане трябва да бъде поставено в контекста. Тази държава промени динамиката на Близкия изток, но остава уязвима.

––––-

Джордж Фридман, „Геополитикал фючърс“.

Коментари