Приемането на еврото в Словакия отвори вратата за други реформи, които не бяха извършени пряко заради общата валута, но тя предпостави условия за реформите, необходими на икономиката и обществото. Това каза в интервю за БТА Игор Барат, заместник-изпълнителен директор и член на борда на директорите на словашката „Ексимбанка“ (Eximbanka).
Игор Барат е икономист с дългогодишна кариера в банковата сфера, както и журналист, работил за Словашката телевизия. Отговарял е за комуникациите на централната банка на Словакия, свързани с подготовката по въвеждане на еврото. Когато страната се присъединява към еврозоната през 2009 г., Барат е пълномощник на правителството за въвеждането на еврото и водещо лице на кампанията за новата валута, заради което често бива наричан от сънародниците си „Господин Евро“.
„Ние с моят екип и цялата организационна структура, защото стотици хора бяха заети в този процес, бяхме отговорни да помогнем на бизнеса да разбере какво трябва да направи, за да може плавно да премине от (словашка) крона към евро – по отношение на ИТ, статистика, счетоводство и т.н. Всички тези въпроси бяха заложени в общ закон, бяха взети мерки за защита на потребителите, за поведението на бизнеса, за да няма каквото и да е негативно въздействие“, разказа Игор Барат.
Спомняйки си за информационната кампания за еврото, Барат я описва като „вероятно най-сложната в историята на страната“, тъй като е трябвало да стигне до всеки гражданин.
Като част от кампанията за въвеждане на еврото в Словакия биват излъчвани материали по телевизията и радиото, публикувани са указания по вестници и списания, издавани са компактдискове, включително на ромски език, а на всички 1,9 милиона домакинства в страната са изпратени по пощата информационни брошури и малък калкулатор, смятащ по зададения фиксиран курс от 30,1260 словашки крони за едно евро, с който страната влиза в еврозоната.
„Всичко това беше направено основно в рамките на около 18 месеца – от средата на 2007 г. до края на 2008 г. и малко повече от шест месеца след въвеждането на еврото, когато все още цените се показваха в двете валути“, обясни Барат.
Запитан дали в словашкото общество е имало дебат относно новата валута, той отбеляза, че подобни дискусии са се провели много преди самото въвеждане на еврото.
Дебатът за приемането на еврото в Словакия бе проведен доста по-рано – започна шест години преди присъединяването на страната към еврозоната, каза Барат и допълни: „Бяха отчетени плюсове и минуси, разходи и ползи, но ползите за малка и отворена икономика като тази на Словакия, която географски се намира в сърцето на Европа, значително надвишават потенциалните финансови разходи“.
„За такава малка икономика, в която по-голямата част от износа или дори вноса се осъществяват към или от еврозоната, еврото би донесло много повече ползи, защото се елиминират разходите за трансакции и превалутиране, прозрачността на цените се подобрява и т.н“. Това заключение е залегнало и в националната стратегия за приемане на еврото, изготвена от словашките властите още през 2003 г., добави той.
На въпрос за развитието на инвестициите в страната след приемането на еврото и практическите ползи от него, Барат отбеляза, че „когато инвеститор обмисля къде да инвестира, той винаги взема предвид много, много фактори, но еврозоната е един много значим, силен фактор“.
Що се отнася до физическите лица, единната европейска валута помага на хората не само да пътуват, но и да пребивават в чужбина, да плащат по-лесно разходите си, като например за обучение, почивки, ваканции, онлайн покупки на стоки и услуги, на много прозрачна цена, посочи той.
„Но в същото време трябва да кажем, че еврото не е панацея. То е просто инструмент. Просто по-добро гориво за вашия двигател. Трябва да продължите реформите, да направите по-добра бизнес среда, правна среда. Това е един безкраен процес, но ако спрете с въвеждането на еврото, ефектът ще бъде близо до нулата“, смята заместник-изпълнителният директор на експортната банка на Словакия.
Запитан за евентуални проблеми около първия бюджет на Словакия в евро, приет през 2008 г., Барат отговори, че такива не е имало и уточни, че схващането, че еврото има нещо общо с държавния бюджет, е погрешно.
